Вземете думата на Гърция*

На обратния полюс, Гърция натрупа дългове, заради лошо управление и натъкмени статистически данни и изгради едно общество, изкуствено надуто като балон, в което хората си повярваха, че са достигнали някакво конкретно жизнено равнище, но в действителност потребяваха всичко на заем, а не онова, което наистина произвеждаха, както ставаше на практика в източноевропейските страни, които считам за другия полюс, като начин на управление на една икономика.

Намаляването на дълга с 50% ще накара много банки и пенсионни фондове, основно в Гърция, да рефинансират своите баланси чрез увеличаване на акционерния си капитал. Виждаме, с други думи, как банки, участващи на финансовите пазари и принадлежащи на хиляди анонимни акционери, губят значими суми от "подстригването" на гръцкия дълг и се нуждаят от нов капитал, който сигурно на настоящия етап няма да са в състояние да осигурят от своите акционери. Това, което предлага всъщност решението на ЕС, е рефинансирането им да се извърши с пари на ЕС, които ще бъдат предоставени от всяка страна поотделно. В случая с гръцките банки, които развиват значима дейност и тук, в България, Гърция, като държава, ще ги доведе чрез своя фалит до принудителна загуба на милиарди евро, след това самата Гърция (въпреки че е в несъстоятелност) ще получи заем от ЕС и ще стане с тези нови заеми основен акционер на почти всички банки, придобивайки 10-15% от тях, което всъщност ще й позволи да ги контролира.

Ако Гърция беше фирма, а не държава

Какво виждаме, ако разгледаме тази ситуация: че една фалирала държава принуждава зорлем своите банки да загубят капиталите си и след това идва и ги придобива с чужди, заемни пари. Ако това нещо го разгледаме в мащабите на дадена компания, да речем, т.е. ако една фирма фалира, нещо подобно е невъзможно да се случи. В случая с фалита на Гърция виждаме, за съжаление, че акционерите на банките, които са били добронамерени инвеститори и фирми или хора, уважаващи абсолютно закона и принципите на действащата система, биват наказвани от самия некадърен управник, какъвто е държавата, без да имат на практика никаква техническа или правна възможност да реагират.

В крайна сметка, начинът, по който трябва да заработи системата за спасението на Гърция или по-общо на Европа от ефекта на доминото с други последващи фалити, е съвършено несправедлив спрямо инвеститорите, избрали да подкрепят банките, както и спрямо гражданите на държавите, представящи стриктно макроикономическите си данни и непотребяващи повече, отколкото са произвели, за да се отдадат на един дългогодишен купон с парите, получени като заем от пазарите. Въпреки че съм грък, смятам вече, че собствената ми страна няма правото за един продължителен период да има думата при определянето на съдбата и бъдещето на други европейци, като тези от Източна и Централна Европа, ако не докаже първо, че е в състояние да сложи ред във вътрешния си хаос и ако не смогне сравнително бързо да създава първични излишъци. Надзорът на европейците върху Гърция е абсолютно необходим за поне 10 години, за да й помогне да се превърне в истинска европейска страна, променяйки сбърканите й структури.

Освен това, въпреки промените и реформите, смятам също така, че понятието за равенство на европейските граждани в отношенията помежду им, в отношенията им към ЕС и с различните упражняващи власт държави, ще трябва да бъде преразгледано и да бъде формирана една по-добра рамка за защита на онези, които работят ефективно и резултатно, както и за "наказване" на страни и граждани, злоупотребяващи с благата на свободния пазар и силата, давана им от единната валута. Абсолютно съм сигурен, че на базата на всички тези грешки, натрупани от Гърция в ущърб на нейните европейски партньори, тя би трябвало да бъде наказана поне с изваждането й от Европейския валутен съюз.

Накрая, вярвам, че защитата на европейските граждани ще бъде засилена, ако бъде създадено едно ефективно централно европейско правителство с реална власт, едно централно министерство на финансите и една централна банка с възможности, подобни на FED (Федералния резерв) в САЩ. Ерата на глобализацията вече е в миналото и трябва да ни бъде даден шанс да поставим в един нов ред и на нова основа собственото си бъдеще в рамките на една европейска федерална система от стойности и разбирания с открити граници и регулирани правомощия за сегашните държави.

*Заглавието е на редакцията