Шесто чувство: изложба за окултното в Мадрид

Според Солана едно от най-интересните последствия от връзката между изкуството и съвременната езотерика е именно разкриването на много умишлено "забравени" и пренебрегнати артистки, както и творци от етнически и други малцинства, които по този начин намират начин за изразяване извън позволеното им от господстващата идеология.

Ателие на Петер Паул Рубенс, "Свети Михаил прогонва Луцифер и разбунтувалите се ангели", около 1622 Преглед на оригинала

Важно е да се отбележи, че събитието в "Тисен-Борнемиса" е подкрепено от общинската управа на Мадрид, а на откриването нейната представителка Асунсион Кардона каза, че изложбата е с изключително качество и дава шанс "да погледнем отново творбите и да насочим фокуса върху нови перспективи, за да опознаем по-добре не само произведенията, но и обществата, в които са създадени".

Според речника на Испанската кралска академия (RAE) окултните науки са "тайнствени практики и знания като магия, алхимия, астрология и други, които от древни времена се стремят да проникнат в тайните на природата и да ги овладеят". Окултното знание оцелява в продължение на векове във враждебна културна среда, доминирана първо от религията, а по-късно от рационализма и позитивизма. Именно в изобразителното изкуство езотеричните идеи и вярвания са намерили идеална почва за своите кодирани послания - от херметичните алегории на Ренесанса до проявите на авангардното изкуство на XX век.

Езотеричната традиция предлага поредица от кодове за дешифриране на скрити значения. Тяхната стойност се състои в разкриването на детайли и аспекти на произведения на изкуството, които са останали незабелязани. Следвайки репертоара на основните дисциплини и течения, включени в окултната традиция, изложбата е разделена на седем части: алхимия, астрология, демонология, спиритизъм, теософия, шаманизъм и "Сънища, оракули и предчувствия".

Алхимията се е развивала в различни цивилизации, сред които Китай, Индия и ислямския свят. Произходът на западната версия на алхимията датира от елинистичен древен Египет. Смятаме алхимика за човек, който е затворен в лабораторията си, за да постигне превръщането на метали в злато или еликсир на безсмъртието. Подобна екзотична представа обаче би могла да бъде само метафора за по-висши, тайни духовни търсения. Преследвана през много епохи, алхимията е била прикривана, като се е обвивала в неясен символичен език, обясняват организаторите на изложбата.

Примери за алхимия в Ренесансовата живопис откриваме във Ферарската школа от втората половина на XV век. Фантастичните скали в пейзажите на художници като Марко Дзопо, Козимо Тура и Франческо дел Коса може би намекват за минни работи, които по онова време се свързват с алхимични изследвания. Алхимията изпада в упадък с научната революция, но нейната символика се запазва в изкуството и се появява отново силно през XX в., особено при сюрреализма, например в картината на Макс Ернст "Самотно дърво, брачни дървета" (1940).

Козимо Тура, "Свети Йоан Богослов в Патмос", около 1470-1475 Преглед на оригинала

От своя страна астрологията е вкоренена в схващането за Земята като център на Вселената и следователно е изтласкана извън границите на науката от новата физика на Галилео Галилей. Въпреки това астрологията продължава да предизвиква интерес и да оставя следи в изкуството.

Лист със зодиакални знаци върху религиозно пано от XV в., астрологична карта в портрет от XVI в. и митът за раждането на съзвездията са някои от примерите в този раздел. Символиката на Луната и влиянието на нейните цикли също са били източник на вдъхновение за художниците от всички периоди - от "Възкръсналият Христос" на Брамантино (около 1490) до "Нюйоркска улица с Луна" на Джорджия О'Кийф (1925). По подобен начин звездите привличат вниманието на художници от ХХ в. като Жоан Миро, който ги включва в много свои картини, включително "Птица мълния, заслепена от лунен огън" (1955).

Брамантино, "Възкръсналият Христос", около 1490 Преглед на оригинала

Увлечението по разновидностите на демоничното преминава през цялата история на християнската иконография, подхранвано от каноничните и апокрифните евангелия и други източници. Тази зала е населена със серия от персонификации на дявола, които показват неговата гъвкавост при преобразяването му в различни тела и предмети. Включени са творби на Дюрер от XVI и на Рубенс от XVII век.

Албрехт Дюрер "Христос сред лекарите", 1506 Преглед на оригинала

Окултизмът се възражда през XIX век в САЩ под формата на мания за общуване с духовете на мъртвите. Много популярни сред артистите стават сеансите, обикновено водени от медиуми, които предават послания от отвъдното. Едвард Мунк е един от художниците, които често са посещавали тези сеанси. През 1902 г. той започва да експериментира със средствата на спиритичната фотография, например двойната експозиция, която служи за имитация на улавянето на духове. В картината му "Залез" (1888 г.) в центъра на композицията може да се види изтритата фигура на сестра му Ингер.

Едвард Мунк, "Залез", 1888

През 1875 г. украинката Елена Блаватска и американецът Хенри С. Олкот основават Теософското общество в Ню Йорк. Те създават система, която съчетава елементи от неоплатоническата философия, херметическата традиция и източните религии (главно индуизма и будизма). В началото на XX в. теософията и нейното по-късно разклонение - антропософията, оказват важно влияние върху пионерите на абстрактното изкуство като Кандински, Мондриан, Джакомо Бала. Около 1908 г. Кандински също изучава задълбочено модерния окултизъм и особено теософията, като заимства нейното схващане за емоциите и мислите като вибрации на душата и визуализацията им като форми и цветове. Мондриан се присъединява към Теософското общество през 1909 г. и завинаги остава верен на неговите идеи.

По време на авангардните движения в началото на XX век много художници обръщат поглед към племенните култури. Съблазнени са от шаманизма като съвкупност от религиозни вярвания и практики, присъстващи в различни общества на коренното население, особено в Азия и Америка. Шаманът е духовен посредник и лечител, който със своите гадателски способности, извлечени от природата, свързва света на живите с този на мъртвите. В своите ритуали шаманът често се свързва с животни - птица, мечка, койот и т.н., и понякога дори приема техния облик. Петелът е едно от най-често срещаните същества в картините на Марк Шагал.

Салвадор Дали, "Сън, предизвикан от полета на пчела около нар секунда преди събуждането", 1944 Преглед на оригинала

Сюрреалистите се увличат по окултното познание и някои от неговите практики - от състоянията на транс до автоматичното писане. Сред обсесиите им са тълкуването на сънищата и феномени като спонтанни предчувствия, смислени съвпадения и пророчески сънища, които говорят за силата на ума да избягва границите на пространството и времето.

Тълкуването на сънищата на Зигмунд Фройд е един от стълбовете за концепцията на Салвадор Дали за параноично-критичния метод. В "Сън, предизвикан от полета на пчела около нар секунда преди събуждането" жуженето на пчела предизвиква у Гала (съпруга и муза на Дали - бел. авт.) начален сън, който сякаш се превръща в предчувствие - жилото на пчелата, което ще събуди спящата. Наред с картините на сюрреалистите Дали, Ернст, Танги и Делво са представени и картини на художници, които не са принадлежали към това движение и които също са се занимавали с тези проблеми.

Георг Грос, "Метрополис", 1916-1917 Преглед на оригинала

На откриването на изложбата организаторите признаха, че, са допуснали нещо, което не се смята за добра практика, а именно да обсипят стените с текст, който надхвърля петдесет хиляди знака: "Държахме да обясним защо всяка картина е там и резултатът е много за четене."

"Ще съм удовлетворен, ако изложбата подкани зрителите да търсят и открият други творби и артисти, които не са включени, както и да предложат нови хипотези по темата или дори да оборят тези, които ние предлагаме. Признавам, че аз съм изследовател аматьор по тези теми. Ако се наложи, ще променим дори текстовете по стените", казва с усмивка кураторът.