Ода на носталгията
Изложбата "Сърцевина" в Националната художествена галерия е дългоочакваното завръщане на Ода Жон у дома
Краси Генова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Безметежното детство и носталгията към времената, когато благодарение на работата на баща си като графичен дизайнер на авиокомпания "Балкан" Михаела Дановска (р. 1979 г.) се озовава върху най-известното календарче в историята на компанията, е една от причините порасналото момиче да са завърне в България. Вече като утвърдена художничка с артистичен псевдоним Ода Жон.
Изложбата "Сърцевина" в Националната художествена галерия е първата голяма ретроспектива на Ода Жон, която от повече от двадесет години живее между Германия, Франция и България. Изложбата включва над 50 произведения - живопис, скулптура и акварел, и е събрана от музеи и частни колекции със съдействието на водещата парижка галерия "Тамплон".
"Със стил, който препраща към старите майстори, сюрреалистите и немския експресионизъм, Ода Жон създава алтернативна вселена, която завладява с красота и спокойствие, поезия и романтика, но същевременно е изпълнена със сцени на насилие, еротика, ирония, метаморфозни форми. Това са серии от безкрайни анаграми на изкривени, разчленени или ампутирани човешки форми, вътрешни органи; тела, вплетени едно в друго в болезнена симбиоза; преминаващи в животинско тяло; хибридни същества", коментира кураторката на изложбата Надежда Джакова.
Успоредно с ретроспективната изложба Ода Жон работи върху друг проект, този път с Христина Бобокова (куратор). Пътуващата скулптура "Прегръдката", вдъхновена от Пиета на Микеланджело (вечният символ на безграничната майчина обич), преживява метаморфоза покрай интересната идея да бъде представена на пет специално подбрани места из България. "Моето желание е тази скулптура да остане завинаги в България. И там, където намери своето място, да не е затворена, а да вижда небето. Да живее между земята и небето", казва авторката.
Емоционалното пътуване на "Прегръдката" започна в началото на септември от Варвара, премина през мини "Каолин", Вазовата пътека, скоро ще е в градината на двореца "Врана", а петата финална локация все още се пази в тайна.
Мимолетният характер на пътуващата инсталация, вдъхновен от идеята за преходността на човека и присъствието му във времето, Ода подчертава не само с маршрута на "Прегръдката", но и с отразяването му в медиите. Избира да работи само със социалните мрежи и за локациите и за престоя на всяко място информира в инстаграм и на сайта thecaress.net.
Коя е Ода Жон
Родена през 1979 г. в София, Ода Жон живее и работи в Париж от 2008 г. В София завършва Художествената гимназия, а на 18 години е вече част от класа на професор Йорг Имендорф в световноизвестната художествена академия в Дюселдорф. Именно той е създателят на артистичния й псевдоним Ода Жон (ода означава съкровище на старонемски, а жон - жълто на френски език).
Йорг Имендорф е един от именитите германски художници от края на XX век и ученик на легендарния Йозеф Бойс. В последните години от живота си Имендорф става съпруг на Ода и баща на дъщеря им Ида. След смъртта му семейството напуска Германия и се озовава в Париж, където Ода показва свои картини на един от авторитетните галеристи - Даниел Темплон, който веднага оценява таланта й. През 2012 г. Ода Жон получава голямата награда за живопис на фондация "Пиер Карден". Нейни творби са част от международни музеи и лични колекции. Голяма част от работите, включени в изложбата, са притежание на най-големите й почитатели - колекционери от Франция и Германия.
Журналисти и критици се опитват да определят стила й на работа, но като че ли най-успешно се справя френската писателка, арт критик и редактор на списание Art Press Катрин Мийе, която казва по повод нейна изложба в Париж преди няколко години: "Ода Жон съзерцава света в деликатно мълчание, а после изобразява красотата в противоречивостта й, като поставя в един план деформирани тела редом до божествените фигури на момичета, излезли сякаш от списанията, водена от детското си любопитство да открива и да споделя с дързостта и хладнокръвието, с което много често децата откриват света, захвърлили предразсъдъците на възрастните."
Подобна мисия има и пътуващата скулптура на Ода Жон - "Прегръдката". Моделирана от глина и излята от бронз, светло патинирана, композицията от две тела съдържа в себе си 8 (осмица) - знакът на вечността и безкрайното. На 1 декември скулптурата ще бъде поставена в градинския рай във "Врана" в присъствието на своята авторка.
"Коя е Ода Жон" е и заглавието на документалния филм на германската режисьорка Камила Пфефер, представен за пъри път пред публика на филмовия фестивал "Берлинале" през 2016 г., а в България ще бъде прожектиран на 1 декември 2018 г. Предвидена е и среща със самата Ода Жон.
Изложбата "Сърцевина" продължава до 13 януари 2019 г. в Националната галерия (в Двореца), прожекцията е отново там, на 1 декември.
7 коментара
След прочетени няколко статии за тази художничка, карате ме да си направя регистрация!
Ето малко хронолагия и информация за Михаела Дановска. Нека всеки сам си прави изводите за това, за какво говорим тук, когато говорим за носталгия.
Михаела Дановска се омъжва за преподавателят си, Имендорф много влиятелен художник, и много, много известен, който е с 34 години по възрастен от нея.
Известен не само с това, че е ученик на Йозеф Бойс, но и с това, че е любимият художник на Канцлера Герхард Шродер и негов официален портретист...
Известно е и това, че е неизличимо болен...
Най-известен обаче е с друго, а именно, с това, че е бил наркозависим, любител на добрия кокаин, и любител на хубавите млади жени, и още повече, на проститутки, на много проститутки. Редовна е организирал оргии с по 10-15 проститутки...
И това преди , по време и след като скюлчва брак с 34 години по-младата Михаела Дановска.
Почти всичко от това е било известно на Михаела, когато тя решава да се омъжи за Йорг Имендорф...
Много известно става съдебното дело, поне в Германия, през 2003 година. Просто са го хванали с кокаин и със 7 проституки в някакъв апартамент. Оргии. По времето на делото признава за около 30 подобни оргии. И че взима кокаин от началото на 90 те години.
И в контекста това нещо, 2000 година се сключва този брак, 2001 година се ражда дъщеричката им.
Разбира се, Михаела е негово протеже, и затова и се появават прилични изложби на прилични места. Места, на които по никакъв друг начин не може да се появи. На това ниво и на тези места, случайни неща няма.
Към 15 милиона евро (в пари) е това, което остава след него на вдовицата си, Михаела, когато той умира през 2007 година. Почти веднага след това Михаела се премества в Париж... И почти веднага, магически сякаш Темплон се появава и е запленен от таланта на Михаела.
Детето му от първия му брак на Йорг Имендорф води дело срещу вдовицата Михаела за тези пари.
Естейта му след смъртта му се управлява от същата тази Михаела.
Изводите нека всеки сам си ги прави, но все пак, не живеем в китай, гугълване на името на Jörg Immendorff на английски би ни дало достатъчно инфо, ако не знаем немски език.
Толкова за цената която плащаме, за да бъде изложбата ни в националната галерия...
Това е добра тема за размисъл за всички, които са избрали да се занимават с изкуство.
Макар и тук, в този случай, изкуство има малко, а пари, доста.
А всичко това по-горе е просто контекст. Без него в съвременното изкуство не може. Дори, той е най-важния компонент от една творба.
Пс
Успех на новото ръководство на националната галерия
До коментар [#1] от "rwn31589484":
Благодаря за изключително интересната информация ! Сега ми се доизясниха някои въпроси, чийто отговори вече интуитивно предусещах!
Капиталци, много тънка цензура. Изтрилите част от коментара ми! Слагам отново изтритата част.
Интересно решение от ваша страна. Сякаш вече сте инвестирали в този художник и не ви харесва написаното...
Съжалявам, но това по-надолу е истина. Мога и в по-големи подробности да го опиша..
Надявам се, че няма да го изтриете отново!
Ето и изтритата част, която е свързана и да се чете след първия ми коментар:
Разбира се, Михаела е негово протеже, и затова и се появяват прилични изложби на много престижни места. Места, на които по никакъв друг начин не може да се появи. На това ниво и на тези места, случайни неща няма. Куратори на тези места не излагат студенти. Или наскоро завършили студенти!
Към 15 милиона евро (в пари) е това, което остава след него на вдовицата си, Михаела, когато той умира през 2007 година. Почти веднага след това Михаела се премества в Париж... И почти веднага, магически сякаш Темплон се появава и е запленен от таланта на Михаела.
Детето му от първия му брак на Йорг Имендорф води дело срещу вдовицата Михаела за тези пари.
Естейта му след смъртта му се управлява от същата тази Михаела.
Изводите нека всеки сам си ги прави, но все пак, не живеем в китай, гугълване на името на Jörg Immendorff на английски би ни дало достатъчно инфо, ако не знаем немски език.
Толкова за цената която плащаме, за да бъде изложбата ни в националната галерия...
А всичко това по-горе е просто контекст. Без него в съвременното изкуство не може. Дори, той е най-важния компонент от една творба.
Пс
Успех на новото ръководство на националната галерия
Нещо като обобщение на всичко свързано с този текст по-горе но и с всичко, което се случи тези дни с месата и русалките на Дановска, за което в Дневник вече се писа, и с последвалия обяснителен режим на Яра.
Така, Яра Бубнова влиза в обяснителен режим и дава пресконференция на пожар. защо, за да обясни как тя не знаела предварително какво ще има, ама знае, че това било пърформанс. Е, как така? Нали преди една година в сключения договор с Дановска пише, че ще има коктейл след откриването на изложбата? Там не пише пърформанс.
Дановска не може да се защити сама и трябва Бубнова да я защитава, най-малкото защото иска да е директор на галерията за постоянно. Е, като гледам как започват нещата...
И с даване на интервюта и ходене от вестник във вестник и от телевизия в телевизия, ситуацията няма да се оправи.
Какъв е проблемът все пак.
Че се коленичи, една държавна институция коленичи пред някаква весела вдовица.
Че Спас Русев и Бобокови като нейни колекционери явно имат сериозно влияние върху вземането на решения в националната галерия...
Че няма засега сериозни журналисти, които да се занимаят с въпросната Дановска, или с това, как функционира в момента Националната галерия.
Че въобще,с малки изключения, никой не пише нищо сериозно критично или дори отрицателно за съвременното българско изкуство...
Особено, ако то идва от чужбина/ или от артистите на една известна българска галерия, то винаги е прекрасно и великолепно.
Имаме Краси Генова, която си гледа нещата от своята китайска кула.
Имаме Диана Попова, която невидяла изложбата вече я защити и дори обясни що е то пърформанс. Да очакваме хвалебствена статия в списание Култура за новата класичка в българското съвременно изкуство Михаела Дановска.
Имаме журналистите от БТВ, който с възхита питат, ама как така, с няколко куфара багаж и в Париж. Сигурно ти беше много трудно. Толкова е било трудно с 15 милиона евро в сметката и оставени от починалия и съпруг... С Който били едно много сплотено българско семейство...
И отишла още първата седмица в галерията в Париж, никого не познавала и просто си показала акварелите и те и казали веднага, ами, можеш ли да направиш самостоятелна изложба след 3-4 месеца?
И журналистите лапат въдицата и искат и още дори.
Безумия на квадрат.
Просто, тук проблемите са други. А идва селекцията за Венеция съвсем скоро. Направо не ми се мисли какво ще бъде сготвено. Но да се готвят сериозно куратори и артисти. При някаква глупост от страна на жури и на екипа, който взима решенията, просто, това с Пламен Деяноф ще им си види детска приказка.
Надеждата ми е да видя нещо написано от Кирил Василев по темата. Не зная дали ще се случи.
Спрямо Яра нямам нищо против. Все пак, в Италия си имаме немци, които управляват италиански музеи. Та, или го можеш или не го можеш. Но това е много лоша практика с тази Михаела Дановска. Ако видя нещо подобно втори път, много бих се разочаровал.
А относно Михаела Дановска, днес ми хрумна добро сравнение. Тя много ми прилича на известната българска "звезда" на българската литература, Людмила Филипова. Който е на Ти с литературата в България ще ме разбере добре какво имам предвид.
За да не се загуби и тук . А и нещо като поздрав за авторката на статията:
Проблемът за Липсата на Хигиена във взаимоотношенията.
Ето, Краси Генова е приятелка с Ода Жон. Би трябвало да има хигиена и да не се появява статията, написан от Генова, за същата тази Ода. Или поне това не трябва да се появява в уважаващи себе си медия.
Е, появява се...
Просто никой не си гледа работата отговорно.
Представям си как Робърта Смит пише статия в Ню Йорк Таймс, хвалебствена, за приятелката си, артистка.
Най-късно след 20 минути ще бъде уволнена. И никога повече няма да може да пише за медия от такъв ранг.
Но тук може. Тук цъкаме, лайкваме, харесваме снимките в инстаграма на артистката...
А в редакцията спят дълбок сън...
И последно, да помогна на журналистите, защото виждам, че не знаят какви въпроси да зададат на Бубнова. Явно освен снимки, трябва човек да им изпраща и въпроси :)
Това и министърът може да и се зададе като въпроси.
Защото, в опита да защити нелепостите на Дановска, тя се вкарва сама в още по-голяма проблем.
Да речем, Банов съм, върнал съм се от Брюксел току що от командировка... и като нейн шеф и министър, викам я бих я попитал, как е възможно да казва, че не е наясно с това, какво се случва в галерията. Ако тя не е наясно, кой да е наясно. Как е възможно да е имало пърформанс като идея, озаглавен в договора като коктейл.
Артистката е излъгала галерията, така ли? А галерията взима нейна страна и я защитава! Така ли?
Кой го е допуснал това нещо, да е допуснато артист да прави каквото си иска в държавна институция без да има какъвто и да е контрол. Това да не е частна галерия. Как няма да бъде представен план предварително. Скици, идеи, снимки, документация. Нали това е част от изложбата. къде е съгласуваният проект за всичко това. И как е възможно Бубнова да не е наясно с всичко това предварително. То е можело е да е имало идея за оргии, такива, каквото мъжът и на Дановска е обичал да прави, какво правим тогава!
Как е възможно да се случва това нещо, каквото и да е било, без знанието на куратора и на директора.
И ако това не е повод за оставка, здраве му кажи.
Отговорът е много прост. Проект няма, нито Бубнова е знаела каквото и да е, просто защото това е един елементарен банкет измислен от Дановска, с идеята да впечатли елитът на България, а кетъринг фирмата се е постарала да си заслужат парите.
И като е видяла Бубнова накъде отиват нещата, вкарва теорията, че това е пърформанс. Вкарва и приятелите си да я защитават, защото вижда че ситуацията излиза от контрол.
Браво на веселата вдовица. ЕФТИН ЕЛИТ купен за дребни пари от наследството на мъжа и. Плаща билети и разходи на журналисти, галеристи и приятели. Усмивки и всички са запленени от чара и. Пишат се статии, хвалебствия се изливат. Дюселдорфската школа удостои България с присъствието си.
ПОТРЕС
Продължение на хронологията. Или, с други думи, Ода за защитата на най-великата художничка на нашето време...Михаела Дановска.
Днес сутринта по БНТ, Недко Солаков и Константин Вълков с пяна на устите си защитават Ода и Яра.
Константин Вълков, участник в плюскането и един от 100 те поканени. Той бил правел интервю с нея. И бил дълбоко впечатлен от нея. И тя била , разбира те ли, на първия ред на ревютата на Лагерфелд..
Разбира се, за него Ода Жон е богиня. Предполагам, че има мокри сънища с нея...
Другият поканен е Недко Солаков, колега на Яра и благодарен до гроб за кариерата на синът си, Димитър Солаков, за бианалето в Сидни, например... но затова ще пиша по-нататък. Предполагам и не са много хората които знаят коя е съпругата на Недко и какъв живот се е живял преди 89 година.
Но сега синът, същият този Димитър Солаков, е готвен за бианалето във Венеция. Ама, може би не през 2019. Някак си, предвид ситуацията тези дни, синчето ще трябва да изтърпи следващия тираж. Този път ще е...жена.
Питам се аз, това ли е плурализъм. Или добра журналистика. Как е възможно в студио да бъде представена само едната страна и то от двама души, плюс и водещите, поне единият, и той на амбразурата.
Вчера, Банов защитава.
Онзи ден, Лозанов защитава ( също един от стоте)
Весела Ножарова се опита да се измъкне при зададен въпрос директно, ама такава комедия беше гостуването им с Яра. Най-вече заради разпенената Яра. С тази Венеция, направо ще полудее от радост. Весела, горката, не можеш да вземеш думата от Яра бе, то страшна работа.
Капитал, Дневник, това е като спечелена по втория и третия начин предварително нагласена обществена поръчка. Няколко поръчки на някалка болни от амбиции хора. Нали сте радетели на справедливостта. Къде сте сега тук. Тишина и пасивност.
Браво на вас!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.