Звездите светят над Венеция

Пенелопе Крус мина два пъти по червения килим с два филма в официалното състезание. Един път рамо до рамо с Антонио Бандерас в интелигентната пародия на филмовия бранш, която неминуемо се казва "Официално състезание" (Official Competition). В него фармацевтичен магнат иска да се запечата в историята като продуцент на филм, който да спечели голям фестивал. Крус играе ексцентрична нашумяла режисьорка, Антонио Бандерас е олицетворение на повърхностната холивудска звезда, а Оскар Мартинес е в ролята на заснобял интелектуален антипод от авторското кино.

Антонио Бандерас, Пенелопе Крус и Оскар Мартинес в "Официално състезание"

Получава се поредица от чудесно съчетани моменти. Върхът на иронията бе, когато на големия екран в "зала гранде" на фестивала Пенелопе Крус унищожи в менгеме "Златен лъв", "Златна палма" и редица други подобни статуетки в още един от особените си режисьорски похвати. Малко объркващо е, че предвид присъствието на Бандерас и Крус това не е новият филм на Педро Алмодовар, а на режисьорското дуо Гастон Дюпра и Мариано Кон. Но е освежаващо, че киното може отново да се смее на себе си.

Крус е все пак в "Паралелни майки" (Madres paralelas) на Алмодовар, където играе възрастната майка Джанис. Съдбата на героинята се преплита неразделно с тази на младата Ана (в ролята е изгряващата Милена Смит), когато двете раждат едновременно в болницата.

Милена Смит и Пенелопе Крус в "Паралелни майки" Преглед на оригинала

Това беше първият от серията интересни погледи на фестивала към предизвикателствата и противоречията пред майката и жената. Джанис е успешна, уверена фотографка на 40 години, решена да отгледа дете без обвързания с друга жена баща. Докато Джанис се опитва да разкрие проблемите на миналото около масов гроб от времето на Испанската гражданска война, тя се сблъсква с конфликт в собственото си майчинство, който решава да прикрие. Изключителното постижение на Крус в представянето на копнежа и безграничната болка й спечели наградата за най-добра женска роля.

Друг поглед върху жената майка представи актрисата Маги Джиленхол (сестра на Джейк Джиленхол) с режисьорския си дебют "Изгубената дъщеря" (The Lost Daughter) - един от диамантите на фестивала, за който със сигурност също ще чуем на оскарите. За адаптацията на едноименния роман на Елена Феранте й бе присъдена наградата за най-добър сценарий.

По време на работна почивка на гръцки остров професорката по италианска лингвистика Леда (Оливия Колман от "Короната" и "Фаворитката") се сблъсква с шумно американско семейство. Наблюдавайки младата майка Нина (Дакота Джонсън, "Петдесет нюанса сиво"), Леда преработва собствения си път на майка, която в определени моменти от живота си избира кариерата и независимостта пред двете си деца. Книгата интригува Джиленхол, защото "се осмелява да изкаже истини за майчинството, които са обществено табу".

Оливия Колман в "Изгубената дъщеря"

Поредица от ретроспекции ни потапят през морето от ниско дозирано страдание в погледа на зрялата Леда в ключови моменти от младостта й. Очакваме да се случи голямото нещастие, но силата на филма се оказва точно в обратното - той показва как големите травми често произлизат от сравнително банални решения, които всеки от нас трябва да вземе в живота.

Третата "нестандартна майка", която трябва да споменем, е Мира (Джесика Частейн) от изненадващо сполучливия сериален римейк на едноименния минисериал на Ингмар Бергман "Сцени от един семеен живот", представен извън състезателната програма. Постижението на режисьора Хагай Леви, който интегрира в проекта сина на Ингмар Бергман - режисьорът Даниел Бергман, е, че е успява да преведе материала от 1973 година в днешната ера на новата работа и социалните мрежи и се опитва да отговори на въпроса "как променящите се разбирания за ролите на половете влияят на моногамното семейство", както се споменава в самия филм.

Оскар Айзък и Джесика Частейн в "Сцени от един семеен живот"

Както в оригинала, така и в преработката на Леви нито за миг не сме отегчени от 5-часовите разговори между Мира и Джонатан (третият Оскар Айзък) с изключение на някои слабости в петата част. Като подобава за 2021 година Мира е тази, която преработва кризата си на средна възраст с изневяра вместо мъжа й в стария вариант, и съответно ролите им са разбъркани спрямо оригинала. Частейн и Айзък чудесно си вършат работата, но просто са твърде красиви и перфектни, както и декорите и костюмите на филма. Всичко допринася за съществена дистанция към зрителя на един иначе много прецизен анализ на връзката между двама души, в който всеки може да се припознае. Тук Бергман печели по точки.

Анамария Вартоломей в "Събитието"

"Златният лъв" бе присъден също на история за една майка - тази, която избира да не бъде майка. "Събитието" на Одри Диван, по едноименния роман на Ани Ерно, ни отвежда в началото на 60-те на XX век и описва почвата, на която впоследствие ще се роди модерният феминизъм. Младата талантлива студентка Ан (изключително актьорско постижение на Анамария Вартоломей) е хванала по собствените си думи "болестта, която само жените хващат и която прави от тях домакини" - забременяла е от недотам сериозна връзка. Ан се опитва с всички сили да излезе от тази ситуация, но Франция на 60-те години я оставя напълно сама. Филмът бе награден за деликатния и емпатичен разказ за един от едноличните, но важни протести като този на Ан, които извеждат жените, където са днес - много по-нататък по пътя към самоопределението и равноправието. И към триумф на Лидо.

Сцена от филма "Ръката на бог"

"Събитието" и "Дюн" ще бъдат излъчени в София в рамките на кинофестивала CineLibri 2021 през октомври. "Сцени от един семеен живот" е в каталога на HBO Go.