ЕС се отваря към протеините от насекоми въпреки пропагандата срещу тези храни

Въпреки това Европа - макар и с малки и бавни крачки - се отваря към протеините от насекоми както за фуражи, така и за храни. Всъщност илюстрациите на пържени гъсеници и скакалци, използвани в пропагандните кампании, нямат нищо общо с реалността, макар и в някои части на света насекомите да се консумират и по този начин. В случая обаче става дума за протеин на прах, извлечен от преработени в многостепенни процеси насекоми от няколко конкретни вида.

А Брюксел разширява законодателството си за тях, защото макар в момента да става дума за много малка пазарна ниша, това е нова индустрия, която има огромни предимства за бъдещето. Тя функционира на принципа на кръговата икономика и е безотпадна, а продуктите й могат да бъдат значителна част от решението на проблема с климатичните промени и нарастващото население - нуждата от протеини расте, а глобалното затопляне носи рискове за продоволствената сигурност.

Какво ново в менюто

В началото на новата година Брюксел одобри използването на частично обезмаслен прах от домашен щурец (Acheta domesticus) на виетнамското дружество Cricket One за т.нар. нова храна. Решението казва, че производителите на храни в ЕС вече могат да го използват за производството на конкретен списък храни като пица и паста, ядки, сосове, месни заготовки и супи, многозърнест хляб и кифлички, крекери, зърнени блокчета, бисквити и т.н.

Също през януари ЕК одобри и въвеждането на замразени, пастообразни, сушени и прахообразни форми на ларвите на малкия брашнен червей (Alphitobius diaperinus), известен още като малък мрачник. Те вече могат да бъдат ползвани като съставки в няколко хранителни продукта и добавки.

Тези два продукта се присъединяват към списъка с други вече одобрени от ЕС храни за насекоми като брашна от жълт брашнен червей (Tenebrio Molitor) и прелетен скакалец. Освен тях поне осем други приложения за храни за насекоми са представени на ЕС и в момента се оценяват.

Всички тези продукти са напълно безопасни за човешка консумация - те са минали тежки и дълги процедури по одобрение в Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA). Също така производители, които използват тези съставки в продуктите, са длъжни да имат специално етикетиране. Това цели да се избегнат потенциални алергични реакции - както при всеки друг продукт и при този са възможни такива, основно при потребители, алергични към ракообразни, акари и мекотели.

Съпротива срещу бъдещето

Тези факти, разбра се, оборват абсурдните твърдения, че "тайно" и "принудително" ни храни с насекоми", още по-малко, че "нарочно искат да ни разболеят". Но кампаниите срещу ядивните насекоми са факт и те лесно могат да бъдат проследени често до проруски източници, а темата често намира място и в руските телевизии, контролирани от Кремъл. Посланията са познатите - за прогнилия Запад, който срива устоите на традиционните общества.

Това обаче едва ли ще спре развитието на индустрията. Брашната от насекоми като начало са добър заместител на протеините във фуражите - особено на соята, чието отглеждане се свързва с много екологични проблеми. Освен това насекомите са естествена храна за голяма част от стопанските животни и като цяло са по-добро решение от растителните протеини. Десетина продукта от насекоми в ЕС от години имат разрешение да се използват във фуражната индустрия, включително на българската компания Nasekomo.

В дългосрочна перспектива протеините от насекоми могат да са алтернатива и на животинските протеини в човешката храна - при това не само като неизбежно решение, но и като лично предпочитание. Диетичните навици на хората се променят бързо и желанието на потребителите да опитат нови богати на протеини продукти, които са добри за природата, нараства. Разбира се, развитието на нишата е все още в зародиш. Ще е нужно време и за изграждането на потребителско доверие.

Но фактът, че в България има високобиотехнологична компания, която се развива в индустрия, е шанс и за страната като цяло да се позиционира в тази бързорастяща ниша, за която прогнозите са, че ще генерира над 30 млрд. евро до 2030 г само в Европа.