Уроци по история и фотография с Барбара Клем
Изложба в СГХГ събира най-доброто от работата на германската фотожурналистка, запечатала "целувката" на Брежнев и Хонекер
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Името на Барбара Клем може да ви е непознато, но вече сте виждали фотографията ѝ, включително под формата на графити, картички, магнити и плакати. Тя е авторка на популярната снимка на "братската целувка" между лидерите на СССР Леонид Брежнев и на ГДР Ерих Хонекер, заснета в Източен Берлин през 1979 г.
Това всъщност е много малка част от работата на Барбара Клем, чиято ретроспективна изложба "Светлина и тъмнина" е подредена в Софийската градска художествена галерия, организирана съвместно с "Гьоте-институт" и Института за външни отношения (ifa) в Германия.
Изложбата обединява няколко десетилетия събития, които Клем отразява като фотожурналист, винаги от премерена дистанция, с точност и без търсене на сензация: протестните екодвижения в Западна Германия през 70-те години, всекидневието в Източна и Западна Германия, както и мигрантските общности, разрастващи се субкултури, многобройни политически събития, пресконференции и конгреси, чрез които усещаме напрежението във въздуха по време на студената война. Тодор Живков прави епизодична поява в снимките на Клем: той присъства в кадър от 1989 г., по време на лидерска среща в Източен Берлин по случай 40-годишнината от основаването на ГДР. Всички на снимката изглеждат некомфортно, като че ли знаят, че промените предстоят.
Освен политически и обществени събития пред обектива на Барбара Клем попадат и Анди Уорхол, Алфред Хичкок, Йозеф Бойс, Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд. Културните явления не остават назад във вниманието ѝ.
Клем е родена в Мюнстер през 1939 г., едно от шестте деца в семейството на художник (Фриц Клем), беден през по голямата част от живота си и високо оценен от критици и колекционери след смъртта му. През 1959 г. Барбара започва да работи за водещото издание на Франкфурт, вестника "Франкфуртер алгемайне цайтунг", и остава там над четири десетилетия.
Дълги години се труди предимно във фотолабораторията на изданието, а през 1970 г. става редовна част от редакцията. Винаги снима в черно-бяло, а "Франкфуртер алгемайне цайтунг" е от последните вестници, които странят от цвета във визуалното си съдържание дори и след 90-те години. От 2004 г. тя работи на свободна практика.
Въпреки интереса към изложбата 83-годишната Клем не е в София. Какво прави тя сега, близо 20 години след оттеглянето си от фотожурналистиката? Отсъствието ѝ всъщност означава, че тя може да си позволи да е напълно отдадена на работата си у дома във Франкфурт.
"Тя все още снима, изключително активен човек е и всеки ден работи в ателието: единствените копия на снимките ѝ са тези, които проявява сама. В този процес тя не допуска намеса. Със сигурност никога не би позволила дигитална репродукция с цел да продава повече - пазарът като цяло не я интересува", казва Матиас Флюге, куратор на изложбата заедно с Урсула Целер. Сега Барбара прави предимно пейзажи, портрети и като цяло доста различни снимки от времето ѝ в медиите. Гледа към класическото и е доста добра в това."
За разлика от Клем, Флюге е роден на Изток, в Дрезден, където до 2012 е директор на университета по изкуства в града. Подреждането на тези над 120 снимки, които не са създавани с идеята да бъдат част от изложби, се оказало известно предизвикателство в подбора. "Но тази селекция е най-вече нейна: тя е много взискателен човек и в изложбата виждате това, което самата тя най много харесва от направеното през годините."
Кураторът изказва известно съжаление, че изложбата показва само работата ѝ в Германия: серия със събитията, което е отразявала като кореспондент, би съставила една съвсем отделна история. "Барбара винаги е била много любопитна към другите култури. Тя беше от първите, които се фокусираха върху живота и проблемите на турското малцинство, показаха, че и то е част от германското общество." В изложбата са включени снимки на турското население в различни градове в Германия, включително и формирането на берлинския квартал "Кройцберг" като притегателно място за прииждащите работници.
Флюге е от поколението на Клем и вижда работата ѝ като ключова за събитията в Източна и Западна Германия, както и обединението след падането на Берлинската стена. "Тя се налагаше като име постепенно, работата ѝ стана особено видима през 70-те." Често Клем успява да снима там, където други фотожурналисти не са допускани: заради малкия си ръст и това че винаги снимка с компактна "Лайка" вместо с професионална камера с дълъг обектив, тя често остава удобно незабелязвана. Както и подценявана в професията, тогава съставена почти изцяло от мъже фотографи: "Професионализмът ми винаги е бил подценяван и аз намирам това за чудесно, защото тогава може да работиш много по-добре."
Флюге отличава още едно качество на Клем: "Тя умее да краде светлина в трудни ситуации."
Изложбата идва в София година и половина след като друга германска фотографка, специализирана в документирането на важни периоди за историята в черно-бяло, беше показана у нас: Сибиле Бергеман.
1 коментар
Аз съм винаги бил да се пази животът на земята и природата. Но виждам, че това никога няма да стане. Аз не знам, защо ще спират нашите централи, хора, които все още произвеждат коли на дизел и на бензин. Не знам дали се знае в обществото,че безнзина през 1989 г. беше с цена 1 лв. Цената му от тогава до сега е толкова. Само, че ние непрекъснато плащаме 2.50 - 3.00 лв. Защо е така. За пари за много пари.Просто Европейския съюз не пази никаква природа, никакъв въздух. Те искат ние да плащаме двойна цена на бензина да не кажа тройна, за да си прави бюджета. ЕС разчита на тези пари, както и разчита на ДДС, всеки хляб дето изядеш плащаш 20% на държавата. Това е начина на действие на тези хора. Когато преди години си търсих да си купя кола се оказа, че не мога да намеря никъде кола на газ. Защо ли. Не знам защо, за да вземат пари от бензина за данъци. Трябваше още тогава да се "НАКАРАТ" със законите си да задължат производителите на коли да сложат във всяка кола по една газова бутилка. Така всеки щеше да кара на газ, защото му е по изгодно. Парите, които се налага да ПЛАЩАМЕ - за всеки километър (на всеки 10 км по 2 лв) ги плащаме, защото замърсяваме и сме калпазани. Що не използват тези пари дето събират от КАЛПАЗАНИТЕ да намалят електрическите коли и да направят цената им на 10 хил лв. и готово Революцията е налице след 1 години всички хора ще карат елекрички. А богатите крадци ще карат на дизел щото могат да плащат за замърсяването. Не те ще чакат ПАЗАРЪТ да си свърши работата на гърба на природата и нас, а едновременно те ще крадат тези пари, за да са от богатите мафиоти, да се издигнат в обществото и да си купуват места на първа линия на морето и унищожават бреговите ивици със скапаните им буклушки къщи. Така, че не смятам, че като спрат нашите централи ще се оправи околната среда. Америка генерира 1/3 от мръсния въздух в света, защо не спрат първо мощностите там. Защото не им е изгодно. Америка дори не признава, че има замърсяване на околната среда и глобално затопляне. Поне Русия го признава, но много и пука. Защо в БЪлгария години наред получавахме 200 лв и умирахме от глад и мафия. Защо ли, за да станат нещата не революционно, а еволюцонно. С централите трябва да направят същото: вместо да спират централите трябва да организират другите видове и начини на генериране на ток. Интересно защо България не направи втора атомна централа преди години, а създаде подобна само на север. Този двоен стандарт си го има в ЕС от години, различни скорости, различни корони, и т.н., но основното винаги е било: казано от тяхните английски мафиоти и богаташи (и пирати): Англия няма постоянни приятели, а постоянни интереси, това е основното им правило. Не смятам, че България трябва да се подчини и да се ПРОДАДЕ за жълти стотинки и да ликвидира и ЮЖНИТЕ си области. Трябва срещу такива хора да се действа по същия начин: България няма постоянни приятели в ЕС а постоянни интереси касаещи народът тук. Майка ми го каза преди години, тогава не я разбрах, но сега я разбирам: Първите, които се опънаха на руснаците бяха Хуните (ХУНГАРИТЕ) на български унгарците. И сега е така те ги заплашват, но те си остават независими и в ЕС. Поляци, Чехи и те бяха така и сега са така, гледат си интересите и доброто за хората си. В периодът 1989 - 2011 г. покупателна способност се намали с 15-20% при тези народи междувременно в БЪлгария с 1000% това е да въвиш по чужд ум. Народът го е казал. На чужд гръб и 100 тояги са малко. Всеки си гледа от своята камбанария: попитай някой богат мафиот "Ти богат ли си имаш огромна кола на дизел, харчи като трактор, имаш къща, няколко апартамента и т. н.?" "как ще съм богат" отговаря богатия - "виждаш ли онзи там той има два пъти повече къщи и абсолютно нова яхта, аз всъщност съм беден". Така, че след тези научни разсъждения мога да заключа за себе си: Въпреки, че съм за опазване на околната среда и затова да подкрепям тези "ЗЕЛЕНИ" политици спасители на околната среда със всички сили и да бленувам за спиране на тези производства и за възобновяване на животът в България и връщане на животнте по полята и градинките ни, аз не мога да направя това,защото знам,че това не са никакви "Зелени", те изобщо не мислят за природата, а да седнат на златните си столове,защото знаят как да седят там, да построят поредната простотия на морския пясък, да станат богати и след мен и потоп. Това е истината и затова смятам че трябва да се запазят централите и работните места на хората и да се върви към ЕВОЛЮЦИОННА промяна.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.