Рут Колева е готова за промяна и избира трудния път

Публиката на 17 май ще я види в малко по-различна светлина. За нея концертът е повод да анализира вече близо двайсетте си години на сцена (първите ѝ изяви и песни датират от тийнейджърските ѝ години), но и назряващото усещане, че е по-добре да се фокусира върху есенцията на музиката, да е по-далеч от публичността. Затова и събитието е съпътствано от думите the last concert - не буквално, но за известно време.

Попът не е лесна работа

"Това не означава, че ще спра да правя музика, тя винаги ще е основна част от живота ми", споделя Рут Колева. Какво ѝ се иска да остави назад? "Личните ми възприятия за изкуството се промениха. Иска ми се да се върна към това, което музиката ми носеше в самото начало."

Казва, че без да е целенасочено, с годините тя е влязла в посока и образ, които не усеща като естествените за нея. "И то въпреки, че никога не съм искала да съм конвенционална." Всяка снимка, на която се види с рокля и обувки на токчета, носи дисасоциация между истинското ѝ аз и това, което е трябвало да бъде в определени моменти. Сега е дошъл момент, в който "трябва да се извадя от тези обувки, да повървя малко боса, за да намеря моята нова посока".

Преходът от интензивното издаване на нова музика към разкодирането и подобряването на цялата индустрия зад нея е нейният начин да преподреди приоритетите си. "Светът днес може да бъде много фалшив и си давам сметка, че съм влязла в система, която далеч не отговаря на това, което съм. Винаги съм искала музиката да е моята професията и това, от което си плащам сметките, но не на цената на това да спре да ми доставя душевен мир. Не искам да се превърна в естрадно чучело."

Рут Колева до фотографска серия, снимана в Токио Фотограф : Цветелина Белутова

Вижда дълготрайни лоши практики в музикалната сцена и конкретно на българския пазар, които забелязва като актуални тенденции и за по-младите изпълнители около нея. Не ѝ се иска следващите поколения да повтарят същите грешки, а именно "да се притъпиш, да си мълчиш, да станеш безчувствен в името на финансова стабилност". Според Рут е важно артистът винаги да създава смисъл, а не просто да го "има в пространството, за идеята".

За мнозина преминаването от сцената до всичко случващо се зад кулисите би прозвучало като странен ход, но самата тя не го вижда като значима промяна. "Черната работа не ме плаши, от 15-годишна сама си лепя плакатите за концертите."

Въпреки че определя последните си сингли като "ултрапоп", тя не се чувства удобно в света, в който всичко е доминирано от бързите форми, бързата консумация и неспособността за концентрация, в която "невероятната ти композиция със симфоничен оркестър и четири саксофона" се губи в шума.

"Предизвикателството да се прави качествена и международно звучаща поп музика е много голямо. Хората си мислят, че като се научиш да пееш джаз, соул или изглеждаш елитарен, значи си ударил тавана, но поп музиката те кара да орежеш всички щуротии, които можеш да правиш с гласа си и да запазиш най-основното, правилния и конкретен елемент за съответната песен."

Иска да създаде различна среда за следващите изпълнители - те да могат да бъдат видяни, разбрани и оценени адекватно. Благодарна е, че от рано е имала шанса да бъде на фестивали в България като Spirit of Burgas или да е на една сцена с групи като Little Dragon на Park Live Festival през 2008 г. Вече ѝ се струва, че има значително по-малко подобни шансове пред изпълнителите днес.

Музиката отвъд кликовете и лайковете

Sofia Live Festival е с участието на Chet Faker, Unkle и Wax Tailor, ще имаме възможност да видим Bulgarian Cartrader (едноличният проект на живеещия в Берлин Даниел Стоянов) и KiNK & Rachel Row, по-тежки имена като 1000mods - един от примерите за международен успех от Гърция, както и сформирани през последното десетилетие български групи като Me and My Devil и Nocktern.

Според нея с годините има и известна промяна в поведението на публиката, допълнително разсейвана и от повече безплатни събития, които за нея допринасят към обезстойностяването на музиката. "Тук идва и най-важният аспект за мен - образованието. Осъзнаването, че изкуството има стойност трябва да е активен приоритет на министерствата на културата и образованието."

Надява се и да се отделим от навика да не оценяваме приноса на важните личности около нас пост-фактум - скорошният концерт в Sofia Live Club, с който Иво Папазов-Ибряма отбеляза 70-годишнината си, е пълен, но ѝ прави впечатление колко много хора са го слушат за първи път.

Със SoAlive тя иска да привнесе малко прилагания у нас модел на събитията, които съчетават музикални конференции с форум за професионалисти - възможност мениджъри, дистрибутори, продуценти и музиканти да се срещнат - и шоукейс програма, където млади изпълнители свирят пред хората, които могат да се окажат ключ към развитието им. Според нея географското разположение на България е много повече плюс, отколкото минус, а щом съседни държави в по-тежко икономическо състояние могат да имат устойчиви фестивали, това би трябвало да е мисия възможна и у нас.

Колева описва с личен пример колко полезни могат да са подобни форуми. В началото на кариерата си тя успява да посети подобен шоукейс програми в Кан, взима влак от Амстердам, има 30 евро в джоба и сключва три сделки за разпространение - за Япония, Южна Корея и Южна Африка. Впоследствие Рут Колева е част от някои от най-големите световни фестивали в жанра: The Great Escape в Брайтън, Eurosonic в Грьонинген, Waves във Виена, South by Southwest (SXSW) в Остин, Тексас.

Какво ѝ се е искало да знае самата тя, когато е навлизала в музиката? Според нея митовете за това какво трябва да направиш, за да успееш, са много, а един от тях е, че трябва да намериш някой да ти свърши черната работа. "Познавам много хора, и навън, и тук, които са изключително талантливи, но не успяват да стигнат до реално развитие, защото са в позиция на постоянно чакане да бъдат забелязани от някой отгоре."

Друг мит е, че е важно да си "навсякъде", нещо, което не смята за актуално към днешен момент. "Също така много хора ми казваха, че трябва да си удобен, винаги да си позитивен, лесносмилаем. Това е една от най-големите глупости, които съм чувала и е сред причините да нямаме лидери на мнение в България, особено от музикалния сектор, да е пълно с хора, които се нагаждат към всеки политически режим и силния на деня."

SoAlive, чието дебютно издание идва след близо пет години подготовка, ще има за цел и да повдигне някои рядко обсъждани въпроси. На фона на координирания пазар на Западна Европа и запазеното сътрудничество между страни от бивша Югославия България изглежда сегрегирана от останалите държави - Рут Колева вижда това като директна пречка за по-активна концертна дейност на местните изпълнители навън и експорт на самата музика.

Проблем ли е да си от Балканите, ако не правиш "балканска музика"

Концепцията на конференцията предвижда да постави акцент върху Югоизточна Европа като развиващ се, но все още недооценен регион. Затова е ключово присъствието на представители на технологични и музикални компании - от лейбъли през фестивали до стрийминг платформи, а програмата предвижда и ателиета по композиране, което да задълбочи новите партньорства. В контекста на Балканите, и дори по-конкретно в случая на България и Северна Македония, тя вижда подобни инициативи като "културна дипломация между страните, които често имат проблеми една с друга".

В сегашното положение на музиката се получава така, че при равен бюджет и инвестиция на пари, някой от Франция винаги ще стигне до повече слушатели и плейлисти в стрийминг платформите от някой от България и това не е само въпрос на размер на пазара или езикови бариери. "Проблемът е, че няма куратори, които да отсяват музиката, която идва от тук, някои от големите платформи нямат регионални мениджъри."

Рут вижда и все още активна географска дискриминация - ако някой прави нещо различно от дефиницията за "уърлд" или "балканска музика", пробивът става още по-труден. "Има толкова много музика от тук, която "голямото равноправно европейско семейство" все още не приема и само подхвърля кокали. Мисля, че се е получило така най-вече защото е просто лесно. Ако не ти се занимава с определени хора, винаги можеш да извадиш напред субективния фактор и да кажеш, че това, което идва насреща, просто не е достатъчно добро. Не си отстояваме правата, не настояваме за равно присъствие."

Дава още един личен пример - през 2012 г. е поканена от джаз клуб в Амстердам, за да представи записания си в Холандия албум, а групата ѝ е съставена от изцяло международни музиканти. Малко преди концерта мениджърът на клуба се обажда притеснен на Колева, тъй като е научил, че е родом от България и не иска "клубът да се напълни с българи".

Предубежденията в Западна Европа тя не усеща по никакъв начин в САЩ или в Азия. "Единственият начин да се борим за промяна е чрез позитивни примери, не през обвинения. И ето, каним хората тук да видят какво правим наистина. Колкото по-добра става средата и се повишава нивото на конкуренция, толкова повече се развивам и аз, както и всички останали. Дълбоко вярвам в това."

Освен на 17 май в зала "България" може да чуете Рут Колева и на годишния Sofia Pride (17 юни).

Повече за програмата на Sofia Live Festival на sofialivefest.com

Повече информация около конференцията SoAlive на soalivemusicconference.com.