Гърция повтаря грешките на България от началото на прехода

Вместо това, технократите от "Тройката" и управляващата партия предпочетоха драстичното увеличаване на данъците във всички области на икономиката и обществената дейност и с различни хватки избягването на съкращенията в държавния сектор, както и намаляване на доходите и следването на логиката "ще вдигаме данъците, докогато трябва", за да закърпим дупките.

Резултатите бяха пагубни. Рецесията през 2011 г. се очаква да стигне 5,5%, а през 2010 г. беше вече 4,5%, ограничавайки значително икономическата активност. Частният сектор, който нямаше проблеми, вследствие на настъпващата рецесия, непрекъснатото нарастване на данъчното облагане върху печалбите, увеличаването на ДДС и налагането на различни извънредни облагания, изведнъж в рамките на две кризисни години се превърна в новия "голям болен" и започна да уволнява, да се свива и да губи динамиката си, придобита след 1990 г., и като резултат, поради ниската си активност, да не може да плаща данъци и заплати, за да може държавният "механизъм" да функционира.

Държавата, вместо да уволнява от самото начало, защото точно там се криеше основният проблем на гръцката икономика, предпочиташе да гледа как частният сектор "вехне" и вместо да намали броя на чиновниците, предпочете да облага с нови и нови данъци една социална система и икономика, които вече нямат силата да "дадат" повече пари от данъци за покриване на дефицита. Свиващата се с бързи темпове икономика и нарастващата в същото време безработица не могат вече да дават толкова пари, за да бъде покрит дефицитът, произвеждан от надутия държавен сектор.

Фалитът - не дали, а кога

Така, Гърция се води математически към фалит, който може да се случи във всеки един момент. Фалитът не означава, че ще има същите последици, като тези в България през 1997г., но при всички положения, ако не бъде управляван правилно от гръцкото правителство, може да доведе до сгромолясването на цялата държава. Ако го направлява с необходимото внимание, тогава държавата може да изпадне във временна невъзможност да плаща, което в крайна сметка ще принуди държавата и кредиторите да приложат прословутия haircut, т.е. намаляване на дълга в рамките на около 50% или повече.

Ако Гърция успее и намали дълга си до 180-200 милиарда евро, тогава положението може да бъде овладяно, защото тези суми могат да бъдат обслужвани. Страхът, впрочем, на всички граждани в страната и Европа е Гърция да не спре да извършва големите структурни промени в държавния сектор, както е обещала, а да легне на лаврите на фалита. Много гласове в Европа настояват за постоянното установяване на Европейски наблюдател в Гърция, който на практика ще следи за прилагането на мерките. Може би вече и мнозина обикновени гръцки граждани искат нещо подобно, след като търпението им към родните политици се е изчерпало, виждайки как прилаганите мерки нямат резултат, рецесията се задълбочава и вместо държавата да прибегне до очевидното и да уволни половината си чиновници, следва неохотно и само една неудържима фискална политика.

Би било справедливо за гърците, както и за останалите европейци, Гърция да беше преминала през изпитанието на фалита още от самото начало и с хирургическа намеса да беше разрешила проблема с дълга, преди да извършва всякакъв вид алхимични експерименти върху основите на своя гръбначен стълб, каквато е частната й икономика, като оставя в същото време без дори да пипне държавните си служители, които са десетократно повече от необходимото. "Тройката" (ЕС, МВФ и ЦЕБ) вижда всичко това, т.е. усеща че гръцкото правителство едно говори и едно договаря, а на практика върши друго, което вече изчерпва нейното търпение и доверие към гръцките политици, тяхната политика и начина й на следване.

Няма съмнение, че сме в навечерието на един технически фалит, но и на един истински фалит за средната и произвеждаща класа от частната икономика, която през всичките изминали години подкрепяше със своите данъци страната и осигуряваше огромните заплати на безразборно харчещата огромна държавна машина.Приложената терапия, вместо да подобри състоянието на пациента, всъщност заби остър нож в самото му сърце, захранващо целия му организъм. В резултат, виждаме безработицата до достига до 20%, а сред младите дори и до 50%, прехвърляне зад граница и задушаване на фирмите и малките предприятия, след като самата държава не се е докоснала дори до разрешаването на най-съществения проблем, водещ до всички разходи, надуващи дефицита и дълга.

Буксуването на гръцкия икономически механизъм кара утвърдени предприемачи да напускат страната и то не търсейки по-добри условия, а просто, за да оцелеят. Днес, едно функциониращо в Гърция предприятие плаща пряко и косвено между 55% и 70% от печалбата си за данъци, а има и данъци за всички, притежаващи застроени недвижими имоти от всякакъв вид, т.е. на практика за всички граждани, като въпросният данък е от 0,50 чак до 10 евро на квадратен метър за две години, както и други извънредни облагания, които на практика задължават всеки гражданин да си цака на държавата, дори и да няма работа и пари. Самите заплати на новоназначените служители в частния сектор не се различават много от тези в София, т.е. те получават около 1000 лева чисто, а цената на живота в Гърция е много по-висока.

Бъдещето на Гърция е много трудно и фалитът ще е само началото. Няма да има светлина в тунела без значително намаляване на данъците и привличането на инвестиции по всякакъв начин. Безработицата се увеличава и една много добра качествена част от гръцкото общество напуска страната, след като не вижда перспектива за бъдещето си. "Черната книга" на България, т.е. историята на прехода й след 1997 г., се повтаря под друга форма в една друга страна и спрямо една друга група от хора, които не носят никаква отговорност за калпавото управление и хаоса в икономиката, до който политиците доведоха Гърция.