Експонати от бъдещето

В контраст, при все че немалко музеи и галерии в България се помещават в красиви сгради, при повечето не се усеща нуждата или заявката за привлекателност (не зрелищност), за кокетство (не самонадеяност), за флирт (не лесна простовата задявка) с посетителя. Начинът на съхранение на културната и историческата памет изразява наличие на мисъл за смисъла на съществуване на нейните убежища: за наличие на въображението като израз на заинтересованост към съхраняваното. "Мемориалът на Нова Англия за жертвите на холокоста" в Бостън например представлява тъкмо полет на въображението и затова – самобитен израз на дълбока почит и съпричастност.

Липсва въображение или по-скоро желание за въображение, а то се възпитава. Светът е широк, България е част от него, а той е пълен с въображение – с въобразими и невъобразими начини да се изрази уважение към културните ценности. Далеч не с фонтани на всяка цена и могилообразни цветни насаждения, които честват и съхраняват само липсата на въображение. Въображението е отношение към живота и към света. Иска ми се то да се превърне в съзидателен културен рефлекс, да бъде част от културната ни нагласа и възприемчивост.

Йохан Карлсон

Йохан Карлсон

Роден е в Стокхолм, живее в София. Арт директор на сп. "Мениджър"

Заинтригуван съм от идеята за изчезващите и вече изчезналите звуци. Онези, които съществуват само в паметта ни. Звуци, които помниш от детството. Пропукването, когато едната страна на плочата се извърти, свистенето на чайника, свързването към интернет чрез стационарен телефон, пинбол игрите, будилникът, когато това означаваше часовник с метални звънци, пишещите машини, шумът от телевизора, когато програмата за деня просто свършваше, бръмченето на старите компютри.

Иска ми се да има Музей на звуците, проект, чрез който да се записват и колекционират, и така да се запазят за бъдещето. Място, на което можеш да чуеш как дядо ти окастря тревата, как петелът се провиква сутринта или как просто си пускаш видеокасета.

Том Кърк

Том Кърк

От Лондон, но животът го отвежда към София. Звуков инженер на документалния "Последната линейка на София", основател на кинопроекта Crooked Cinema, но на първо място режисьор

Вероятно това може да се случи само в мечтите ми, но би било прекрасно да се направи Музей на модерното изкуство в реновирана индустриална сграда или в Централната минерална баня в центъра на София. Представям си го като място с гостувания на международни артисти, а местните да внасят младежки дух на мястото и усещане за модерност.

Иска ми се да има пространства за музика на живо, филмови прожекции, творчески ателиета, дискусии с възрастни и деца, библиотека, книжарница с приятно кафене. А защо не и един Музей на световната демокрация с някои добри и полезни илюстрации как всъщност се създава тя.

Юлиян Спасов, Калин Димитров

Юлиян Спасов, Калин Димитров

Приятели, студенти и основатели на платформата за късометражно кино Kinematograf.bg

Във времена на принизяване на ценностите културата е един от последните бастиони на надеждата. Ние смятаме, че визуалната сфера е помогнала най-много за популяризирането й и затова мислим, че един Музей на визуалните изкуства (кино и фотография) би бил в огромен плюс за целия регион и за младите хора, които искат да се развиват в тази насока.

Подемът ни като нация последните години в тези области доказва нуждата от това. Какво по-добро от такава инициатива на общинско ниво като точка за кандидатурата на София и Югозападния регион за европейска столица на културата през 2019?

Не сме били в такъв музей, но сме на мнението, че имаме нужда, защото България е страна с "традиции в киното" и уникално талантливи художници и фотографи. За тях хората не знаят много, което пречи и на естественото развитие на тези изкуства. България може да бъде основен играч на тези сцени, стига да го поиска.