Рестарт след двугодишна вражда

Този сигнал не бе изолиран, а част от добре подредена кампания, в резултат също на оценка на новата ситуация около Турция. По това време, на обявено като тайно посещение в Анкара, пристигна израелският вицепремиер и министър по стратегическите въпроси Моше Яалон, който се срещнал с Ердоган и директора на турската Национална разузнавателна организация (МИТ) Фидан Хакан. Пак на 21 юни, Ердоган получи писмо от Нетаняху, който го поздрави за изборната победа и изтъкна желание за прекратяване на напрежението между страните. Израелският премиер се обяви за възобновяне на добрите контакти и настъпване на нова позитивна динамика. Писмото бе коментирано в Турция като

Протягане на ръка

Всъщност, подходът включваше и по-ранни действия, като контакти на американски и израелски представители веднага след изборите с помощник-секретаря в министерството на външните работи Феридун Синирлиоолу, известен със застъпването си за добри връзки с Израел. Както и разменени през май и април становища и писма посредством израелския представител в Комисията на ООН по инцидента с флотилията за Газа Йосеф Сечановер и турския представител в същата комисия Йоздем Санберк. Междувременно, и в израелския Кнесет се чуха изявления за подобряване на отношенията.

Като завършек на тази увертюра, израелският заместник-министър на външните работи Дани Аялон даде интервю пред гостуваща група турски журналисти на 23 юни. В него той изрази одобрение на очертаващата се промяна в курса на Ердоган и на ролята, която Турция може да играе в израелско-палестинския процес, включително за помиряване на Фатах и Хамас. Новата реторика на Аялон включваше още приемане и уважаване на факта, че Турция е нарастваща регионална сила с велика историческа роля. Малко след това Аялон, считан в Турция за автор на публичното унижаване през 2010 г. на турския посланик Оуз Челиккол дори призова Анкара да го върне обратно в Тел Авив (отзован след инцидента с флотилията), посрещнато добре в Турция.

Първият по-съществен признак за

Настъпващо размразяване

бе отказът от турско присъствие в подготвяната за края на юни т.г. втора флотилия на "свободата" за блокираната от израелските сили Газа. Още от май т. г. генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, ЕС и други призоваха организаторите да се откажат и използват законни канали и гранични пунктове за изпращане на помощи на хората в Газа. След изпратеното на 22 юни съобщение от Израел до ООН, че вече се е подготвил и очаква флотилията с бойните си кораби с възможност за опасни последици, Държавният департамент отправи на 25 юни своето предупреждение към активистите в безотговорност и провокативност. Държавният секретар Хилари Клинтън проведе разговор с Давутоглу.

При толкова послания, Давутоглу не само приветства писмото на Нетаняху, но призова основния играч във флотилията - ислямската Фондация İHH за човешки права и свободи и хуманитарна помощ, базирана в Истанбул (посочила, че готовност за участие са заявили хиляди турци!) - да се откаже от участие. Тя го послуша, закотвяйки флагмана Мави Мармара "по технически причини", но остана сред организаторите. Добре известно е, че израелските командоси са не по-малко способни от американските тюлени в светкавични прикрити операции далеч зад граница, затова, макар и да няма конкретни доказателства, някои са склонни да обвиняват Израел в саботаж на един от корабите с международни активисти, подготвящ се да отплава за Газа – валът на винта му бе открит счупен в пристанище Пирея на 27 юни.

Друг обнадеждаващ признак е връщането за коригиране на доклада на комисията по случая с флотилията за Газа. Първият проект бе с много по-критичен тон, докато вторият се предвижда да е по-изгладен. Приемането на очакваната в началото на юли окончателна редакция на доклада ще отстрани още пречки в двустранните отношения.

Трети признак е протеклото в израелското правителство обсъждане относно поднасяне на съжаление (едва ли ще се стигне до извинение) на Турция за убитите от флотилията и евентуални обезщетения на роднините в знак на добра воля.

Всичко дотук е показателно – като че ли е направено необходимото за рестартиране на бутона. Но остават замразени съвместни военни проекти, доставки на военни технологии, отменено участие на израелски самолети в съвместни военни учения над Източна Турция. Турската преса през октовмври 2010 г. писа, че Турция прекратява работните отношения между разузнавателните служби заради изразени израелски опасения от назначаването същата година за шеф на МИТ на близкия до Ердоан Фидан, считан за привърженик на сътрудничество повече с Иран, отколкото с Израел. Дори туристическият обмен спадна значително заради обтегнатите отношения.

Вторият телефонен разговор на Обама касаеше координиране на нови стъпки за издигане на посредническата роля на Турция в процеси в района, най-вече около Сирия и Палестина.

Разговорът бе след речта от 20 юни на президента на Сирия Башар Асад в Дамаския университет. Третата реч на Асад от началото на протестите потвърди намеренията у сирийското ръководство не за отстъпки и реформи, а смазване докрай на бунтовете на населението. Обама и Ердоан постигнаха съгласие, че настъпва етап, в който ще се достигне краят на режима на Асад. Според доклади на разузнавателни служби на двете страни, Асад можел да се закрепи още 4, максимум 6 месеца. Двамата коментирали начини да се ускори този край и по-конкретно предприемане на кампания с две основни съставни части. САЩ и Европа ще затегнат санкциите срещу Сирия, а Турция ще увеличи военния градус. Навярно тази уговорка даде основание за последвалото изявление на държавния секретар Клинтън: "... очакваме да видим ескалиране на конфликта в района".

В замисляния по-мащабен ангажимент край границата със Сирия Анкара очевидно умишлено ще включи повече военни сили. Източник на напрежение са самите сирийски бежанци. Броят им постоянно расте и на 25 юни Турция започна изграждането на по-голям лагер за настаняване на 12 000 до 15 000 бежанци в Апайдън, на 10 км от границата със Сирия. Но по-сериозен

Източник на напрежение

са действията на сирийските военни от другата страна на границата. В граничната ивица там 4-та сирийска бронетанкова дивизия продължава да съсредоточава и прочиства с танкове^*, под ръководството на командира на републиканската гвардия генерал Махер Асад, брат на президента Асад. Предприетата офанзива срещу сирийското население, масово сунитско, от алауитското държавно и военно ръководство в Дамаск, намира емоционален отклик в сунитска Турция. Колкото неизвестно е дали ще се премине към употреба на сирийски танкове срещу Турция, толкова неизвестно е и дали управниците в Дамаск могат да преминат към потенциални въздушни и морски действия, в случай, че реагират на повишаната турска активност край границата, и да разпоредят например изстрелване на ракети срещу турски и американски военни (бази) цели в Турция.

В такава обстановка, Турция не може да не е подтикната да координира действия със САЩ и Израел и да намира основания да подпомага края на режима в Дамаск.

Разширяването на турската активност

предвижда и възобновяване на посредническата роля в израелско-палестинските контакти, от която Анкара се оттегли след операцията в Газа, и въвличане на Хамас в преговорния процес. Под американския натиск Нетаняху е приел възобновено посредничество на Турция, всключително за осигуряване на на Хамас в преговорите. Ердоган откликна, като изтъкна надежди да промени твърдото становище на лидера на Хамас Халед Мешаал относно признаването и съществуването на Израел. След поотделните срещи в Анкара със съперниците Махмуд Абас и Мешаал на 24 юни т.г., Ердоган посочи, че Турция ще мобилизира подкрепа да помогне на палестинците да се помирят помежду си и формират собствена държава, а Абас реагира одобрително^**.

Това отбеляза значителна промяна в досегашното израелското становище. Не само приемане на възобновено идване на Турция на преговорната маса, но и на Хамас, която за Израел е терористична групировка, посветила се на унижощаване на държавата му. Очевидно, натискът от САЩ е бил неустоим.

Като извод, остава да се види дали новата позиция ще се възприеме трайно от Израел и правителството му ще води до желана развръзка. Турция, от своя страна се нядява не само да възобнови и разшири позиции в района, но и да получи отпадналата подкрепа на еврейското лоби по света. Но, заставайки съвместно с Израел и САЩ, ще възникне ли вътрешен конфликт с по-радикалните й среди. Доколко валидна ще остане разработената и прилаганата стратегия на правителството на водещо сътрудничество с арабските страни. Ще бъде ли адаптирана и поизборно прилагана. Ще се стигне ли и до външна конфликтност - отношението на арабските страни, недоволни от възобновен ангажимент с Израел. Новите сили, доведени с революционните вълни с неизвестен, засега, край ще приемат ли тази промяна като по-демократични от досегашните режими, или един ден ще се окаже, че, използвайки свободата, в тях се е настанил още по-радикален ислямистки елемент. Който ще е по-враждебен и на Израел, и на приятелска му Турция. Отговорите са трудни, но предстоят.

* През 2011 г. Сирия има въоръжени сили общо над 700 хил. души, от които към 300 хил. в действащата армия, над 300 хил. резервисти и около 100 хил. паравоенни. От армейците 220 хил. са сухопътни (с към 5 хиляди бойни танка), с основни структури републиканската гвардия и бронетанковата дивизия. Въоръжението е преобладаващо съветско и руско. По данни от Международния институт за стратегически проучвания - IISS Military Balance 2011.

**Всъщност, контактите между Фатах и Хамас започнаха по-рано. На 27 април т.г. бе обявено взаимно признаване и разбирателство за общо преходно правителство и избори до пролетта на 2012 г. На 4 май т.г. Фатах и Хамас подписаха в сградата на Египетското разузнаване в Кайро помирително споразумение за край на противоречието между тях и се зарекоха за единна кауза срещу Израел (на 30 май Фатах започна срещи за помиряване и едини действия и с Ислямски джихад). Тогава Нетаняху отхвърли сближаването с Хамас, която е в списъците на терористични организации в Европа и САЩ и други страни, и настоя Фатах "да избира мир с Хамас или мир с Израел". Много противоречия между Фатах и Хамас се запазват, например относно кой да бъде общия премиер. Абас и Мешаал бяха по едно време в Анкара на 24 юни, но отказаха съвместна среща.