Месото си отива

Реакциите и в двата случая бяха светкавични и както може да се очаква - в двата полюса на подкрепата и отрицанието. Особено второто, вероятно заради контекста: отново по същото време президентът Джо Байдън беше обвинен, че иска да ограничи американците до кило телешко годишно, което доведе до заглавия като "Байдън посегна на бургерите ни". Новината се оказа фалшива, базирана на академичен доклад, публикуван още миналата година, в който няма подобни твърдения.

Както и при Байдън, така и в случая никой на нищо не посяга. Eleven Madison Park не е прецедент. Дори в Европа поне два ресторанта от неговия клас - L'Arpège на Ален Пасар и Plaza Athénée на Ален Дюкас, взеха същото решение, но впоследствие се наложи да направят изключения с ред продукти. Колкото до Epicurious, сайтът всъщност спря публикациите си за говеждото още преди година, но тогава нямаше никаква реакция. Освен това старото съдържание с телешко няма да бъде свалено.

Между двата случая има много общо. Влиятелни институции - медийна, и на ресторант - обявяват по недвусмислен начин радикалното си решение да скъсат с животинската храна/говеждото. В тона им (за разлика от реакциите) няма никаква агресия. Тъкмо обратното, има единствено тревога за бъдещето на планетата и предлагане на алтернатива. И точно тук е уловката: няма нужда от никакви забрани или нравоучения. Достатъчно е да се сложи знак за равенство между "ям телешко" и "не ми пука за планетата" и "аз съм веган" и "мисля за бъдещето на децата". А това е парадният вход за стереотипизирането на хората и храната им, които пораждат само санкцията на етикетите. Знаем ги добре, защото са стари, но в голяма степен валидни и до днес: пържолите са за мъжете, салатите - за жените, бургерите с картофки - за пубертетите По същия механизъм месоядците неусетно могат да се превърнат в безотговорни чревоугодници. Накратко - във "врагове".

Така и в двата случая обявените решения са много повече идеологически, отколкото прагматичен жест. Крайният ефект е, че постигат въвличането на още политика в и без това вече толкова политизираната храна.

Че има проблем с климата, е ясно и за децата (даже най-вече на тях). Но идеята, че ако човечеството спре да яде месо и започне да дъвче кейл, светът ще бъде спасен, е много плоска и опростенческа. Както всички съждения en gros. Разговорът е много по-дълбок и всеобхватен и решения на парче няма. И не превръщането на кравата в жертвен агнец би имало толкова смисъл, колкото образованието за информираното и балансирано хранене.

Измежду прочетените коментари попаднах и на чисто налудничави. "Epicurious, като са толкова съвестни, плащат ли авторски на Епикур?"

Е, добре, че поне се е сетил за него. Погрешно повече известен като разюздан хедонист, Епикур проповядва разумното плътско удоволствие, разбира се, и това от храната, което е осмислено от просветения индивид. А не това, одобрено и наложено от боговете.

С две думи, Епикур не би харесал всичко това.