Камера, цензура, работи!

Документалистката Адела Пеева за новия си филм, който проследява историята на репресирания по време на социализма режисьорски тандем Ирина Акташева и Христо Писков

Режисьорите Ирина Акташева (1931 - 2018) и Христо Писков (1927 - 2009) не са познати на широката публика - нещо, което вероятно ще се промени с новия документален филм на Адела Пеева "Мълчание с достойнство".

"Мълчание с достойнство" говори за дългогодишните репресии над двамата режисьори, партньори в работата и живота, и описва как всеки от шестте им филма преминава през различни изпитания, докато намери публика. Вододелен за родената в СССР Ирина Акташева и Христо Писков е филмът "Понеделник сутрин" с Пепа Николова, Стефан Данаилов, Руси Чанев, Стефан Мавродиев, с музика на Милчо Левиев.

През 1966 г. той задава нова стилистика и посока, до голяма степен вдъхновена от френската нова вълна. Без официално съобщени причини премиерата и разпространението му са отменени, а през следващото десетилетие за Акташева и Писков реализирането на филми става трудно, дори невъзможно. "Понеделник сутрин" е показан цели 22 години по-късно, през 1988 г.

Филмът извиква поредица от мисли и въпроси - има ли изгубено поколение в българското кино? Можеше ли да има и "българска нова вълна"? Огромна част от популярните български актьори имат роли във филмите им, което засилва усещането за паралелна история. Версиите защо властта се опълчва срещу Акташева и Писков са различни според различните спомени на хората, работили с тях или следили творчеството им. Но всички са еднакво мъгляви - знак, че в съответния исторически период никой не е успял да стигне до истината.

Постепенно пъзелът се запълва с тоталитарни и антифеминистки нюанси: смесица между колегиална завист, начинът, по който авторите са иронизирали обществените порядки, и освободената героиня на Пепа Николова в "Понеделник сутрин", неприемлива за режима, са възможни обяснения за отношението към двамата режисьори. В документалния филм на Адела Пеева "Мълчание с достойнство" актьорът Стефан Данаилов, сниман малко преди смъртта му, казва, че ако "Понеделник сутрин" беше излязъл, Пепа Николова щеше да има съвсем различна кариера и статут като актриса.

Когато през 2009 г. те получават награда за цялостно творчество именно от Данаилов, тогава министър на културата, няма усещане за възмездие - наградата е за кариера, която всъщност не се е състояла и не е била преживяна пълноценно от публиката.

"Огорчени бяха, разбира се", казва в "Мълчание с достойнство" операторът и режисьор Емил Христов, работил по филма им "Само ти, сърце" заедно с Рали Ралчев. "Това бяха тъжни хора. За мой срам ти няма как да ги окуражиш. Какво да им кажеш? Това са пребити хора, без да бъдат физически бити, без да бъдат гонени, без да бъдат по лагерите."

Основа на филма са разговорите на Адела Пеева с Ирина Акташева и дъщеря й Наталия Пискова, пианистка, която впоследствие също се ориентира към киното и преживява част от същите проблеми. Двете създават филма "Живей опасно" (1990).

Адела Пеева се запознава с Ирина Акташева по време на подготовката за създаването на сайта "Жени режисьори в българското игрално кино" през 2015 г.

"Направиха ми силно впечатление личността и характерът на Ирина, нейният дълбоко смислен и произлизащ от личния опит поглед върху историята и събитията в българското кино през изминалите десетилетия", казва документалистката Адела Пеева, която има над 30 филма. Преди сегашния проект тя изследва националистическите настроения у нас с "Да живее България".

В "Мълчание с достойнство" Акташева и Писков са описани като неразделни в живота и работата. "Почувствах, че е задължително да направя филм за тази уникална творческа двойка." Поради неуредици в кандидатстването и финансирането започването на работата по филма отнема две години, а интервютата на Адела Пеева с Ирина Акташева, проведени по повод сайта за българските режисьорки, остават единствените, които успява да направи.

Филмът започва с погребението на Ирина Акташева през февруари 2019 г. Заглавието е вдъхновено от мисъл на Блага Димитрова, според която и мълчанието може да е проява на запазено достойнство (през 1982 г. Писков и Акташева екранизират романа й "Лавина").

Интересно е, че самият режисьорски тандем не проявява реваншизъм и не е най-добър източник за това кои истории са верни. "Ирина не държеше да се говори за миналото", спомня си Адела Пеева. "Каквото било, било", казваше тя. Между нас се създаде една, бих казала, не само интелектуална, но и и емоционална връзка. Спечелих доверието й. Тя ми повярва, че не се отнасям към тях повърхностно, че тяхната творческа и житейска съдба, техните филми, че всичко това ме вълнува."

Въпреки първоначалната й резервираност Адела Пеева има чувството, че Ирина Акташева е чакала някого, пред когото да разкаже живота си. "Беше като изповед. Има такива моменти в творческия процес, когато изглежда, че героите ти просто са те чакали, за да си кажат каквото им е на сърцето и да им олекне. Ирина почувства необходимост да разкаже част от трудната им творческа история, изпълнена с безкрайни изпитания и проблеми, свързани с обстановката, в която живяха, многократно забранявани за показване и "заключвани" за неопределено време от тогавашните власти. Една част от "истината" излезе наяве. Но вероятно още много неща щяха да ни станат известни, ако бяхме успели да се срещнем отново пред камерата. За съжаление съдбата ни отреди различен изход, но струва ми се, че с филма си успяхме да дадем известен принос тези велики творци да бъдат спасени от забравата."

Филмите на Акташева и Писков трудно могат да бъдат намерени. Кадрите, включени в "Мълчание с достойнство", са единственият засега достъпен източник, чрез който получаваме шанс да усетим тяхното кино. Всеки фрагмент засилва усещането, че са имали авторска визия, която е изпреварила времето си (или просто е била напълно адекватна на него).

По време на предпремиерата на "Аполония" Адела Пеева е впечатлена от присъствието на много млади хора. "Гледаха филма с интерес, много от тях дойдоха да ми благодарят и да питат как и къде могат да видят филмите на Ирина и Христо Пискови. Честно казано, това е най-важното за един кинаджия - зрителите да харесват филма. И още нещо - това е доказателство, че този филм трябваше да бъде направен. Колкото до евентуалното "завръщане" на филмите им на големия екран, можем само да се надяваме, че някой, от когото зависи това, ще се сети за тях и творбите им, които и днес заслужават да бъдат видени. Може би повече от всякога."

След премиерата на "София филм фест" филмът "Мълчание с достойнство" ще бъде показан на 6 ноември от 13 ч. в кино "Одеон" като част от програмата на "Синелибри".

Все още няма коментари
Нов коментар