Сянката на Високата порта*

Османската империя може отдавна да е само една глава в учебниците по история, но идеята за нея очевидно продължава да живее по двата бряга край Дарданелите.

Напоследък потомците на Мехмед Завоевателя в днешна Турция започнаха да се завръщат в старите османски територии в Близкия изток, но този път не като воини, а като търговци и дипломати. Освен може би носталгичен, този поход на юг - югоизток е напълно естествен. Географската близост, набиращата скорост турска икономика и възраждащото се чувство за ислямска принадлежност, провокирано от все по-уклончивите обещания за членство в Европейския съюз, са логичното обяснение за този уклон към арабските съседи. Материалният му израз е показателен - седем пъти е пораснал износът на Турция към страните от Близкия изток и Северна Африка от 2001 г. Социологическите проучвания също са повече от красноречиви - ако през 2004 г. 62% от турците са смятали, че страната им трябва да бъде член на ЕС, то миналата година на подобно мнение са били само 42%.

Промяната в настроенията няма как да остане незабелязана в Европа и Америка и да не предизвика притеснения. Едно изказване на турския външен министър Ахмет Давутоглу в края на август миналата година по повод спор между Сирия и Ирак (за намеса на Дамаск в бомбени атаки в Багдад) беше изтълкувано като недвусмислен сигнал за промяна във външнополитическата ориентация на Турция. "За Турция и Сирия, и Ирак са стратегически съюзници, както и наши братя и съседи. Това за нас е семеен въпрос и тъкмо заради това искаме да решим този спор чрез преговори, за да предотвратим изострянето му", каза Давутоглу. Именно изразът "семеен въпрос", който определено надхвърля дипломатическата учтивост, показа, че Турция е поела един по-сантиментален курс спрямо страните, които преди време са били част от османското пространство.

Стратегически дълбочини

Преди края на студената война Турция се задоволяваше просто да бъде част от НАТО и да следва насоките, зададени от западните й партньори. Променените политически реалности в света обаче наложиха преосмисляне на позициите. Така днес Турция придобива централна роля в региона на Близкия изток, като използва икономиката и меката сила, за да разширява влиянието си. Няколко ключови събития през последното десетилетие имат съществен принос за това - провалът на мирния процес между Израел и палестинците, идването на власт на проислямистки настроената Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и постепенното намаляване на влиянието на турската армия, американската инвазия в Ирак през 2003 г., подобряването на отношенията между Сирия и Турция и не на последно място засилването на напрежението в отношенията с ЕС. "Докато датата за влизането на Турция в ЕС беше едностранно отлагана от европейците, Турция почувства, че е необходимо да търси нови партньори, както икономически, така и политически", коментира пред "Капитал" Йалън Алпай от асоциацията на турските износители TİM. Точно заради това значителни политически и търговски усилия бяха насочени към африканските и съседните страни през последните години, обяснява той. По думите на самия Давутоглу в интервю за "Капитал" преди няколко месеца приоритетите на Турция са Балканите, Кавказ и Близкият изток. "Това е логично - около нас има няколко замразени конфликта и се опитваме да предотвратим рисковете за себе си. Турция иска стабилност около себе си, затова и поддържаме политика за нулеви проблеми със съседите си", каза той. Именно тази политика на обръщане към съседите стана известна като неоосманизъм - лошо подбрано нарицателно име, навяващо предимно негативните спомени от османския период, които имат държавите около Турция. Появата на понятието неоосманизъм се свързва с книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина", която се смята за основата на външнополитическата доктрина на Турция. "Определението неоосманска политика не е съвсем точно", обясни пред "Капитал" професорът от университета Bilgi в Истанбул Илтер Туран. "Както знаем, Османската империя е била мултиетническа. Турция не се опитва да пресъздаде нещо подобно, а основно следва политиката на мирни отношения със съседите и на споделен икономически просперитет, а това е по-различно", смята той. Други анализатори обясняват, че неоосманизъм като понятие се споменава само бегло в книгата на Давутоглу и няма основание да става нарицателно за цялата държавна политика на Турция. "Неоосманизмът е западен етикет", твърди Митат Челикпала, преподавател по международни отношения в икономическия университет в Анкара. Споменаването на това понятие в книгата пък изобщо не означава, че Турция смята да води империалистична политика, обясни той пред "Капитал".