Предстоящи фалити и още по-трудна 2024 г. очакват земеделците
Каква беше "перфектната буря" на 2023 г. и какво очаква секторът, говориха производители на срещата на бизнеса в Плевен, Ловеч и региона, организирана от "Капитал"
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
- Висока себестойност и ниски цени са донесли значителни загуби на фермерите през миналата година.
- Липса на пристанищен капацитет пречи на износа на ранна продукция на по-добри цени.
- В сектора очакват част от земята да започне да остава необработена заради разходите.
Като "перфектна буря" определят земеделците последната стопанска 2023/2024 г. Комбинацията от средно високи добиви, ниски цени и много висока себестойност е донесла значителни загуби на сектора. Прогнозите за тази година са още по-негативни, а скоро се очакват и първите фалити. Това стана ясно по време на срещата на бизнеса от Плевен, Ловеч и региона, организирана от "Капитал".
Скъпо производство
След като през 2022 г. себестойността в земеделието се увеличи с 31% по данни на статистиката, което е повече от ръста за последните 10 години, през миналата година разходите на производителите продължиха да растат - най-вече заради високите ренти, а цените на продукцията да падат. Според Димитър Мачуганов, собственик и управител на семейната компания "АЖД агро", която е на пазара повече от 20 години, досега такава ситуация не е имало."През 2007 г. добивите бяха смешни заради сушата, но имаше цена", коментира той. Докато скокът на разходите през 2022 г. е бил компенсиран от рязкото поскъпване на зърното, през миналата година този буфер не е съществувал, посочи и управителят на "Вектор М" Георги Милев. По думите на Мачуганов загубите на производителите са били между 60 и 80 лв. на декар средно за различните култури.
В тази ситуация компаниите търсят алтернативи, макар че не всички намират. "АДЖ агро" например от 7-8 години има и преработвателно предприятие за люцерна, слама и производните от тях, което е експортно ориентирано и изнася продукцията си в 23 държави в Близкия изток, Северна Африка и Европа. "Това е шансът ни да добавим малко стойност към собственото ни производството и купената и преработена външна продукция", каза Мачуганов. Ако компанията е намерила своята ниша обаче, много други не виждат възможности за допълнително производство, което да помага в трудните години за земеделие. "Нямаме нищо против да диверсифицираме, но поради липса на пазар в момента 98% от зърнопроизводителите са в нашата ситуация", добави Милев.
Труден износ
Високите цени на зърното преди две години накараха някои компании да задържат продукцията си с надежди за по-големи печалби. Спекулативните очаквания са една от причините за проблемите с продажбите, признават двамата земеделци, но добавят, че има и друга. "Ръстът на цените беше около 5 месеца. Никой не е спрял да продава за тези 5 месеца. Да, имаше отделни компании, които решиха да чакат. Но България няма капацитет да изнесе това, което е произвела, за 5 месеца", обясни Милев. По думите му големият проблем е липсата на капацитет на пристанищата. "За 20 години не сме направили една модернизация на пристанищата си и ако преди сме изнасяли 5 млн. тона на година, сега капацитетът ни е същият, увеличил се е с 500 хил. тона", посочи той.Това пречи на България да се възползва и от конкурентното си предимство, че жъне първа реколтата за годината в региона. "Имаме уникалния шанс да произведем първи експортни количества зърнени култури, да изпреварим Украйна и Русия, да получим ранните доставки. Там цените са по-добри. За този шанс обаче на нас ни трябва инфраструктура", посочи Мачуганов.
Растящите цени на българската продукция са лишили производителите и от традиционно силни пазари като Италия, Португалия и Испания. По думите на Мачуганов над 76% от зърното е отивало за стара Европа, където се плаща по-добре. "Ние загубихме тези пазари, защото нашите цени станаха високи заради висока себестойност, зелената сделка и допълнителни усложнения", каза той.
Зелената сделка повече навреди на земеделието в Европа и по-малко помогна на екологията, смята Мачуганов. "Звучи чудесно, но цяла Европа яде храни, произведени не по тези правила. Пазарът ни е залят от продукция от трети страни", посочи той, коментирайки фермерските протести в Европа.
Устойчивото земеделие не е задължително да бъде скъпо. "Имаме много биопродукти, много продукти, които помагат да се усвоят веществата от почвата. Подготвяме се за промяна в климата и за по-ниски добиви, за да помогнем с каквото можем в такава ситуация", коментира управителят на "Лебозол България" Хусейн Ахриев. Компанията е дъщерно дружество на германския производител на листни торове, който работи с научни институти при разработката на продукти. По думите му разходите за подхранване на растения с листни торове са от 3-4 до 5-6 лв. на декар и българските земеделци вече се отварят за иновативните продукти. "Ще преминат към добри технологии, към качествени неща. Нашата компания го забелязва последните 2-3 години", каза той.
Балонът със земята
Космическите цени, които достигна земеделската земя, вече са надолу, споделят земеделците. "Към момента липсва всякакъв интерес и земята загуби 30-40% от стойността си в рамките на година", посочи Милев и добави, че това се дължи на високите ренти и рентното плащане. Зад това прозират нелоялни практики от страна на големи фирми или отделни земеделци. "В отделни землища или там, където има интерес, се дава нестопанска рента. Ако печалбата е 100 лв., рентата е нормално да бъде 50-60 лв. Но се появяват ренти по 120-130-150, стига до 270 лв. в отделни части на България. Това се прави с цел унищожаване на конкуренцията", обясни той.Мачуганов е по-категоричен за пазара на земя и прогнозира фалити в сектора. "За мен балонът в земеделието се спука - и с цената на рентите, и с цената на земята", посочи той и уточни, че вече е освободил около 3700 - 3800 дка площи с рента от 90 лв. нагоре. "За първи път ще започнем да оставяме земя, която няма да се работи заради това, че не си заслужава", добави Мачуганов.
И двамата обаче са категорични, че няма да се откажат от земеделието, в което са вложили повече от 20 години. "Това ни е бизнесът, ще се борим за него", казаха те.
По темата работи и Ани Коджаиванова
3 коментара
Свикнаха с парите на данъкоплатците (компенсациии, нисък данък, по точно данъчна основа, плащания заради войната в Украйна, европейски субсидии и т.н) и това ги изкалпазани. Никой не мисли за развитие, иновации, инвестиции, коопериране и преработка, а само чакат и от време на време напомнят на данъкоплатците, че трябва да им плащат иначе ще ги затрудняват по пътищата.
Перфектната буря ще е влизането на Украйна в ЕС. Тогава в Добруджа могат да забравят да произвеждат зърно и слънчоглед. Украйна ще ни залее с по-качествена продукция. Цената на земята в Добруджа ще се сгромоляса.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.