Споделените градски градини, в които обществото става по-силно

Независимо дали мотивацията е екологична, здравословна, психиологическа или социална, факт е, че градското земеделие е отново в подем в целия развит свят в последните години. И българските градове не са изключение.

Градините на "ЗаДружба" Източник: Градско градинарство - София

Стартът на "ЗаДружба"

През 2014 г. Никола и негови съмишленици земеделци в София стартират поредица от акции из града за създаване на микроградинки. Година по-късно инициативата им прераства в нещо по-голямо и амбициозно - споделената зеленчукова градина "ЗаДружба". Тя е създадена върху свободен терен до оранжерията в кв. "Дружба", предоставен им от общинското предприятие "Пазари юг" със съдействието на "Хранкооп" - организаторите на фермерския пазар на "Римската стена" в София.

Изненадващо обаче впоследствие се оказва, че земята е частна - има спорове за собствеността и "ЗаДружба" е принудена да преотстъпи част от терена. Градските градинари обаче не се отчайват, а продължават да се разрастват и привличат все повече ентусиасти.

Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение - това е невероятна тръпка за градските земеделци

"Големият бум дойде, когато разделихме земята на парцели. От две градинките станаха 22, после 44, а сега са почти 60", разказва Никола. Неформалната група "Градско градинарство - София" обединява тези градини, в които днес работят повече от 100 градски земеделци.

Всеки от тях има парцел с размер 10, 20 или 50 квадрата и го посещава според възможностите си - било то два пъти седмично или всяка вечер след работа. Градските земеделци от групата отглеждат зеленчуци само за собствена консумация и така успяват да се снабдят с прясна, сезонна и здравословна храна.

Според социологическо изследване на градското земеделие, проведено през 2017 г. в три района на София, повече от половината анкетирани казват, че в града има нужда и място за подобни дейности. Също толкова са склонни и да започнат да се занимават с градско земеделие, ако има добри условия за това. А повечето от вече въвлечените в градското земеделие заявяват, че с работата в градината се чувстват много по-здрави и бодри.

Да направиш "от нищо нещо"

Несравнимият вкус на зеленчук, който току-що си откъснал от градината си - в това се изразява най-голямото удоволствие от градското земеделие за Наташа Маринова. Тя се увлича по градинарството в града, докато живее в Амстердам, а с връщането си в България търси начини да продължи тази дейност. Така Наташа си намира съмишленици и с подкрепата на инициатива "Горичка" създават "Споделена зеленчукова градина 1" в района на "Студентски град".

"В тази градина ние имаме около 10 кв.м на човек - не можеш да произведеш кой знае колко от такова парче земя. Но има толкова много причини да го направиш. Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение. Да можеш да отгледаш сам живот и да откъснеш плодовете на труда си", разказва Наташа.

Общността на градските земеделци може да не среща подкрепа от местната власт, но хората вътре в нея се подкрепят и стават по-инициативни Източник: Градско градинарство - София Преглед на оригинала

Достъпът до здравословни продукти и удоволствието сам да произведеш храната си са световно признати ползи от земеделието в градска среда. За Наташа друг голям плюс е възможността след натоварен ден на работното място да отидеш някъде, където да отпочинеш и да се свържеш отново с природата. Хората, които седят на бюро или се взират в екрана, имат нужда точно от такова занимание, което да ги зареди с енергия и нови сили.

Градското земеделие има много предимства и от екологична гледна точка - то прави града по-зелен, заздравява почвата, флората и фауната и облагородява градската среда. "Важна е и образователната функция на градините, допълва Наташа. Те са инкубатори, които ни учат как се произвежда чиста храна без торове и химикали. Не е необходимо хората да го правят, но трябва да имат знанието как се случва. Някой ден това знание ще ни потрябва - може би не на нас, но на нашите деца и внуци."

Вкусът на зеленчук, което току-що си откъснал или извадил от земята, е несравним Източник: Градско земеделие Humana - Варна

Обществото на градините

"При нас на първо място е не толкова производството на зеленчуци, а общуването, социалният фактор", споделя Десислава Цветкова от Варна. Тя е координаторка на две градски градини в морската столица с обща площ 3 дка. Градините са създадени по международния проект "Култивиране климат и общност" на организация "Хумана", която развива и бизнес с магазини за дрехи втора употреба. Вече повече от три години "Хумана" дава възможност на 40 варненци да практикуват градско земеделие безплатно.

"Повечето хора идват тук, за да общуват, за да бъдат част от един екип, от общност. Много често се сприятеляват и създават реални връзки помежду си", допълва Десислава. За разлика от "ЗаДружба" и "Споделена зеленчукова градина 1", градинарите от този проект минават през етап на кандидатстване и подбор, преди да получат своето парче земя. Избират се хора, които са най-мотивирани да посвещават време и усилия на градското земеделие.

Градското земеделие е добър начин и по-малките да заздравят връзката си с природата Източник: Градско градинарство - София Преглед на оригинала

Всеки участник получава по пет лехи с обща площ около 20 кв.м - достатъчно, за да се покрие нуждата от зеленчуци за повечето градинари. Те се включват и в работата по споделени лехи за цялата група. "Идеята е да работим в екип, да споделяме труда и продукцията след това, а не всеки да се грижи само за своето", казва Десислава.

"Отглеждането на храна не е основната част на градското градинарство. Създаването на общество е най-важното", съгласява се Никола от "Градско градинарство - София". "Една такава градска градина е общество на хора, които мислят по подобен начин и имат подобен светоглед. Градината е повод ние да се срещаме и да обсъждаме идеи, да си говорим", добавя Наташа от "Споделена зеленчукова градина 1".

В градините работят предимно хора със "зелено" мислене, които търсят нови начини да се свържат със земята и природата. В хода на този процес те се свързват и помежду си. За градината в кв. "Дружба" едно от основните правила е, че няма шеф, управител или директор, който да дойде и да реши проблема ти. Вместо това трябва да се кооперираш с другите. "Това е една вселена, която се грижи сама за себе си, разказва Никола. Лято е, отишъл си на море и няма кой да ти полее доматите - обаждаш се и веднага някой го прави за теб."

Застудяването през есента и зимата не спира градинарите от Варна - отглеждат тикви, репички, моркови и още... Източник: Градско земеделие Humana - Варна

Градините - доведени деца на общините

За да съществува тази вселена обаче, са необходими огромни усилия от страна на самите градинари, а общинската власт по-скоро пречи. Най-големият проблем е достъпът до земя. Общинското предприятие "Софияплан" е създало карта с потенциалните терени за развитие на градско земеделие в столицата, но достъп на градинарите до тях още няма.

Парцелите на "Градско градинарство - София" са разположени върху частни терени и засега те не плащат наем - по думите на Никола собствениците не се интересуват какво се случва на тези имоти. На теория обаче винаги съществува възможността дейността им да бъде прекратена, тъй като парцелите нямат специален статут на градини в кадастралния план. Нещо повече, нормативна дефиниция на "зеленчукова градина" в града изобщо не съществува и една градина по никакъв начин не е защитена от закона.

Доволните градинари от София представят продукцията си на Фестивала на домата Източник: Споделена зеленчукова градина 1

При "Споделена зеленчукова градина 1" има и друг проблем - градинарите трябва да плащат наем за земята на общинското дружество "Пазари изток". Тази година наемът им е увеличен. "В други държави общината е тази, която дава парчето земя и осигурява инфраструктурата. Градините трябва да бъдат част от зелената политика на общинската власт", казва Наташа.

Градските земеделци не са големи оптимисти, че това ще се случи скоро. Десислава от Варна вече е правила неуспешни опити да работи с общината за развитието на градски градини, поради което парцелите на "Хумана" са на частни терени. Освен достъпа до земя съществуват и други предизвикателства, свързани с нормативната уредба на зелената система, осигуряването на вода за поливане и др.

Тикви от градините във Варна Източник: Градско земеделие Humana - Варна

Поглед към бъдещето

Според прогнозата на Десислава ще отнеме още поне 10-15 години, за да осъзнаят общините ролята си в развитието на градското земеделие. "То е доведено дете на общината, която няма никакво желание да се ангажира с него", добавя и Наташа. Този "никакъв статут" на градските градини прави бъдещето им несигурно и се отразява демотивиращо.

Въпреки всичко обаче градските земеделци продължават. Правят го заради хората, които вярват в смисъла на своите градини. "Ако ги видите, те ще ви накарат да искате да го бутате докрай. Да гледате как сами започват да поемат инициатива, как се грижат един за друг", споделя Никола.

Текучеството в столичните градини е голямо - едни хора си тръгват, често защото имат желание да обработват по-големи парцели, на тяхно място идват нови. Всеки сезон от "Градско градинарство - София" получават по няколко запитвания на седмица от ентусиасти, които искат да се включат.

Градините на "ЗаДружба" Източник: Градско градинарство - София

Хората зад инициативите в София и Варна също често провеждат открити лекции и обучения. Част от тях опитват да развиват градско земеделие в училища и детски градини, както и да инициират дейности, насочени към маргинализирани групи.

В бъдеще градинарите се надяват да се случат нужните законодателни промени, както и очакваното разбиране и съдействие от общините. Никола, Наташа и Десислава мечтаят да видят градини, подобни на техните, във всички градове, квартали и училища. "Градинарството ти дава тласък да правиш повече за обществото като цяло", казва Наташа. Тя вярва, че колкото повече се разпространява градското земеделие, толкова по-устойчиво ще бъде обществото към кризите, с които се сблъсква.

"Споделените градини ти показват, че можеш да разчиташ на другите, добавя и Никола. Не да се страхуваш от тях или да ги гледаш накриво, а да работите заедно. Да бъдете общност."

Пресни продукти от "Споделена зеленчукова градина 1" Източник: Споделена зеленчукова градина 1