// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 12 апр 2010 - 23 апр 2010
Трябва ли да се промени режимът за изплащане на болничните?
Екатерина Попова, модератор Включване в дебата- 14 Основни тези 12 апр 2010
- 9 Гост експерт 15 апр 2010
- 19 Гост експерт 17 апр 2010
- 17 Заключителни тези 20 апр 2010
- 5 Победител 23 апр 2010
Победител - Болна тема
44%
95 гласа
Резултати от общо 215 гласували.
56%
120 гласа
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 89 гласа
33%
67%
Етап 2 - 29 гласа
52%
48%
Етап 3 - 53 гласа
62%
38%
Етап 4 - 44 гласа
41%
59%
Да
Христина Митрева
управител на Националния осигурителен институтРежимът за изплащане на обезщетенията за болест трябва да се промени временно. В момента болничните се използват и от трите страни - работодатели, работници и лекари, не по предназначение, а за решаване на други проблеми. Когато осигурителната система започне да плаща от четвъртия ден, контролът ще се засили.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Пламен Димитров
вицепрезидент на КНСБНяма причина да се преразпределя натоварването при изплащането на болничните. Няма основание да се прехвърля тежест върху работодателя и работника. Няма основание, след като аз плащам коректно моите вноски, някой да ми прехвърля тежести по упражняването на моите права, които осигурителната система би трябвало да ми генерира.
Основна теза Заключителна теза
Екатерина Попова
Модератор
Вече три седмици синдикати, работодатели и държава не могат да се разберат за изплащането на болничните. Държавата в лицето на Националния осигурителен институт не мърда от позицията си, че ще плаща от четвъртия ден, вместо от втория. Основният аргумент са масовите злоупотреби с болнични листове, чрез които и работодатели, и работници се спасяват от кризата за сметка на социалния фонд.
Основният спор сега продължава да е за това кой и в каква степен да покрива първите три дни от отпуска по болест.
Първоначалната идея беше за първите два дни работодателят да дава по 80% от заплатата (вместо 100% за първия ден, както е сега), а за третия ден работникът да не получава пари. Според втория вариант болният щеше да губи надницата за първия ден от отпуска по болест, а вторият и третият щяха да са за сметка на работодателя. От няколко дни вече има нова версия: работодателят да плаща и трите дни, обаче с половин надница.
Работодателите са доволни от последното предложение, защото така тежестта върху тях се увеличава най-малко. Синдикатите обаче категорично отхвърлят и трите варианта, защото пряко бъркат в джоба на работниците. Според тях проблемът трябва да се реши не чрез ощетяване на болните, а чрез засилване на контрола от страна на работодателите.
Дебатът на сайта на Капитал наклони везните леко в полза на тезата на Пламен Димитров – тежестта върху работници и работодатели не трябва да се увеличава. Според повечето участници във форума плащането на задължителни осигуровки трябва да върви и с ангажимент от страна на държавата.
Категорично съм против - ние плащаме за определен осигурителен риск и не разбирам каква е логиката да ми бъде отказвано компенсиране, когато този осигурителен риск настъпи. И не разбирам защо трябва да се наказват коректните заради некоректните. Измислете правила за прозрачност, въведете ги и тогава, ако някой лъже - му режете главата до кръста.
Това ми прилича на вица, че не трябва да се произвежда оцет, защото имало хора с киселини.
miraem
След като си плащаме осигуровките дали навреме или не, но с доста лихви, то няма логика държавата да не изпълнява поетите ангажименти като постоянно се оправдава с кризата. За работодателите кризата е по-осезаема, а няма защо работниците и служителите да бъдат вечно от към губещата страна и да плащат за грешките на управляващите. Правителството да измисли по-адекватни решения за справяне с кризата, а не да трупа всички негативи за сметка на обикновените хора, които и без това едвам свързват двата края. А ако има проблем с фалшиви болнични, то това е проблем между здравната каса, личните лекари и НОИ - да си се оправят помежду си.
silviq70
Не липсваха обаче и читателски мнения в подкрепа на идеята за промяна в режима за изплащане на болничните.
Трябва да се започне от някъде. Съгласна съм, че освен болничните като "кранче" на здравната каса трябва да се проверят и още много други по източващи схеми, но и тази не е маловажна. В моя кръг от познати на всеки 3-4 има по един, който през месец взема болнични с цел - почивка. Затова трябва от всички страни да се разгледа проблема с неправомерното отпускане на средства.
polyabo
Всяко безплатно предоставено благо предизвиква немотивирано търсене. Болничните за мене са безплатно благо. Искам да свърша нещо или просто да си полежа до късно. Всеки нормален лекар ще ми повярва на "симптомите" и ще ми даде 1-3 дни отпуска. Аз не губя нищо (даже печеля "време"), лекарят не губи, работодателят от една страна губи (нарушава се ритъмът, ако го има), но печели от икономия на заплатата ми. Тотално губи НОИ - респ. всички ние.
Хайде да допуснем, че повечето от получаващите болнични са наистина болни, а само 5% от тях са симуланти. Трябва ли да оставим тези 5% да харчат парите ни безконтролно?
Очевидно трябва да се мотивират всички участници, за да се намали хиперизползването. Осигурените - да не получаваме осигуровка 1-3 дни. Работодателите - да плащат и те за 1-3 дни - стимул по-добър контрол, лекарите - да се контролират от техни институции и ако предписаните болнични излязат извън някакви средни - да се търсят причини (епидемия, липса на квалификация, възраст на пациентите, злоупотреби и пр.). И - ако е последното - да има санкции.
Иначе се получава парадокс: лекарят предписва ползване на публично благо, без да носи отговорност за последствия, аз - осигуреният - също ползвам безлимитно и безотговорно, а после всички недоволстваме, че обществените пари не достигат.
Starec
Някои читатели дадоха примери с други страни от ЕС.
В някои страни в Европа първите три дни не се плащат. И после се дават за седмица т.е. личният лекар, ако имаш по-дълго заболяване не ти пише директно 10 или 15 дена, а ти преценява състоянието всяка седмица. Болнични се издават само от GP лекарят, който разбира се се съобразява с мнението на специалиста. Болничният се дава в три екземпляра - за работника, за работодателя и за касата. Ако има нужда за лечение повече от месец, т.е. дълго лечение, мнението на личния лекар трябва да се потвърди и от медицинския трибунал на касата. Там в определения ден болният трябва да се представи с всички свои документи - анализи, кардиограми, мед.експертизи... Понякога мнението на личния лекар и това на трибунала не съвпадат.
chiqui
А други изразиха още по-категорично мнение:
Принципното ми мнение, е че държавата трябва да излезе от системата на взаимоотношения между работник и работодател. Нейната роля трябва да се заключава в това да разпише необходимите нормативи тази система да работи в полза на обществото и да следи за спазването им. И до тук! Въпроси като тези колко да бъде заплатата, колко да бъде отпуската, кой да плаща болнични и прочие трябва да се уреждат от двете страни работодател - работник.
При тази хипотеза работодателя трябва да бъде свободен да поеме както всички ползи, така и всички негативи и рискове от факта, че има нужда от работници, за да си върши дейността. Работата на държавата би трябвало да е разписването на норматив, който да защитава интересите и на работодателя и на работника, ако има злоупотреба от която и да е страна. Сега моделът е сбъркан и това води до неподходящи решения каквото и да се избере.
dreamer
Основният спор сега продължава да е за това кой и в каква степен да покрива първите три дни от отпуска по болест.
Първоначалната идея беше за първите два дни работодателят да дава по 80% от заплатата (вместо 100% за първия ден, както е сега), а за третия ден работникът да не получава пари. Според втория вариант болният щеше да губи надницата за първия ден от отпуска по болест, а вторият и третият щяха да са за сметка на работодателя. От няколко дни вече има нова версия: работодателят да плаща и трите дни, обаче с половин надница.
Работодателите са доволни от последното предложение, защото така тежестта върху тях се увеличава най-малко. Синдикатите обаче категорично отхвърлят и трите варианта, защото пряко бъркат в джоба на работниците. Според тях проблемът трябва да се реши не чрез ощетяване на болните, а чрез засилване на контрола от страна на работодателите.
Дебатът на сайта на Капитал наклони везните леко в полза на тезата на Пламен Димитров – тежестта върху работници и работодатели не трябва да се увеличава. Според повечето участници във форума плащането на задължителни осигуровки трябва да върви и с ангажимент от страна на държавата.
Категорично съм против - ние плащаме за определен осигурителен риск и не разбирам каква е логиката да ми бъде отказвано компенсиране, когато този осигурителен риск настъпи. И не разбирам защо трябва да се наказват коректните заради некоректните. Измислете правила за прозрачност, въведете ги и тогава, ако някой лъже - му режете главата до кръста.
Това ми прилича на вица, че не трябва да се произвежда оцет, защото имало хора с киселини.
miraem
След като си плащаме осигуровките дали навреме или не, но с доста лихви, то няма логика държавата да не изпълнява поетите ангажименти като постоянно се оправдава с кризата. За работодателите кризата е по-осезаема, а няма защо работниците и служителите да бъдат вечно от към губещата страна и да плащат за грешките на управляващите. Правителството да измисли по-адекватни решения за справяне с кризата, а не да трупа всички негативи за сметка на обикновените хора, които и без това едвам свързват двата края. А ако има проблем с фалшиви болнични, то това е проблем между здравната каса, личните лекари и НОИ - да си се оправят помежду си.
silviq70
Не липсваха обаче и читателски мнения в подкрепа на идеята за промяна в режима за изплащане на болничните.
Трябва да се започне от някъде. Съгласна съм, че освен болничните като "кранче" на здравната каса трябва да се проверят и още много други по източващи схеми, но и тази не е маловажна. В моя кръг от познати на всеки 3-4 има по един, който през месец взема болнични с цел - почивка. Затова трябва от всички страни да се разгледа проблема с неправомерното отпускане на средства.
polyabo
Всяко безплатно предоставено благо предизвиква немотивирано търсене. Болничните за мене са безплатно благо. Искам да свърша нещо или просто да си полежа до късно. Всеки нормален лекар ще ми повярва на "симптомите" и ще ми даде 1-3 дни отпуска. Аз не губя нищо (даже печеля "време"), лекарят не губи, работодателят от една страна губи (нарушава се ритъмът, ако го има), но печели от икономия на заплатата ми. Тотално губи НОИ - респ. всички ние.
Хайде да допуснем, че повечето от получаващите болнични са наистина болни, а само 5% от тях са симуланти. Трябва ли да оставим тези 5% да харчат парите ни безконтролно?
Очевидно трябва да се мотивират всички участници, за да се намали хиперизползването. Осигурените - да не получаваме осигуровка 1-3 дни. Работодателите - да плащат и те за 1-3 дни - стимул по-добър контрол, лекарите - да се контролират от техни институции и ако предписаните болнични излязат извън някакви средни - да се търсят причини (епидемия, липса на квалификация, възраст на пациентите, злоупотреби и пр.). И - ако е последното - да има санкции.
Иначе се получава парадокс: лекарят предписва ползване на публично благо, без да носи отговорност за последствия, аз - осигуреният - също ползвам безлимитно и безотговорно, а после всички недоволстваме, че обществените пари не достигат.
Starec
Някои читатели дадоха примери с други страни от ЕС.
В някои страни в Европа първите три дни не се плащат. И после се дават за седмица т.е. личният лекар, ако имаш по-дълго заболяване не ти пише директно 10 или 15 дена, а ти преценява състоянието всяка седмица. Болнични се издават само от GP лекарят, който разбира се се съобразява с мнението на специалиста. Болничният се дава в три екземпляра - за работника, за работодателя и за касата. Ако има нужда за лечение повече от месец, т.е. дълго лечение, мнението на личния лекар трябва да се потвърди и от медицинския трибунал на касата. Там в определения ден болният трябва да се представи с всички свои документи - анализи, кардиограми, мед.експертизи... Понякога мнението на личния лекар и това на трибунала не съвпадат.
chiqui
А други изразиха още по-категорично мнение:
Принципното ми мнение, е че държавата трябва да излезе от системата на взаимоотношения между работник и работодател. Нейната роля трябва да се заключава в това да разпише необходимите нормативи тази система да работи в полза на обществото и да следи за спазването им. И до тук! Въпроси като тези колко да бъде заплатата, колко да бъде отпуската, кой да плаща болнични и прочие трябва да се уреждат от двете страни работодател - работник.
При тази хипотеза работодателя трябва да бъде свободен да поеме както всички ползи, така и всички негативи и рискове от факта, че има нужда от работници, за да си върши дейността. Работата на държавата би трябвало да е разписването на норматив, който да защитава интересите и на работодателя и на работника, ако има злоупотреба от която и да е страна. Сега моделът е сбъркан и това води до неподходящи решения каквото и да се избере.
dreamer
44%
95 гласа
Резултати от общо 215 гласували.
56%
120 гласа
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 89 гласа
33%
67%
Етап 2 - 29 гласа
52%
48%
Етап 3 - 53 гласа
62%
38%
Етап 4 - 44 гласа
41%
59%
Следващият дебат
Новият дебат на "Капитал" е на тема "Ние ли качваме температурата на земята" и засяга въпроса за климатичните промени и ролята на човешката дейност в тях. Можете да се включите на http://capital.bg/interaktiv/debati/.
Още по темата
Читател засне със скрита камера част от мъчителната процедура по вадене на болничен
Изчистването на старите отпуски до края на 2010 г. е невъзможно
ABE ZA6TO SE NA GARBA NA BEDNIQ NARODEC A TOQ KOITO E RABOTODATEL DALI NQMA ,A????
-1
трябва да се промени-аз като лекар съм свидетел колко много хора злоупотребяват с бол листове за щало-нещяло.
Първият ден за сметка на работника.3 дни за сметка на работодател 80/20 работник.След това всичко за сметка на НОИ.Няма или има много рядко служител,който често ще губи от заплатата си за "хремичка" .Най -лесно се взима от личния лекар-но там е до 7 дни максим.След това е по-трудно с ЛКК комисия.Ако човек обаче е болен винаги ще предпочете здравето си пред парите.И тогава за " сигурно болните" вече НОИ няма какво да усуква.За това си плащаме.Най-много болнични се "дават" на държавните служители-особено учители и др.на държавна заплата.Нищо лично-но аз имам 27 г трудов стаж и го казвам отговорно.
Много бол се изплащат и за боледуване на деца.против съм децата да ходят болни на дет градина,но и да се връщат деца с хрема е нелепо.Това са обичайни детски инфекции ,най-често споделени с колектива и така децата изграждат своя имунитет.Добре квалифицирани мед. сестри и педагози би трябвало да могат добре да преценят кога едно дете е много болно, дори ибез температура или с ниска такава.Това не изначава да водим децата си болни,но и е смешно да се твърди че хремата и кашлицата са непременно причина за връщане на детето.Повече образованост на педагозите и родителите много би помогнало в този случай.
Например във Франция дете със шарка не се изолира/промерно варицела-лека детска болест/а само се събщава ,че родителите,които...
Прочитане на целия коментар не желаят детето им да се разболее ,могат да го спрат.С това тази детска болест се преболедува леко и в детството,пестят се болнични ....Което не означава , че същото важи напр за скрлатината.
+2
Фалшивите болнични листове са си отговорност на лекарите. Болничните да се изплащат на работника от работодателя към заплатата и след това работодателите да си възстановяват парите от НОИ(както си беше преди). Не може заради тромавата бюрократична машина, умишлено създадена за да взимат децата заплати, да умиташ от глад и да не можеш да си купиш лекарства точно когато си болен.