Споделените градски градини, в които обществото става по-силно

Ентусиасти в София, Варна и други градове развиват градското земеделие, което е в подем в цял свят

Домати, тиквички и чушки са само част от свежите зеленчуци, които градски земеделци в София и страната отглеждат в споделени градини
Домати, тиквички и чушки са само част от свежите зеленчуци, които градски земеделци в София и страната отглеждат в споделени градини
Домати, тиквички и чушки са само част от свежите зеленчуци, които градски земеделци в София и страната отглеждат в споделени градини    ©  Градско градинарство - София
Домати, тиквички и чушки са само част от свежите зеленчуци, които градски земеделци в София и страната отглеждат в споделени градини    ©  Градско градинарство - София
Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко
  • Градското земеделие в последните години се превръща в популярно занимание в развития свят, което дава чиста храна, смисъл и удовлетворение.
  • Ползите от него са много - екологични, здравословни, социални, при това не само лични, но и общностни.
  • Законови празноти и общинската незаинтересованост пречат за разгръщането на потенциала на градското градинарство.

"От там започна всичко", казва Никола Бончев и посочва малко парче земя в задния двор на къщата си, където преди години отглежда първата си реколта домати. През следващия сезон продукцията му се увеличава, а с нея нараства и ентусиазмът на Никола от новооткритата му страст - градското земеделие. Впоследствие тя ще се прерасне в споделената зеленчукова градина "ЗаДружба", която днес обединява над 50 градини и 100 градинари и е една от най-големите в София. Но не единствената.

Градското градинарство не е нова мода - то е много стара практика с корени в древен Египет, но днес има нов смисъл. Причините за възраждането му са много: желанието да имаш на масата чисти продукти и алтернатива на мащабното индустриално земеделие; удовлетворението от физическия труд - антидот на застоялия и пълен със стрес офисен начин на живот; емоционалното разтоварване и щастието да си отгледал нещо; или пък социалното приобщаване и намирането на нови приятели и съмишленици.

В последните години градското земеделие се превърна и в тренд, който отразява културното развитие и набиращото сила социално движение за устойчивост и "локаворизъм" (местно и чисто производство). В САЩ например се формират цели мрежи, които споделят тези ценности, свързани с природата и общностния холизъм. В други случаи градските градини там са родени от първична нужда - има например цели предградия на големи градове, където стотици хиляди жители с ниски доходи буквално нямат достъп до супермаркети и прясна храна в радиус от десетки мили. А това води до мащабни (и скъпи) здравословни проблеми.

Независимо дали мотивацията е екологична, здравословна, психиологическа или социална, факт е, че градското земеделие е отново в подем в целия развит свят в последните години. И българските градове не са изключение.

Стартът на "ЗаДружба"

През 2014 г. Никола и негови съмишленици земеделци в София стартират поредица от акции из града за създаване на микроградинки. Година по-късно инициативата им прераства в нещо по-голямо и амбициозно - споделената зеленчукова градина "ЗаДружба". Тя е създадена върху свободен терен до оранжерията в кв. "Дружба", предоставен им от общинското предприятие "Пазари юг" със съдействието на "Хранкооп" - организаторите на фермерския пазар на "Римската стена" в София.

Изненадващо обаче впоследствие се оказва, че земята е частна - има спорове за собствеността и "ЗаДружба" е принудена да преотстъпи част от терена. Градските градинари обаче не се отчайват, а продължават да се разрастват и привличат все повече ентусиасти.

"Големият бум дойде, когато разделихме земята на парцели. От две градинките станаха 22, после 44, а сега са почти 60", разказва Никола. Неформалната група "Градско градинарство - София" обединява тези градини, в които днес работят повече от 100 градски земеделци.

Всеки от тях има парцел с размер 10, 20 или 50 квадрата и го посещава според възможностите си - било то два пъти седмично или всяка вечер след работа. Градските земеделци от групата отглеждат зеленчуци само за собствена консумация и така успяват да се снабдят с прясна, сезонна и здравословна храна.

Според социологическо изследване на градското земеделие, проведено през 2017 г. в три района на София, повече от половината анкетирани казват, че в града има нужда и място за подобни дейности. Също толкова са склонни и да започнат да се занимават с градско земеделие, ако има добри условия за това. А повечето от вече въвлечените в градското земеделие заявяват, че с работата в градината се чувстват много по-здрави и бодри.

Да направиш "от нищо нещо"

Несравнимият вкус на зеленчук, който току-що си откъснал от градината си - в това се изразява най-голямото удоволствие от градското земеделие за Наташа Маринова. Тя се увлича по градинарството в града, докато живее в Амстердам, а с връщането си в България търси начини да продължи тази дейност. Така Наташа си намира съмишленици и с подкрепата на инициатива "Горичка" създават "Споделена зеленчукова градина 1" в района на "Студентски град".

"В тази градина ние имаме около 10 кв.м на човек - не можеш да произведеш кой знае колко от такова парче земя. Но има толкова много причини да го направиш. Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение. Да можеш да отгледаш сам живот и да откъснеш плодовете на труда си", разказва Наташа.

Достъпът до здравословни продукти и удоволствието сам да произведеш храната си са световно признати ползи от земеделието в градска среда. За Наташа друг голям плюс е възможността след натоварен ден на работното място да отидеш някъде, където да отпочинеш и да се свържеш отново с природата. Хората, които седят на бюро или се взират в екрана, имат нужда точно от такова занимание, което да ги зареди с енергия и нови сили.

Градското земеделие има много предимства и от екологична гледна точка - то прави града по-зелен, заздравява почвата, флората и фауната и облагородява градската среда. "Важна е и образователната функция на градините, допълва Наташа. Те са инкубатори, които ни учат как се произвежда чиста храна без торове и химикали. Не е необходимо хората да го правят, но трябва да имат знанието как се случва. Някой ден това знание ще ни потрябва - може би не на нас, но на нашите деца и внуци."

Обществото на градините

"При нас на първо място е не толкова производството на зеленчуци, а общуването, социалният фактор", споделя Десислава Цветкова от Варна. Тя е координаторка на две градски градини в морската столица с обща площ 3 дка. Градините са създадени по международния проект "Култивиране климат и общност" на организация "Хумана", която развива и бизнес с магазини за дрехи втора употреба. Вече повече от три години "Хумана" дава възможност на 40 варненци да практикуват градско земеделие безплатно.

"Повечето хора идват тук, за да общуват, за да бъдат част от един екип, от общност. Много често се сприятеляват и създават реални връзки помежду си", допълва Десислава. За разлика от "ЗаДружба" и "Споделена зеленчукова градина 1", градинарите от този проект минават през етап на кандидатстване и подбор, преди да получат своето парче земя. Избират се хора, които са най-мотивирани да посвещават време и усилия на градското земеделие.

Всеки участник получава по пет лехи с обща площ около 20 кв.м - достатъчно, за да се покрие нуждата от зеленчуци за повечето градинари. Те се включват и в работата по споделени лехи за цялата група. "Идеята е да работим в екип, да споделяме труда и продукцията след това, а не всеки да се грижи само за своето", казва Десислава.

"Отглеждането на храна не е основната част на градското градинарство. Създаването на общество е най-важното", съгласява се Никола от "Градско градинарство - София". "Една такава градска градина е общество на хора, които мислят по подобен начин и имат подобен светоглед. Градината е повод ние да се срещаме и да обсъждаме идеи, да си говорим", добавя Наташа от "Споделена зеленчукова градина 1".

В градините работят предимно хора със "зелено" мислене, които търсят нови начини да се свържат със земята и природата. В хода на този процес те се свързват и помежду си. За градината в кв. "Дружба" едно от основните правила е, че няма шеф, управител или директор, който да дойде и да реши проблема ти. Вместо това трябва да се кооперираш с другите. "Това е една вселена, която се грижи сама за себе си, разказва Никола. Лято е, отишъл си на море и няма кой да ти полее доматите - обаждаш се и веднага някой го прави за теб."

Градините - доведени деца на общините

За да съществува тази вселена обаче, са необходими огромни усилия от страна на самите градинари, а общинската власт по-скоро пречи. Най-големият проблем е достъпът до земя. Общинското предприятие "Софияплан" е създало карта с потенциалните терени за развитие на градско земеделие в столицата, но достъп на градинарите до тях още няма.

Парцелите на "Градско градинарство - София" са разположени върху частни терени и засега те не плащат наем - по думите на Никола собствениците не се интересуват какво се случва на тези имоти. На теория обаче винаги съществува възможността дейността им да бъде прекратена, тъй като парцелите нямат специален статут на градини в кадастралния план. Нещо повече, нормативна дефиниция на "зеленчукова градина" в града изобщо не съществува и една градина по никакъв начин не е защитена от закона.

При "Споделена зеленчукова градина 1" има и друг проблем - градинарите трябва да плащат наем за земята на общинското дружество "Пазари изток". Тази година наемът им е увеличен. "В други държави общината е тази, която дава парчето земя и осигурява инфраструктурата. Градините трябва да бъдат част от зелената политика на общинската власт", казва Наташа.

Градските земеделци не са големи оптимисти, че това ще се случи скоро. Десислава от Варна вече е правила неуспешни опити да работи с общината за развитието на градски градини, поради което парцелите на "Хумана" са на частни терени. Освен достъпа до земя съществуват и други предизвикателства, свързани с нормативната уредба на зелената система, осигуряването на вода за поливане и др.

Поглед към бъдещето

Според прогнозата на Десислава ще отнеме още поне 10-15 години, за да осъзнаят общините ролята си в развитието на градското земеделие. "То е доведено дете на общината, която няма никакво желание да се ангажира с него", добавя и Наташа. Този "никакъв статут" на градските градини прави бъдещето им несигурно и се отразява демотивиращо.

Въпреки всичко обаче градските земеделци продължават. Правят го заради хората, които вярват в смисъла на своите градини. "Ако ги видите, те ще ви накарат да искате да го бутате докрай. Да гледате как сами започват да поемат инициатива, как се грижат един за друг", споделя Никола.

Текучеството в столичните градини е голямо - едни хора си тръгват, често защото имат желание да обработват по-големи парцели, на тяхно място идват нови. Всеки сезон от "Градско градинарство - София" получават по няколко запитвания на седмица от ентусиасти, които искат да се включат.

Хората зад инициативите в София и Варна също често провеждат открити лекции и обучения. Част от тях опитват да развиват градско земеделие в училища и детски градини, както и да инициират дейности, насочени към маргинализирани групи.

В бъдеще градинарите се надяват да се случат нужните законодателни промени, както и очакваното разбиране и съдействие от общините. Никола, Наташа и Десислава мечтаят да видят градини, подобни на техните, във всички градове, квартали и училища. "Градинарството ти дава тласък да правиш повече за обществото като цяло", казва Наташа. Тя вярва, че колкото повече се разпространява градското земеделие, толкова по-устойчиво ще бъде обществото към кризите, с които се сблъсква.

"Споделените градини ти показват, че можеш да разчиташ на другите, добавя и Никола. Не да се страхуваш от тях или да ги гледаш накриво, а да работите заедно. Да бъдете общност."

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nnj31646874 avatar :-P
    nnj31646874
    • - 4
    • + 1

    Поредно доказателство за дебилизма на умнокрасивата секта. Разбирам градско земеделие в огромни мегаполиси, но да следваш подобна мода в селска държава като нашата, където половината софийски квартали са ти присъединени села с външни клозети, а на 3 км от центъра на всеки град има ниви? Обаче щом в Америка имало градски градини, дай и тука да правим. И къде е логиката да се хабят малкото незастроени градски площи за зеленчукопроизводство при толкова пустеещи земи и села около градовете?

    Нередност?
  • 2
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba

    Нема лошо да се пробва.
    Като начало да почнат да се садят опитомени дръвета - сливи, кайсии, череши, вишни :)

    Нередност?
  • 3
    nnj31646874 avatar :-|
    nnj31646874

    До коментар [#2] от "dobadoba":

    Градовете не са подходящи за овощни дървета, има къде да си ги садят. В градовете само вечнозелени широколистни и иглолистни за да радват окото целогодишно и да пречистват въздуха.
    Също и прасета, кокошки, зайци - на село.

    Нередност?
  • 4
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba

    До коментар [#3] от "nnj31646874":

    Ама сириозно?..
    Щото сме си ги засадили на нашата и околните улици и О , ЧУДО! - на никого не пречат!!! Много здраве на т.н. граждани(като теб), хех.
    А с това вечнозелени широколистни дървета... мъка-мъка-мъка :)

    Нередност?
  • 5
    nnj31646874 avatar :-|
    nnj31646874

    До коментар [#4] от "dobadoba":

    Така си мислиш ти, че не пречат. Като те влече овощарството сади си ги на село, вместо да превръщаш града в такова. Аз така правя, имам овощна градина с над 15 различни култури, между които и вечнозелени плододаващи.
    На мен например ми пречи да стъпвам по улици с накапали ферментиращи джанки, череши, белвици, смокини, с всички екстри като стършели, оси, винарки и пр., роящи се около тях. Също ми пречи да капят и върху колата ми. Предпочитам миризмата на борчета, а не на джибри, и гледката на зеленина, вместо на голи клони и накапала шума през половината месеци.
    Един искал домати в града, друг сливи, трети кокошки, четвърти кон на терасата ...

    Нередност?
Нов коментар