Изчезващият Истанбул на Ара Гюлер
52 творби на големия фотограф са изложени в галерия "Синтезис"
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Красива изложба за град, който вече не съществува. Ердоган го превърна в пластмасов метрополис, претъпкан и по-малко толерантен отпреди. Благодаря за тази експозиция, която показва един по-чувствителен Истанбул", пише на английски с женски почерк в книгата за гости в галерия "Синтезис".
В момента там може да видите 52 черно-бели снимки на турския фотограф от арменски произход Ара Гюлер (1928-2018), документирал ежедневието в Истанбул в продължение на десетилетия. До голяма степен снимките му ни показват града в период на трансформиране в годините след като Турция става република през 1923 г., дават неутрален фон на политическите сътресения в страната през 60-те и 70-те години и ни припомнят какъв е бил преди амбициозното му урбанистично разширяване в началото на XXI век.
Самият живот на Гюлер го води през различните нива на обществото. Той завършва основаната през 1886 г. и съществуваща до днес арменска гимназия "Гетронаган" в Истанбул. Произходът му и до днес създава дебати по темата до каква е степен е "турски", "арменски" или "турско-арменски" фотограф. (Категоричен отговор от него като че ли няма, но през 2014 г. Гюлер посещава преминалата през засилени мерки за сигурност истанбулска премиера на "Раната", игралния филм на Фатих Акин за арменския геноцид в Османската империя през 1915 г.)
Ара Гюлер работи в театъра и киното, пише кратки разкази, но е познат най-вече с визуалната си работа, включително като журналист и редактор в някои от водещите издания на Турция. През 50-те и 60-те той работи все по-често на международно ниво, като Анри Картие-Бресон го привлича към Magnum Photos. British Journal of Photography го обявява за един от седемте най-добри фотографи в света през 1961 г., а на следващата получава наградата Master of Leica.
Пред обектива му застават Уинстън Чърчил и Индира Ганди, Салвадор Дали и Пабло Пикасо, но истанбулските му серии, до голяма степен в жанра на уличната фотография, са това, с което го свързваме. Сред любопитните моменти в живота му е и документирането на разкопките в древния град Афродизия в близост до Измир.
Специфична черта в работата и личността му е, че той не харесва снимките му да бъдат определяни като обект на изкуство. Гюлер вижда себе си най-вече като свидетел, а хората - като най-важен фактор в града. Според него за фотографа трябва да е много по-интересно да участва в създаването на "огледало, в което обществото да може да се вижда дори и в бъдеще", отколкото някакъв тип изкуство. "Ние просто пишем визуалната история", казва той в запазено телевизионно интервю от 1986 г. "И тази история е може би най-точният преразказ на случилото се."
"Той се възприемаше на първо място като фотожурналист", казва пред "Капитал" Чагла Сарач, директорка на музея "Ара Гюлер", един от партньорите на изложбата в София. Откриването му през 2018 г. е инициатива на един от основните колекционери на фотографията му, а посоката на проекта е съгласувана с Гюлер в края на живота му - центърът се открива в годината, в която той умира.
Според Сарач, директно ангажирана с опазването на архивите му, това наследство е забележително, дори и в контекста на цялостната фотографска сцена тогава: "Въпреки че той е от многото фотографи от поколението си, които са документирали улиците и различните ъгли на живота в града, Ара Гюлер е повече просто фланьор - той беше интелектуалец, чието любопитство го караше да се потапя дълбоко в темите, които го интересуват, да се сприятелява с различни слоеве от обществото, с хората, които снимаше."
Съхранените и добре подредени архиви дават на екипа добра база, върху която да популяризират приноса му. "В процеса като че ли разбрахме как тече мисълта му. Той имаше много добра интуиция и умение да е на правилното място в правилното време, както и добро около за естетическите детайли, които подозираше, че скоро ще изчезнат." Контрастите са в сила и за него като личност: "Той имаше твърд характер и едновременно с това страхотно чувство за хумор."
Тези качества са добре описани и от Орхан Памук, приятел на Гюлер през последните петнадесет години от живота му. Двамата работят заедно по силно автобиографичния роман "Истанбул. Спомени за един град" (2003) - визуално документираното от Гюлер е основно вдъхновение за Памук, чиито политически позиции често му създават проблеми в Турция. Уловеното от Гюлер се превръща в прозорец към детството на писателя, обитавал същите квартали. "Истанбул на Ара Гюлер е и моят Истанбул", пише Памук в есето си за работата на Гюлер в New York Times, малко след смъртта на фотографа.
За писателя проучването на фотографията на Гюлер не е било просто носталгия по детството, но и осъзнаване на големите социални разлики в града: "Снимките му ме накараха да осъзная и колко бедни и крехи изглеждат хората на Истанбул, съпоставени с монументалната османска архитектура, приказните джамии, величествените фонтани."
Въпреки че за първи път подобна изложба гостува в София, това е всъщност второто показване на фотографията му в България тази година. Отделна селекция беше представена като част от съществуващия от вече 40 години фестивал "Международни фотографски срещи" в Пловдив през октомври.
По всяка вероятност за Ара Гюлер ще се говори все повече и съвсем не само у нас. Игрален биографичен филм за живота му от режисьорското дуо Арен Пердечи и Ела Алямак, които подобно на Гюлер са родени в Истанбул и с арменски корени, беше анонсиран като проект през февруари и се очаква в близко бъдеще.
Според Чагла Сарач от посветения на Гюлер музей около личността му "има много митове и легенди", но това, което ни връща отново и отново към снимките му, е искреността, с която документира града. "Не мисля, че е възможно някой да се почувства отегчен от тях."
"Истанбул" е в "Синтезис" до 25 януари. Изложбата е съпътствана от няколко паралелни събития, включително показване на фотокниги на тема "Фотографът и градът" на 15 януари и прожекция на филмите The Whistling Man и Hero's End на 25 януари.
4 коментара
Благодаря за инфото. Щях да пропусна. Интересът ми към фотографиите на Гюлер разпали Орхан Памук в "Истанбул" и в есетата си. Това е един друг свят!
Имало полза от Капитал...
До коментар [#2] от "D-r D":
Сбърках кръгчето, исках да цъкна плюсче.
До коментар [#3] от "Ipolit":
Благодаря. Мисля, че по-адекватно е да има система читателите да оценяват авторите. А това какво някакъв Гошо мисли за някакъв Пешо кого интересува? Никого.
Истанбул ми е слабост. Фотографиите от онова време - също.
Гюлер бърка в душата на онази, отдавна изчезнала Турция, чиито корени всеки добронамерен човек може да усети иднес.
Моля, отидете да видите фотографиите. Празник за чувството за историчност са.
И отново благодаря на Капитал. Когато има за какво - правя го.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.