В джаза с Петър Димитров

"Над джаза живее една стигма", казва Димитров. "Някой някога e казал, че джазът е за по-елитарна и отбрана публика, а хората са повярвали, тъй като са забравили, че джазът се е родил от пристанищата, преминал е през ъндърграунда и наркотиците. Разпространен е по-широко от радиото като основна медиа някога, но през всички тези години той не се превръща в комерсиално изкуство в смисъла на големи, многомилионни продажби." Той вижда жанра в една сива зона между културното наследство, като влияние на хип-хопа, фънка, блуса, рока, и реалното масово разпознаване. "В този смисъл популяризирането на джаза е по-близко до това да се занимаваш с класическо изкуство, отколкото с поп и рок сцената."

Има все пак едно предизвикателство, което фестивалът дели с другите музикални фестивали, независимо от стиловата посока: как да се утвърди в международен план и да привлича все по-големи имена.

Свободен пазар, свободен джаз

"Ако ние искаме да водим повече артисти, трябва да се докажем на пазара. А около нас битува мнението, че сме малък, беден, безперспективен, винаги подминаван пазар. Няма смисъл да се сравняваме с Нидерландия или Германия, страните, в които има стар пазар, стари пари и въобще натрупвания от векове и има съвсем различна философия, но на Балканите имаме общ проблем. Всяка страна е намерила различен начин да се справя - страните от бивша Югославия остават свързани, като Загреб се оформя като основен център в региона, Румъния разчита на голям пазар като страна с над 20 млн. души, а Гърция няма какво да я коментираме."

Това, върху което е фокусиран екипът през последните четири-пет години, е пречупването на изолацията на страната чрез мрежа, в която да се сключват пакетни сделки за региона, предимно между Сърбия, Румъния, България, което да доведе до гостуване на съответните изпълнители в Турция или Гърция.

"Понякога изглежда така, че между Атина и Централна Европа няма никой. А така заставаме срещу международния пазар като регион, а не отделни страни, постигаме доверие между партньорите, по-различен обмен на артисти, два до четири пъти по-добра цена", казва Петър и дава за пример миналогодишното участие на Джон Маклафин, едно от най-големите имена, гостували в историята на фестивала. "Колкото повече е затворена една среда, толкова повече всичко в нея се върти в кръг. А в международен план, когато не познаваш нещо, не го купуваш."

Lakecia Benjamin Преглед на оригинала

Петър вижда като необходима стъпка към по-голямото международно разпознаване и съвсем различна степен на самоинициатива от българските джаз изпълнители проактивно да се борят за повече участия извън страната, включително на събитията (т.нар. showcase фестивали), в които пробиващи имена свирят пред по-утвърдени музиканти и професионалисти от музикалната индустрия.

"Трябва да си знаем, че сме от друга планета в контекста на световната сцена и да имаме предвид, че няколко дни ще сме в чакалнята, преди да ни се даде истински шанс. Сега е моментът да открехнем вратата, която ни е затворена, за да влезем в процесите, за да може да се отвори пазарът, а географската ни дискриминация да е по-малък фактор."

Често в срещите си с други промоутъри и мениджъри по време на конференции из Европа е получавал въпроси какво точно се случва в България, дали въобще се прави джаз там през последните 20 години, а Милчо Левиев (1937 - 2019) и Теодосий Спасов са сред последните разпознаваеми имена. "Пламват ти ушите от срам. Истината e, че никого не интересува какво се случва в България. Да сме активни, да се доказваме - всичко това е едностранчив процес."

Сред българските изпълнители на фестивала тази година ще бъдат Петя Станчева, Clavexperience, Bobo & the Gang.

Петър и A to JazZ правят важна стъпка с приемането на домакинството на Европейската джаз мрежа миналия септември. В София идват 325 делегати от 38 страни (организатори, дистрибутори, промоутъри), 95% никога не са стъпвали в страната, а сред честите обратни връзки е, че на A to JazZ идва много по-млада публика, отколкото на други международни събития.

Фестивалът ще започне на 6 юли с първия си шоукейс: публиката ще види млади групи от Унгария, Конго, Белгия, Гърция, Сърбия и България (Гергана Димитрова - Белонога).

Конференцията A to JazZ Talks, започната през 2018 г. и посветена на екологичните проблеми пред фестивалите и начина, по който се развиват млади таланти, ще се проведе на 7-8 юли в зала 2 на "Топлоцентрала".

Зелената страна на луната

Друга посока, в която фестивалът ще работи, е мисията за зелена трансформация на културните събития. От няколко години A to JazZ се опитва да оставя по-малък карбонов отпечатък от дейността си и да ограничи максимално използването на еднократна пластмаса.

Според Петър, ако фестивалът успее да наложи добри примери и практики, те ще бъдат последвани. "Мисля, че фестивалите трябва да сме все по-внимателни какви послания отправяме към публиката. Не само по отношение на потреблението, но и на производството, тоест натискът да е по-голям, да сме като протестиращи през 60-те години, които искат цялостна промяна."

Целта на A to JazZ е да се превърне в изцяло zero waste фестивал от 2026 г. Миналата година по време на трите дни на фестивала са използвани два тона стъкло, 280 кг хартия, почти тон пластмаса. "От една страна, е добре, че сме събрали и изхвърлили този отпадък, но целта е въобще да не го генерираме."

Трудните транспортни връзки между България и съседните страни оставят отворен въпроса до каква степен може да се ограничат полетите, тъй като пътуването с влак остава твърде бавно за "организиране на събитие, в което времето е всичко".

Димитров е убеден и че фестивалът трябва да остане безплатен, до голяма степен и защото е такъв от самото си начало. Промяна на достъпа до съдържанието за него означава и цялостна промяна на концепцията. "А и нищо, което си подарявал, не можеш да продадеш."

Димитров описва фестивала като хибриден бизнес модел, в който публичните средства са между 25 и 30% от бюджета му, а останалото е партньорства. "Бизнесът разпознава нашата публика и иска да инвестира в нея."

Сред гордостите на Димитров е развиването и на детски образователни събития. Казва, че покрай тези програми той е усетил и разбрал вълнението, което вижда у майка си, учителка по музика, когато слуша учениците си. "Всичко това е част от създаването на нова среда у нас, а това е много бавен процес." Има вече първо поколение ученици в Музикалното училище, които са се срещнали с джаза на живо заради фестивала.

Ако има голяма равносметка, това е, че успехът идва, когато "се научим да говорим на двата езика - колкото е важно всичко за културата и изпълнителите, но и за съдържанието като стойност. Създаването на културен продукт и лоялна публика е също изкуство. Всъщност фестивалът е публиката, тя е най-важното нещо."

A to JazZ ще се проведе между 6 и 9 юли в Южен парк II. Цялата програма е на atojazz.bg.