Неща

Мунк в Берлин

Изложбата "Магията на Севера" разказва за противоречивата връзка между легендарния художник и германската столица в края на XIX и началото на XX в.

Едвард Мунк, "Червено и бяло", 1899–1900

Йордан Тодоров, Берлин

Едвард Мунк, "Червено и бяло", 1899–1900 © Halvor Bjørngård

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Берлин е град на изгнаници, опожаряван, изравняван със земята, разделян и бавно и мъчително обединяван. Той приютява хугенотите след изгонването им от Франция през XVII век и евреите по времето на Фридрих II Велики. Кафка идва тук през 1923 г., отвратен от антисемитските настроения в Прага, а чернонокожата певица Джозефин Бейкър се превръща в звезда на Ваймарската република (1918 - 1933). През 1930 г. писателят Кристофър Ишъруд избягва в германската столица от хомофобска и консервативна Англия. Дейвид Боуи също идва тук през 1976 г., на ръба на физически и психически срив, по препоръка на самия Ишъруд.

Един по-малко известен изгнаник, чийто живот е неразривно свързан с Берлин, е норвежкият художник Едвард Мунк (1863 - 1944). Нова изложба, наречена Edvard Munch. Zauber des Nordens ("Едвард Мунк. Магията на Севера") в "Берлинише галери", разказва за влиянието на Мунк върху развитието на немския експресионизъм и неговата уникална връзка с германската столица. Експозицията включва 80 работи на Мунк, допълнени от произведения на други художници, оформили идеята за Севера и модерната художествена сцена на река Шпрее в края на XIX и началото на XX в.

В кариерата си, продължила 40 години, Мунк живее в множество европейски градове, но Берлин е вероятно най-важният от тях - именно тук той става международно известен след пристигането си през 1892 г. В каталога на първата му ретроспективна изложба в Берлин през 1927 г. шведско-финландският художник Адолф Пол пише: "Всички художници се кълнат в Париж и може би са прави. Но те се нуждаят, изкуството им се нуждае, от малко Берлин, за да разцъфне, подобно на Мунк, който се учи в Париж, но става това, което е, в Берлин."

Връзката на Мунк с Берлин е противоречива. Неизвестният художник идва в германската столица за първи път през 1892 г., за да направи изложба по покана на Берлинското дружество на художниците. Той е приет ентусиазирано от местната артистична общност, но първата му изложба, открита на 5 ноември същата година, е затворена преждевременно със скандал. През 30-те Мунк е възхваляван от нацистите, които само няколко години по-късно конфискуват голяма част от работите му.

Именно тази особена връзка на Мунк с Берлин е във фокуса на "Магията на Севера", която е организирана в тясно сътрудничество с музея Munch в Осло. Изложбата е забележителна не само с обхвата си, но и поради това, че е първата голяма експозиция на норвежкия художник в Берлин от почти три десетилетия насам.

Първият круизен кораб в историята "Августа-Виктория" гордо преминава през впечатляващия фиорд Нерьой в Норвегия. Огромните планини са забулени в облаци, но слънчевите лъчи се процеждат през пролуките в тях и карат водата да блести загадъчно. "Магията на Севера", както я нарича Стефан Цвайг, едва ли може да бъде пресъздадена по-импозантно отколкото в тази картина на германския маринист Темистоклес фон Екенбрехер (1842 - 1921), която посреща посетителите на едноименната изложба, посветена на Мунк.

В същото време тази картина от 1900 е представителна за берлинската художествена сцена в началото на XX в., която не е особено прогресивна и е доминирана от вкус, ориентиран към традицията и фигуративността, активно промотиран от императора на Германия Вилхелм II.

Копнежът по Севера в артистичните среди в Германия е причината, поради която през 1892 г. Берлинското дружество на художниците кани неизвестния норвежки художник Едвард Мунк в германската столица. Но Мунк не донася със себе си прекрасни пейзажи на фиорди, а шокира берлинската публика с радикално модерни картини. Едва 28-годишен, Мунк предизвиква най-големия скандал, който светът на изкуството в Германия е преживявал дотогава. В първата си самостоятелна изложба, състояла се през 1892 г. в берлинския Дом на архитектите, Мунк показва 55 работи, които са толкова авангардни, че шокират публиката и артистичната общност в града, които настояват за закриване на изложбата.

"Мунк е подигравка с изкуството, свинщина и подлост", това е присъдата на Антон фон Вернер, председател на Берлинското дружество на художниците по онова време. Едва седмица по-късно изложбата на Мунк е закрита.

"Аферата Мунк", както пресата саркастично нарича инцидента, поставя началото на модернизма в Берлин. След нея вместо с популярните романтични пейзажи на фиорди публиката започва да асоциира Севера с психологически сгъстените образи на Мунк.

На "Аферата Мунк" е посветена специална зала в изложбата "Магията на Севера". Там е картината "Звездна нощ" с нейното лилаво-тюркоазено нощно небе и схематично подсказани дървета. Къщите са сведени до ярки линии в синьо, червено или жълто. На отсрещната стена са закачени картини на берлинските художници Лудвиг фон Хофман и Валтер Лайстиков, които по онова време са смятани за невероятно модерни. Днес е съвсем видно колко старомодно и натуралистично изглеждат те в сравнение с работите на Мунк.

"За нас беше важно да покажем още в началото на изложбата защо творбите на Мунк са били толкова отблъскващи по онова време и защо са предизвикали вълна от възмущение. Те не само взривяват романтичните представи за Севера, но и понятието за изкуство въобще", обяснява кураторът на изложбата Стефани Хекман.

Мунк не е възпрян от вълната на възмущение, надигнала се срещу него в Берлин. "Това е най-доброто нещо, което може да се случи, не бих могъл да искам по-добра реклама", отбелязва той и се премества в германската столица, където живее и работи с прекъсвания между 1892 до 1908 г. преди да се установи за постоянно в Норвегия през 1909 г.

В Берлин Мунк става част от международен кръг на писатели, художници и критици, сред които е шведският драматург Аугуст Стриндберг, чийто портрет рисува през 1892 г. Запознава се с датския писател и художник Холгер Драхман, който става негов приятел по чашка в несъществуващата днес кръчма Zum schwarzen Ferkel ("При черното прасенце"). В края на XIX в. тя е място за срещи на скандинавските, полските и германските художници в Берлин.

Кръстник на заведението е самият Стриндберг, който при първото си посещение вижда черен мях за вино, закачен над вратата, който обърква с прасенце. В "При черното прасенце" ходят още германските писатели Рихард Демел и Петер Хиле, полският писател Станислав Пшибишевски и норвежката поетеса Дагни Юел.

С 60 изложби в периода 1892 - 1933 г., сред които и множество самостоятелни, Берлин се превръща в най-важния град в кариерата на Мунк. Тук той намира художници, галеристи, прогресивни интелектуалци и колекционери, които помагат за популяризирането на творчеството му. В Берлин Мунк се учи на нови техники от водещите берлински печатари. Там за първи път представя работата си като последователна серия от картини. Тази идея, която е основна за творчеството му, е развита във "Фризът на живота", показана за първи път на изложба на берлинския сецесион през 1902 г. В най-голямата зала в "Берлинише галери" е разположена именно тази централна творба на Мунк.

"Фризът на живота" е основното произведение на Мунк, върху което той работи до смъртта му", казва Стефани Хекман. - Като психолог той изследва в нея отношенията между двойките, които не са били разбрани по онова време. Именно тази липса на разбиране подтиква Мунк да изгради своеобразен разказ в картини за модерната душа, за съдбата на съвременния човек - от първата целувка до смъртта."

Изложбата "Магията на Севера" показва и моменти от бохемския живот на Мунк в Берлин. Изложени са негови "селфита", които той снима с най-обикновен фотоапарат "Кодак". На една от снимките художникът е седнал гордо на пътническия си куфар. На друга виждаме разхвърляното му ателие на ул. "Лютцоущрасе" 82 в берлинския квартал "Шьонеберг". На трета Мунк е гол на плажа във Варнемюнде на Балтийско море.

"В берлинските си години Мунк е бил алкохолик. Той е използвал алкохола като стимулант при създаването на своите картини. След това той заминава за Варнемюнде, за да се възстанови. Приятелите на Мунк винаги са се опитвали да го измъкнат от Берлин, за да се отърве от тази съблазън", казва Стефани Хекман.

В последната зала на "Берлинише галери" е показано как "магията на Севера" бавно е засенчена от зараждащия се нацизъм в Германия. Първоначално Мунк е припознат от националсоциалистите като "изключителен северногермански художник". През 1927 г. в берлинската "Националгалери" се състои най-голямата ретроспектива на художника по онова време. През 1933 г. министърът на пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс дори му изпраща подобна на химн телеграма по случай 70-ия му рожден ден. През 1937 г. обаче 83 от картините на Мунк, които са в публични колекции в Германия, са конфискувани като образци на т.нар. дегенератско изкуство, а някои от тях са изложени в прословутата експозиция от 1937 г. Entartete Kunst, която заклеймява модернизма като "антигермански". След окупацията на Осло от германските войски на 9 април 1940 г. 76-годишният Мунк записва в завещанието си, че дарява всичките си работи на норвежката столица.

Изложбата "Магията на Севера" е под патронажа на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер и краля на Норвегия Харалд V. Тя продължава до 22 януари 2024 г. и е съпроводена с публикуването на богат каталог от германското издателство Hirmer. Желаещите да разширят погледа си върху творчеството на Мунк може да посетят и паралелната изложба Munch. Lebenslandschaft ("Мунк. Живият пейзаж") в музея "Барберини" в Потсдам, която ще бъде открита на 18 ноември т.г. и ще продължи до 1 април 2024 г.