Музеи от ново време

Част от френската Fondation Culturespaces, мисията на ателието е да направи изучаването на историята на изкуството забавно и интересно за деца и студенти. Има и специални програми за деца с увреждания и в неравностойно положение, чиито възможности и средства да изучават изкуството са силно ограничени.

"В по-голяма част от българските музеи единственото, което се предлага като изживяване, са беседи, които поставят посетителите в ролята на пасивни потребители на информация", коментира Меглена Запрева, специалист по интегрирано образование и образование в музеите, която през цялата си професионална кариера работи в различни културни институции и училища в Ню Йорк. Заедно с Тодор Петев, основател на фондацията "Моят музей" и преподавател по педагогика в Софийския университет, те от няколко години провеждат семинари в България на тема съвременни световни стандарти и подходи към образование в музеите.

"Това, което ние се опитваме да направим, е да променим мисленето на музейните специалисти на всички нива в музея и да поставим посетителите в центъра на музейното преживяване", споделя Меглена за последния семинар, заради който е в България. "Трябва да се тръгне от знанията на посетителите, от техните нужди и интереси и оттам да се подходи как да ги ангажираме да бъдат активни участници в интерпретацията на музея, експонатите, изложбите", допълва тя. За съжаление "в България израстват вече няколко поколения деца, които или не са стъпвали в музеи, или, ако са стъпвали, не са имали качествено, смислено и запомнящо се преживяване, което да поражда у тях желание да се върнат", констатира Тодор.

Големите музейни брандове (у нас "Музейко" сякаш е единствената институция, която се доближава до разбирането ни за бранд - бел. авт.) внимателно режисират потребителското си изживяване, като не оставят нищо на случайността. Още с приближаването към сградата посетителите са насочвани от навигационна система, преминаваща през изложбата с предварително зададени кулминационни моменти, места за отдих, често съчетани с изненадваща гледка към града, места за хапване с подбрана храна и напитки, както и пространства на входовете и изходите, известни като museum/gift shops.

Какви са основните причини нашето музейно дело да изостава от световните практики? "За един много дълъг период от време, музеите са били неглижирани от държавата и от общините", обяснява ситуацията Тодор Петев. "Те не са припознати като обществени пространства за социален диалог, не е инвестирано в професионалното развитие на човешкия ресурс, не е обновяван нито сградният, нито експозиционният фонд, нито концептуално, като пространства за представяне на култура." Според Меглена Запрева инерцията от миналото все още продължава заедно със схващането, че "ние сме безсилни - ако нещо не е зададено отгоре, няма как да се случи". Тодор също смята, че фундаменталният проблем си остава липсата на промяна "в гледната точка, в управленските кадри в музеите".

Според Маргарита Доровска, директор на габровския музей на хумора и сатирата, единствената българка, завършила най-старата школа за куратори в света - Кралския колеж по изкуствата в Лондон, "липсва съвременна културна политика по отношение на музеите и затова говорим за единични добри примери, които се дължат на отделни музейни екипи".

Тодор Петев има наблюдения, че у нас и по тази тема се мисли на парче и на стъпки, без изначално да се преосмислят нещата, чрез генерална визия. Той вярва, че един интензивен двуседмичен семинар по културен мениджмънт за музейни директори у нас, с практични казуси за българския контекст, които да подсказват решения за нашата среда, би имал много градивно въздействие. Той вече търси финансова подкрепа за подобен семинар.

И Меглена, и Тодор потвърждават, че именно директори и уредници на отделни музеи, както и екипите около тях са в основата на положителна промяна. Добри примери има в Регионалния исторически музей в Пловдив, Учебния археологически музей във Варна, музеите в Русе, в националните Политехнически, Исторически и Военен музей в София.

Като част от стратегиите за ангажиране на вниманието на публиката с експонати по света бързо навлиза интерактивното преживяване. Този вид индивидуален разказ, който възниква чрез взаимодействие с посетителя, е почти стандартен елемент от експозициите на повечето модерни музеи. В Haus der Musik във Виена например посетителят има възможност собственоръчно да дирижира Виенската филхармония, Musikverein, а в края на изпълнението да получи оценка от оркестъра – който или го назначава за свой диригент, или го уволнява.

Друг пример за приобщаване на посетителя като част от експозицията е от музея за дизайн Cooper Hewitt в Ню Йорк. За да научи за правенето на дизайн на тапет, посетителят е подканен да разработи собствен десен – след като нарисува първоначалния мотив, решава как той да се променя при репродуцирането му, задава алгоритъма на повтарянето (линейно, диагонално, кръгово и пр.), контролира цветността и гъстотата и накрая, ако е доволен, може да се увери във финалния резултат, като току-що-създаденият тапет се прожектира върху стените на залата.

В музейните експозиции смело навлизат и VR и AR технологиите (виртуална и обогатена реалност), които ефектно допълват контекста към един експонат и така подпомагат неговото възприятие, например илюстрация на употребата на археологически артефакти в историческите възстановки.

Големите музеи уверено разгръщат брандовете си онлайн.

Victoria & Albert, Лондон

Част от тях като МоМА и Victoria & Albert Museum правят колекциите си изцяло достъпни в интернет. Други подобно на Van Gough Museum в Амстердам инвестират в постоянен диалог със своята публика. Продажбата на билети онлайн е удобен начин да се избегнат опашките. Всичко това е рязък завой в мисленето на институции, които доскоро са възприемали всякаква форма на "комерсиализация" като отклонение от възвишената основна дейност на музеите да пазят колективното наследство.

Меглена Запрева казва, че "скъпо е" не бива да е нито бариера, нито оправдание за липсата на контекст и усилие да бъде ангажирано вниманието на публиката в нашите музеи. "Взаимодействието може да се постигне по много начини и въобще не задължително да е чрез скъпи технологии. Това може да се постигне и чрез изображение, което дава контекст за предмета (как и къде се е използвал), чрез задаване на въпрос към експоната в етикета му, така че да се провокира диалог с публиката", подсказва тя.

Популярен по света начин музейният бранд да се разпростре и извън територията на музеите е чрез внимателно курирани ексклузивни и лимитирани серии предмети и книги. Един от доайените на музейните магазини е MoMA Design Store. Когато през 2012 г. Емануел Плат поема поста търговски директор на магазина, амбицията му е да го превърне от място за весели дизайнерски сувенири на цена до 50 долара в световноизвестна и самостойна дестинация за ценителите на добрия дизайн. Магазинът заживява собствен живот и става любимо място на заможните нюйоркчани за предмети и подаръци, които трябва да впечатляват. Към момента магазините са общо пет – два в самия музей в Манхатън, един в самостоятелно помещение по диагонал от основната сграда на MoMA и два в Япония – в Киото и в Токио.

Репутацията на MoMA Design Store се разпростира и върху артистите и дизайнерите, с които магазинът разработва съвместни продукти. Попадането в селекцията от 6000 артикула, които годишно се предлагат както онлайн, така и във физическите магазини на МоМА, е категорично професионално признание. Тези предмети трябва да са уникални и да носят духа на музея. Посетителите искат да съхранят спомена от изживяването чрез предмет, който да е продължение на музейния бранд. Ако хората не виждат връзка между предмета и музея, магазинът не се е справил. Плат и екипът му от петима купувачи филтрират селекцията си през осем критерия, които са съвсем практични въпроси от типа: Тази вещ полезна ли е? Виждали ли сме вече подобно нещо? Решава ли тя реален проблем? Използва ли материалите и технологиите по иновативен начин? Има ли връзка с колекцията на музея? Ако е предназначена за деца, носи ли образователна стойност?

Макар да не са много, оказа се, че и в България има емблематични авторски артикули, които, без да са реплика, продължават спомена за музейното изживяване. Такъв пример намираме в музея на хумора и сатирата в Габрово. Маргарита Доровска разказва за емблематичните габровски чашки половинки за кафе, представляващи две отделни чашки с дъно във формата на полукръг върху обща чинийка, реализирани по проект на Борис Димовски. Чашките наред с малката книга с габровски шеги не просто са бестселър, а longseller и се продават успешно от средата на 70-те до днес. "Това е продукт мечта за всеки бизнес", казва Доровска. "С такива стоки нашият музей стига до няколко поколения и става част от техните спомени."

Развитието на музейните магазини обособява ателиета, специализирани в разработване на търговски концепции за културни институции. Водещото сред тях е лондонското студио Lumsden, в чието портфолио са магазините на гиганти като British Museum, Tate Modern, Victoria & Albert Museum, Abbey Road Studios, London Transport Museum в Лондон, Albertina и Belvedere във Виена, MoMA, Universal Studios, Waner Brothers в САЩ и много други.

Музей на космонавтиката, Москва

Един от любопитните проекти на Lumsden e преобразяването на търговското пространство в "Музей космонавтики" и "Музей Москвы". "Не мога да кажа, че [руските власти] бяха особено смели спрямо творческите решения, които ги подканвах да вземат", разказва за опита си в Москва пред "Капитал" Калъм Лъмсден, креативният директор на студиото. "Взеха доста решения, без да се допитват обратно до мен, когато инсталираха магазина. Но все пак да стигнат дотук е само по себе си невероятно постижение. В Москва не съществува нищо подобно и за тях това беше голям скок в тъмното", споделя Калъм. "Но мисля, че накрая финансовите приходи, които са много над очакванията, оправдаха решението им да работят с мен."

Ако вземем предвид огромните приходи, които магазините генерират за музеите, инициативата "Европейска нощ на музеите" се оказва отлична стратегия за фондонабиране. Д-р Шарън Макдоналд, директорът на Центъра за антропологични изследвания на музейното наследство в Берлин, града, от който за първи път тръгва инициативата, нарича музейните магазини "льо гран финал – финалната експозиция на шоуто". Колкото повече хора влязат в музеите, толкова по-голям поток ще мине през магазините на изхода, толкова по-впечатляващи ще са приходите от събитието.

Друга подобна инициатива е на Асоциацията на музейните магазини, която през 2017 г.обявява неделята след Черния петък за Museum Store Sunday - международен ден, в който хората са поканени да станат патрони на музеите чрез покупка от магазина. "Когато купува, човек връща обратно на музея", обяснява Сузан Тудор, вицепрезидент на борда на директорите на асоциацията. В първата инициатива се включват десет държави.

За съжаление на пръсти се броят българските музеи, които разполагат със съвременни музейни магазини и кафенета, което да им позволява да монетизират интереса от подобни събития. Но дори и там, където ги има, действащи наредби и закони превръщат монетизирането в проблемно начинание.

Маргарита Доровска разказва как през последните години под нейно ръководство магазинът към музея на хумора и сатирата многократно е умножил асортимента и екипа си. В момента се работи върху разширяване и преоборудване на магазина и страртиране на онлайн версията му. Но тя не бърза да се радва: "В момента, в който увеличихме оборота и надскочихме прага от 50 000 лв., влязохме в режим на ДДС. А нашите доставчици са малки фирми – художници, занаятчии, дизайнери, и не можем да ползваме данъчен кредит. На фона на освободения от ДДС хазарт това е адски обезкуражаващо", коментира директорката.

Част от музеите в България са с общинско финансиране и приходите им от търговска дейност се отчисляват към общината и нямат връзка с бюджета, който ще им бъде отпуснат за следващия период. "Този тип музеи нямат правомощия да решават как да използват привлечените средства, защото средствата отиват в общинската хазна и оттам се решава колко да се даде за бюджета на музея. Съответно музеите нямат мотивация, понеже нямат възможност да управляват бюджета, който генерират, по начин, по който смятат за добре", пояснява Меглена Запрева като една от причините музеите да нямат стимул да развиват допълнителна стопанска дейност на територията си.

И така - на българските музеи им предстои дълго пътуване по пътя им на превръщане в съвременни брандове. "Музеите по света започват да проумяват, че техният търговски потенциал е не само важно, но и много приятно предимство в цялостното изживяване на посетителите им", коментира Калъм Лъмсден.

"На Източна Европа тепърва й предстои да се пробуди към тази възможност. Отправната точка са ентусиазмът и подкрепата на колеги за подобна смела и креативна идея. Може да стане по много начини и всяка организация си има своите специфики."

TATE Modern, Лондон

Добрата новина е, че към тази задача са съпричастни немалко хора, посветили професионалния си талант на тази кауза. Остава да разберем как ние, посетителите, бихме могли да помогнем за това промяната да се случи по-бързо. "Хората трябват да изискват, ако искат нещата да се променят", смята Меглена Запрева. "Когато влязат в музея, трябва да питат защо няма магазин, защо няма къде да седнат да си починат, защо няма информация за експонатите, защо няма семейни образователни програми, защо няма занятия за деца, които да им помогнат да разберат значението на експонатите, защо няма това, което ще ни помогне да осмислим нашето културно наследство."

Начало на подобен диалог между публиката и музеите могат да бъдат посетителските книги, смята Тодор Петев. Ако хората споделят своите очаквания и интереси, те могат да послужат за ценни обобщения за различните публики и оттам да излязат идеи за създаване на посетителски изживявания. Друга неизползвана пътека е набиране на приятели, Friendraising, и канализирането им в клубове тип "Приятели на музея". Широко разпространена практика сред културните институции в САЩ е да се изгражда лоялност чрез постоянен контакт с широк профил посетители. "Постепенно те започват да се чувстват приобщени към ценностите на музея и да допринасят с време и средства към мисията му. Те едновременно стават посланици на музейния бранд в обществото, но и посланици на гражданските очаквания към музея, когато са включени в консултативните съвети", споделя Тодор Петев.

Където това е възможно, може да станем членове (абонати) на музеите, които харесваме. Други начини да покажем нашата съпричастност според Маргарита Доровска са, като купуваме сувенири, като подаряваме билети за музея на близки и приятели, като водим децата си, като правим дарения, дори и символични, като говорим за изложбите, които са ни впечатлили, и ги споделяме във фейсбук, като хвалим добрите примери и препоръчваме на приятели и колеги.