Мистерията на гръцките избори

Краят на двуполюсния модел

На 6 май отчаяният Никос К. и десетки хиляди други гръцки граждани, загубили всякаква надежда, ще отидат до урните, за да изберат ново правителство. За първи път изглежда, че утвърденият от 1980 г. двупартиен модел между Нова демокрация и ПАСОК, които сменяха ролите си, вече няма да функционира. Социологическите проучвания сочат, че тези две досегашни партии на властта, които печелеха общо 80% от гласовете, ще съберат заедно около 40% на сегашните избори.

Останалата част от изборното тяло изглежда ще се разпредели сред една редица по-малки партии, които предлагат реакция, но не и съществени решения за проблемите на Гърция. Гърците наричат тези партии на съпротивата "анти-меморандумни", доколкото под меморандум (memoranda на латински) се имат предвид различните договори, които бяха подписани с Тройката за икономическото реформиране на Гърция. Става дума за три партии отляво и две отдясно.

Вляво, първа и основна е твърдолинейната сталинска Комунистическа партия, която изглежда, че ще спечели около 10% от гласовете. Тя предлага излизане на Гърция от ЕС и НАТО, отказ от еврото и установяване на власт на народа, при която всичко ще бъде държавно, както в България преди 1989г.

Вляво са и партиите СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и Демократичната левица, които преди имаха много ниски проценти и трудно преминаваха 4%, за да влязат в парламента, но сега изглежда, че печелят около 8-10% от предпочитанията на избирателите, според досегашните допитвания.

Партията СИРИЗА има един харизматичен и млад на възраст лидер, който впечатлява с речите си, в които той не дава предложения и решения, а само се противопоставя на извършваните промени. Тези две леви партии, както и една по-малка, наричана "Социален договор за Гърция в Европа", която поне засега не изглежда да вземе повече от 2%, лансират неговата идея, че заплатите и пенсиите трябва отново да бъдат увеличени.

Популизъм отляво и отдясно

Понякога тези партии се обявяват за напускането на Еврозоната от Гърция, а друг път говорят точно обратното и изобщо са против всяка мярка, взета от правителството на ПАСОК или от правителството на тристранното сътрудничество от последните 6 месеца, създавайки впечатлението сред гръцките граждани, че имат правото и възможността да върнат обратно жизненото равнище от преди 2009 г., което се промени коренно от кризата.

Към същата риторика прибягва и една нова партия, произлязла от десния център и създадена от бивши членове на Нова демокрация под името "Независими гърци". Тази партия с едва едномесечен живот се обявява на практика против всичко. Предлага една програма, в която всъщност иска заличаване на гръцкия дълг с обяснението, че е "непочтен", защото лихвите са около 4-5%, със същевременно запазване на еврото и увеличаване на заплатите на много категории граждани от държавния сектор основно.

Тази партия изглежда ще бъде изненадата на изборите, след като само в рамките на няколко седмици достигна популярност сред избирателите до 12-14% и особено сред безработните, отчаяните и ударените от голямата икономическа рецесия. "Независимите" говорят за световни конспирации, целта на които е да погълнат Гърция  и да й вземат... богатството, като не се уточнява кой стои зад тези конспиративни теории.

Цялата тази откровено популистка и утопична риторика се харчи като топъл хляб в условията на днешната криза. Още една партия, която изглежда, че ще премине 4% бариера и ще влезе в парламента, е фашистката крайно дясна "Златна зора". Нейните послания се основават на расизъм, ксенофобия и национализъм по подобие на националсоциализма по времето на Хитлер.

Гърция и особено Атина се сблъскват с един взривоопасен проблем с нелегалните имигранти от Азия и Африка, които пресичат границата с Турция и наводняват със стотици хиляди като скакалци Гърция, опитвайки се да стигнат в крайна сметка до Западна Европа, възползвайки се от липсата на граници в Шенген. Според различни оценки, 1.5 милиона такива имигранти са наводнили страната, извършвайки много престъпления, за да могат да оцелеят. Това много трудно положение поощрява и помага на расистите от "Златна зора" да печелят подръжници.                              

В дясната част на политическия спектър е също така партията ЛАОС (Народен православен съюз), която участваше в трипартийното правителство от последните 6 месеца, както и ДИСИ (Демократичен алианс) на г-жа Дора Бакояни, които засега не влизат в Парламента.

"Български заплати" за гърците

Големите градски партии, Нова демокрация и ПАСОК, ще получат според последните изследвания на общественото мнение, съответно около 20% и 15-18% от гласовете. Те са единствените политически сили в момента, които предлагат един реалистичен план за реформиране на икономиката и страната според договорите, подписани с Тройката.

Тези две партии насочват вниманието и към нуждата от връщането на Гърция по пътя на развитието на една нова основа, с по-ниски заплати и намаляване на себестойността, така че страната да стане отново конкурентноспособна, нещо което мнозина гърци наричат "български заплати", след като става дума за заплащане от около 300 евро месечно като база.   

Гръцките банки изглежда не са в състояние да дадат тласък на страната за едно ново начало, след като  в резултат на плана за "подстригване" на гръцкия външен дълг (PSI) загубиха над 30 милиарда евро и се нуждаят от незабавна рекапитализация, което се осъществява в момента с помощта на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Резултатите от изборите на 6 май са един труден пъзел. Гръцката избирателна система не е чисто пропорционална и ако двете големи партии успеят да получат заедно 40% ще имат мнозинството от депутати в Парламента, за да управляват. Въпреки резултатите от изборите обаче, Гърция ще навлезе в един още по-труден период, след като в момента не е в състояние да произведе икономическа дейност и в резултат да събере съответните данъци и ще трябва да продължи да разчита на външна помощ за поне още едно десетилетие.

Сместа от взривоопасната реакция на гласоподавателите, изразявана от партиите, обявяваващи се срещу меморандума с Тройката и радващи се на подръжката на около 55-60% от избирателите, съчетана с предпочитанието на 70-80% от гърците за оставане в Еврозоната, създават една много трудна действителност за онзи, който ще оглави правителството след 6/5/2012г., като най-вероятно това ще бъде икономистът Антонис Самарас, председател на Нова демокрация.   

Цялата тази ситуация, огромният брой безработни, безсилната гръцка икономика, която все пак е най-голямата на Балканите (около 5 пъти по-голяма от българската), банките, които нямат необходимия капитал, щетите, нанесени на Гърция след влизането й в Шенгенското пространство и последвалата огромна нелегална имиграция от Азия и Африка (с помощта на Турция), няма да оставят без последствия и целия регион около Гърция и граничещите с нея държави. Гръцката икономика не може вече да подхранва българската и ако изборите докарат на власт партии, противопоставящи се на Европа и общата европейска валута, може би ще върнат Гърция 40-50 години назад.

Единственият утешителен факт е, че гърците държат все още около 300 милиарда евро спестявания в местни банки, както и други 800 милиарда евро в чужди банки, от които 90% идват от международната дейност на гръцките корабособственици, които са най-голямата международна сила в тази сфера, оставяйки далеч назад останалите морски страни.