Внимание, говори топлоцентралата

И пак ще се срещнем след 40 години

Скрита зад едно от малките възвишения на Южния парк, между културно-историческия комплекс "Гарнизонно стрелбище", хотел "Хилтън" и Перловската река, досега сградата лесно можеше да бъде подмината или незабелязана.

Топлоцентралата е построена заедно с НДК през 1981 г. и отоплява двореца до 1983 г., след което той се сдобива със собствена система. Някогашната топлоцентрала пустее и минават над 30 години, преди да се появи идея как да бъде използвана, което отключва нов дълъг процес. Реновацията идва четири десетилетия след построяването ѝ.

През 2014 г. София подготвя кандидатурата си за Европейска столица на културата (впоследствие конкурсът е спечелен от Пловдив), а в същата година се провежда международната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света IETM, на която Димов е член на борда на съветниците. Двете събития дават отправна точка. "Започнахме да мислим дали нещо не може да се случи с изоставеното индустриално наследство в България, тъй като все пак в Европа и особено в бившия социалистически блок е практика изоставени сгради да се превръщат в центрове за изкуство и култура." Димов посочва политиката на субсидиране на държавните театри според броя на продадените билети, въведена през 2011 г., като подтик независимата сцена и нещатните артисти да търсят различно пространство.

В случая на топлоцентралата отличителни фактори са високото разположение на сградата, спецификата, че е едновременно сред природата, но и до центъра на София. "Последва дълга епопея, но в хубавия смисъл. Всичко се получи по легален и открит начин, с много публични обсъждания, докато избистрим концепцията. Преминахме през три варианта, докато стигнем до финалния, който обединява максимално много дейности."

Креативният директор на Център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" Веселин Димов. Фотограф : Tsvetelina Belutova

Димов вижда в проекта рядка възможност за пълноценни отношения между независимата арт сцена, общинската администрация и чуждестранни културни институти и мрежи. След международен конкурс през 2019 г. проектът за преустройване на сградата с площ е 4895 кв.м печелят архитектите Мариана Сърбова и Антон Колев. Строителните дейности започват преди година и половина.

Топлоцентралата отвътре

В мултифункционалността на мястото Димов вижда възможност София да настигне някои световни тенденции. "От моя 20-годишен опит мисля, че съвременното изкуство все повече се движи в гранични форми. Все по-малко дисциплините и жанровете се делят, различни средства се съчетават."

"Топлоцентралата" ще включва зала за двеста души (зала 1), която започва да функционира от този месец, а през следващите месеци ще бъдат довършени две открити пространства - тераса и малък амфитеатър с вместимост 80 души, изложбено пространство, където програмата ще бъде курирана от Владия Михайлова, бар с малка сцена.

Може би най-амбициозната и времеемка промяна в сградата е пристрояването на двуетажен резидентен център, в който гостуващи артисти ще могат да живеят и работят временно в София. В него е планирано да има административна част, две двойни и две единични стаи.

Резиденцията ще допринася и към една от мисиите на центъра - да увеличи присъствието на чуждестранно изкуство у нас, както и креативните партньорства между местни и международни артисти. "Двете тела на сградата са като един реален и метафоричен мост между българското и европейското, защо не и световното, изкуство."

Отварянето на регионалния културен център, чието голямо откриване предстои през 2022 г., се осъществява със средства от бюджета на Столична община, собственик на имота, и с финансовата и методическа помощ на Министерството на културата. Със заработването му към финансирането ще бъдат добавени средствата, които центърът генерира чрез билети, приходи от бара, отдаване на помещения под наем, дарения.

"Последните седем години се занимавах много с изследването на различни бизнес модели в Европа", казва Димов, чиято работа като режисьор го е водила до сцените на Холандия, САЩ, Русия, Индия и Индонезия. Проучванията му водят до извода, че никъде не е възможно подобен център да се самоиздържа и да съществува без субсидии, освен ако няма изцяло комерсиална дейност. "Особено в страна като нашата, в която меценатството не е развито." Димов казва, че дейността на Червената къща му липсва, и планира в програмата да има събития като общностни събирания, дебати, висока култура, които по природа са по-нишови. "Във Франция съществува модел, в който има 50 на 50 държавна подкрепа и собствени средства - мислихме за такъв вариант, но той не е и законово възможен тук."

Дългосрочните планове и чуждестранните примери

Често културните събития в София привличат стриктно разделена аудитория - някои групи хора посещават предимно концерти, други ходят на театър, трети на кино. Ще успее ли центърът да ги обедини? Димов е оптимист, дори и центърът да не бъде разпознат веднага от всички публики. "Колеги, които вече са работили по подобни проекти в Източна Европа, казват, че срокът за подобно утвърждаване от всички субкултури е пет години. Българското общество, а и не само то, съдържа много субкултури. Една от идеите на този център е да работи междусекторно - наука, изкуство, култура, образование да се срещат, както и мултижанрово - един ден да има литературно събитие, после музикално или визуално." Планират се и дейности, насочени към децата.

Димов се вдъхновява от подобни места в Европа, които са били изоставени, но променят функционалността си успешно. Той дава за пример HAU в Берлин, Podrum в Загреб, Любляна, където артистичната общност има няколко подобни локации, сред които Kino Šiška и Stara Еlektrarna, театър Arka в Прага, Trafó в Будапеща и The Paintbrush Factory в Клуж, който превърна Румъния във водеща сила в съвременното изкуство. Центърът е също така член на Trans Europe Halles (teh.net), най-старата културна мрежа в Европа, създадена с идеята да приобщи обратно към градската среда изоставени сгради.

Предстоящите събития в центъра ще продължат до Коледа. Реновациите трябва да приключат през следващите месеци и сградата да заработи на пълни обороти през април 2022 г.