Гърция: по-добре да фалира, отколкото да се спаси

Фалитът би бил най-справедлив и спрямо самите гърци, след като би спрял веднага нескончаемото празнословие по митингите срещу "лошите немци", "хищните банкери" и "некадърните европейци, които искат жертви от гръцкия народ", както и всички останали глупости, които чуваме напоследък. Гърците вместо да излизат по улиците и да не ходят на работа (намалявайки така производителността на страната), вместо да са почти половината политически противници на мерките за реорганизация на икономиката, щяха да преминат през толкова полезния "студен душ" на банкрута и биха започнали отначало и начисто, както всички останали народи, които нямаха късмета да са част от еврозоната. Нямаше да крещят по площадите, нямаше да изкарват виновни всички останали, а щяха да се събуждат в истинската реалност, в която живее и работи всеки един предприемач, чиято фирма фалира и кредитиращата го банка не го и пита дори, дали иска да фалира или би предпочел като бонус на банкрута си да получи един воаяж до Карибите, да речем, както се случва днес по аналогия в казуса с Гърция.

Би било справедливо и по-добре също така Гърция да фалира и заради самите банки, които купуваха без да се замислят много-много гръцките облигации, без да анализират рисковете, както е необходимо. Банките са компании и, ако имат големи загуби в резултат на огромния си брой гръцки рискови облигации, би било полезно да бъде последвано решението на САЩ, т.е. оказването на помощ на банките чрез увеличаване на акционерния им капитал, преструктурирането им и препродажбата на техни акции в някакъв последващ момент. Капиталите за увеличаване на акционерния капитал няма да бъде необходимо да бъдат осигурени от фондовете на данъкоплатците, а от свободния пазар.

Спасяването на Гърция е несправедливо спрямо страни като България

Целият този казус с двете големи вълни за "спасението" на Гърция с пари на европейски данъкоплатци на стойност от 220 милиарда евро е буквално едно престъпно деяние спрямо гражданите на страните от Европа, които влязоха в ЕС през 2004 г. и 2007 г. – всъщност най-бедните народи, принадлежали към бившия съветски блок от Централна и Източна Европа. Всички тези страни и техните граждани направиха огромни жертви, за да станат неразделна част от ЕС и да могат от тази си позиция крачка по крачка да дадат тласък на своите икономики и на доходите си. Те изкараха над 45 години жесток комунизъм и други 15 - 20 години преходен период към новата конкурентна действителност, нямайки възможността да участват в купони от рода на гръцкия, т.е. на нескончаемото свръзадлъжняване и подхранването на гръцката "социалистическа" мечта за развитие със запазването на една суперскъпа гигантска неефективна държава.

Днес тези страни биват призовавани да сложат ръка в джоба си и да дадат пари за изхвърлянията на една от "старите" страни, нещо, което по скромното ми мнение, е несправедливо спрямо въпросните граждани. За тези страни всичките тези пари са необходими, за да изградят инфраструктурата си и да подпомогнат собственото си развитие, а не да подкрепят "заблудения се брат".

Като гръцки гражданин аз чувствам срам спрямо хилядите граждани на Балтика, на Централна Европа и Балканите, които трябва да отделят от залъка си, за да финансират моите сънародници, които изкараха 30 непрекъснати години на еуфория и долче вита. Имам чувството, все едно съм бил на някакъв бесен купон, все едно съм харчил заедно с приятели, пил съм, купонясвал съм и съм се подигравал на съседа си, който е бил много по-беден от мен и не е смеел да излезе от вкъщи, освен само, за да отиде на работа, а всичко изкарано е спестявал за децата си. И накрая, когато съм видял, че нямам пари, да отида и да почукам на вратата му, плачейки и молейки го да ми даде онези трудно спестени пари, за да платя безкрайния си купон. И той да ми ги даде, продължавайки да работи.

За мен лично е срамно това, което се случва. Не съм сред онези, които мислят, че Европа ми "дължи" нещо, а сред останалите, които вярват искрено, че когато изграждаме обществото си, нашата Европа, върху двойствени стандарти, накрая се озоваваме от само себе си отново и отново пред същите дилеми.

Гърция би трябвало да фалира и технически и Европа би трябвало да бъде справедлива спрямо всички свои граждани. Това, защо нещата не са случили по този начин, може би ще се окаже един лош прецедент за хармоничното съжителство на европейците в рамките на ЕС.

*Христос Мурутис живее в България от 1999 г. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството"Arceland", занимаващо се с управление на недвижими имоти и енергийни проекти на стойност €200 milliona и председател на "Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България - Bullpoa".