Лица

Ода Жон: "Страхът е най-голямата опасност"

Родената в България художничка прави дебют в САЩ с изложбата Miss Understand

Краси Генова

Ода Жон © Charles Roussel

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Силен американски дебют, така медиите отвъд океана окачествиха първата соло изложба на родената в България през 1979 година художничка Ода Жон, чието истинско име е Михаела Дановска. Изложбата Miss Understand е амбициозен проект и за основната галерия, с която артистката работи от години - Galerie Templon, която има няколко основни изложбени пространства, пръснати в различни краища на света - две в Париж, едно в Брюксел и едно в Ню Йорк.

Пътят на Ода Жон в изкуството започва, когато е само на 19 години и учи при прочутия германски художник Йорг Имендорф в художествената академия в Дюселдорф, където е преподавал и Йозеф Бойс. Всъщност Имендорф е негов ученик и продължава традицията му на експериментиране.

Първите си творби показва в изложба през 2004. Именно тогава се представя с артистичния си псевдоним Ода Жон, измислен от Имендорф и с който е позната добре в културния живот в Германия и Франция. Картините ѝ са част от постоянните колекции на водещи световни музеи, а през 2012 г. печели наградата "Най-добър художник", присъждана от фондацията на френския моден дизайнер Пиер Карден.

В края на 2018 г. Ода Жон се завръща в България, за да представи изложбата "Сърцевина" в Националната художествена галерия, както и пътуващия проект "Прегръдката", монументална скулптура, вдъхновена от творба на Микеланджело.

Жените в нейното изкуство са отражения на разнообразието от образи и героини, с които я среща животът. В семейството ѝ има още две заслужаващи внимание артистки - сестра й, художничката Йоана Дановска, и дъщерята на Ода, Ида Имендорф, която учи мода в Central Saint Martin в Лондон.

Деветата ѝ самостоятелна изложба Miss Understand e нейният дебют в САЩ. Включва 25 нови картини, акварели, скулптури и инсталация. Работата по изложбата започва преди две години, когато родената в България художничка получава покана от своя галерист, ветеранът Даниел Темплон, да се представи на нова територия - САЩ. Ода успява да изгради структурата на изложбата, разположена на два етажа в галерия Templon в Ню Йорк, почти без да напуска ателието си в Лондон.

Разговорът ни с Ода неслучайно съвпада с решението на някои от най-големите музеи в света в женския месец март да показват изложби само на жени артисти с ясната представа, че така трудно ще компенсират отношението на пренебрежение и незачитане към тях през вековете. Все повече институции залагат в програмите си в дългосрочен план експозиции, които запознават публиката с впечатляващи художнички от Ренесанса до наши дни.

Дали разказът в новата ви изложба е само за Miss Understand, или отваряте една по-голяма скоба за всичко онова, което в живота и съответно в изкуството приемате за неразбрано? (misunderstand)?

Изложбата Miss Understand е пространство за свободно мислене, за вслушване във вътрешния си глас. Не е нужно публиката да разбира, нужно е да чувства.

Живеем във времена, в които светът се дели на две. Дуалност във всичко, поляризиране за и против, или/или и същевременно двойният морал, радикализирането. Тези категорични позиции ограничават мисленето "извън кутията" и не дават възможност да се развият идеи извън ограничените възможностите на масата. В днешно време наблюдаваме как цензурата на словото се е възвърнала с пълна сила в нови дрехи - тези на фалшивия морал диктатор.

Miss Understand се появи, провокирана от нуждата за разширяване на светогледа, от идеята за освобождаване от тясното мислене и страха. Страхът е най-голямата опасност.

Всяка една от картините е с интересно заглавие, а буквите ("Б" като Барби", "М" като майка", "С" като слънчогледи") са като отворена врата за интерпретация от страна на публиката. На какво е отражение това, когато един артист покани публиката да бъде съавтор?

Отражение на времето тук и сега, в което се намираме и което се базира на цифри, букви, статистики, научни данни и изчисления. То е ограничено и манипулирано от тяхната сила върху мейнстрийма. Виждам в изкуството една възможност за излизане извън тези граници. В изкуството няма правилни отговори, няма и грешни. То позволява да се родят нови идеи, мечти без страх и това е най-здравословното във времена като тези.

Кога и как сглобихте рамката на изложбата, в която си съжителстват картини, скулптури и една интересна и провокативна инсталация?

Темата узряваше в продължение на няколко години и по-скоро беше стратегически въпрос къде е най-подходящото място за нейното материализиране. Чувствах, че трябва да е място, където диалогът на изкуството с публиката може да се развие на високо ниво. През декември 2022 приех поканата на галерия Templon за самостоятелна изложба в тяхното изложбено пространство в Ню Йорк и още тогава знаех, че това ще е мястото и точният момент за представяне на Miss Understand. Имах една година време да създам всичко, а това, повярвайте ми, е голямо предизвикателство. Сега разбирам колко вярно е било решението, защото публиката е невероятна.

Коя е Miss Understand?

Miss Understand не е реално съществуваща жена, но същевременно тя е една от нас, всички жени. Всичко, което виждате в изложбата, е създадено за нея, връзка с моя интимен свят не съществува. Създадох един нов свят, който се материализира чрез техниката на живописта, скулптурата, инсталацията, видеото и акварела. По принцип избягвам всякакви лични или илюстративни биографични елементи. Автопортрети, нарисувани от мен, няма, защото намирам темата за безинтересна.

В тази изложба се усещат силно препратките към феминизма. Доколко беше водеща тази тема?

Заглавията на всяка картина са всъщност названия, които обикновено, свързваме с жени: "a" за ангел, "к" за кучка. Няма правилен отговор за значението на дадена картина. Моята основна идея беше да дам свобода и избор на посетителите. Нищо не е забранено. Нищо не е цензурирано.

Отразява ли се глобалното безпокойство на работата ви?

Мисля, че всички можем да се съгласим, че живеем време на прелом. Това по-скоро ме зарежда с енергия, защото е време за действие. Има изключителна нужда от действие на всеки от нас. Моят език е изкуството.

Галерия Templon, която ви представя в цял свят, е с много рафиниран профил на колекционерите - модерни, мислещи, мобилни хора. Как се промени образът на съвременния колекционер?

Бих казала, че в последните няколко години имаше тенденция на световния пазар на изкуство като едно лудо надбягване, жажда за печалба, бърза инвестиция. Christie's и Sotheby's достигнаха невероятни рекорди. Но сега виждам драстична промяна, въздухът в балона спада.

Купуването на изкуство е сантиментално повлияно, защото в настоящия момент светът изпитва голяма болка. В същото време всяка криза е изключителен шанс - момент за нови визионери, на нови колекционери, качеството пред количеството. Намирам това развитие на пазара за изключително здравословно и позитивно.

Изпитвате ли тъга, когато приключите проект?

Всеки край е едно ново начало. В момента, в който произведенията ми напускат ателието, се отваря място за нови. Обичам изключително много този момент, когато ме заобикалят белите платна, когато всичко е възможно. Нула процент страх.

Преди време изданието Elephant написа, че ключът към вашата работа е това,че сте родена в една исторически много близка до бившия Съветския съюз страна и затова винаги търсите свободата?

Фактите не бива да се отричат. Част от миналото от нашата история е комунизмът в България. Аз бях на десет години, когато падна Берлинската стена, а с нея и тоталитарната система. Пазя спомени от първите ми десет години в София - чавдарче и пионерче. Аз съм дете на промяната и изживях пътя ѝ. Благодарна съм за всичко. Това ми е дало толкова много - да вярвам в идеята за свободата, на словото, на мисълта, на душата, вярвам в куража, дисциплината и последователността. Всичко това ме е изградило и е част от мен.