Това (не) е детска работа - как и кога да говорим с децата за пари

Милена Стойчева, предприемач, изпълнителен директор на "Junior Achievement България", e категорична, че е хубаво още в детските градини да се въвежда познанието за управление на ресурсите и парите. Нейната организация си сътрудничи с МОН и Министерството на финансите, разработват образователни курсове и програми, които се прилагат в детски градини и училища - "подходът ни е интегриран, а моделът ни е прогресивен именно защото започва от най-ранна възраст". По време на Международната седмица на парите те организираха уебинари за учители и родители. "Градим култура и възпитание в определен вид ценности, както и цялостно разбиране за това какво означава да работим в пазарна среда", казва Милена. Според опитa й в последната година на детските градини е добре да се предава знанието какво точно са ресурси, за да разберат най-малките какъв е кръгът на парите, а от 1 до 4 клас е редно да се научат за различните професии и какви доходи биха им носили те. "Като свикнат с понятията от финансовата грамотност и като станат част от речника и ежедневието им, ще им е много по-лесно да се ориентират в света по-късно." Тя допълва: "Преди време у нас се казваше да не омърсяваме съзнанието на децата с пари, защото финансите не се разглеждат като част от финансовата грамотност и ориентация в живота, а се бъркат с морална категория."

Джобни пари

Обикновено джобни пари започват да се дават на възраст между първи и четвърти клас, но решението е индивидуално според характера на децата. "Възможно е на едното дете да давате джобни още докато е във втори-трети клас, а на другото - едва в четвърти клас, защото дотогава то не се отнася достатъчно отговорно към тях", дава за пример Калоян Симеонов, експерт в дирекция "Регулация на финансови пазари" в Министерството на финансите и заместник-ръководител на работната група по финансова грамотност. Той се включи в уебинара по време на Международната седмица на парите със съвети от практиката си. Съществуват два подхода - или се дават конкретна сума за всеки ден, например 2 лв., или се дават в понеделник 10 лв., но за цялата учебна седмица, като ясно се обяснява на детето, че трябва да прецени колко ще харчи всеки ден. "Вторият вариант е по-добър, защото се научават да си разпределят един ограничен бюджет във времето", казва Калоян. Според Станка Ранчев е важно джобните да са за седмицата, а не за месеца - "един месец е безкрайно дълго време и концепция, която на тази възраст децата не разбират".

Станка Ранчев, финансов коуч в Дания Преглед на оригинала

Въпросът е какво става, когато децата си изхарчат парите още в понеделник или вторник? Родителите трябва да са твърди и да не дават нови джобни веднага, а да оставят децата да осъзнаят последствията. "Не е ли за предпочитане тези грешки да се случват сега, когато става въпрос за бонбони, вместо когато пораснат и става въпрос за скъпи коли и големи заеми. Нека ги напътстваме, но и да ги оставим да се научат от грешката, защото ако не я преживят сами, няма да им се запечата в съзнанието", казва Станка.

Мотивиране и заплащане срещу извършване на домашни задачи

В американската култура е залегнал принципът, според който като част от усвояване на пазарната икономика децата се учат да изпълняват задачи като косене на двора, пазаруване и други срещу заплащане. Тук експертите са на различни мнения доколко това е добър педагогичен метод. Според Милена Стойчева е важно да се намери балансът и да не се превърне и този вид мотивация - заплащане срещу домашно задължение, в самоцел: "Зависи как искаме да мотивираме за изпълнението за някои действия децата си, това не трябва да е единственият механизъм на ранна възраст, когато все още не са осъзнати всички обстоятелства и фактори, е по-добре да има и други механизми." Тя предлага да се модифицира този вид практика за България - при полагане на допълнителни усилия в домашните дейности децата да са поощрявани със средства, които си събират за някаква тяхна по-голяма мечта или цел, например, ако си събират пари за колело. Милена дава пример със собствената си дъщеря, която е била запалена по езда - "това е много скъп спорт и й казах, че ако иска да се занимава редовно, ще трябва да спестим от други неща като средства за пътуване или за частни уроци, и тя наистина ставаше в 5 сутринта, за да пътува с автобуса до кончетата, и се стараеше повече в училище".

Милена Стойчева, предприемач, изпълнителен директор на Junior Achievement България Преглед на оригинала

Калоян Симеонов също смята, че даването на пари на детето за изпълнение на задачи в домакинската работа не е еднозначно. "Принципно е добре това да се прави, защото то, от една страна, е по-мотивирано да помага, а от друга - може "да спечели" някой лев, който след това е негов", но той подчертава, че не трябва да се изпада в крайности. Може да се стигне до ситуация, в която детето да откаже например да хвърли боклука, докато отива към училище, минавайки покрай контейнерите, защото не сте му дали два лева допълнително. Затова и Станка Ранчева е по-категорична по въпроса за заплащане на домашни дейности и смята, че е важно джобните да не са обвързани със задължения вкъщи - "урокът, на който учим децата, е как да боравят с парите, а не да получават заплащане за задължения, които трябва да са част от нормалното им ежедневие като част от домакинството".

Инициативност и възпитаване на предприемачески дух

По-добрият начин да научим подрастващите да изкарват пари и да събират за нещо желано от тях е по друг американски модел, така нареченото продаване на лимонада. Когато организират обучения в детски градини и училища, от Junior Achievement ги насърчават да изработват картички, да продават лимонада и бисквити, мартеници или да организират благотворителни базари. "В нашите програми освен разбирането какви са професиите, как функционират общността и градът ги учим и какво са ресурсите. За най-малките имаме проект "Моята градинка", където се упражняват да работят в екип и те самите да генерират ресурси", казва Милена Стойчева. Предприемаческата компетенция е ключова в съвременния свят. Тя подчертава, че трябва да свързваме финансовата култура и знание с предприемачеството - "то е необходимо като подход, защото ни учи да създаваме, а не да сме консуматори, процесът на изграждане е много по-естествен за децата, отколкото да са само консуматори". Всичките им програми са разработени първоначално в САЩ, но впоследствие са адаптирани за българска среда и са допълнени с казуси и решения от нашата действителност, съобразени са с психологическата възраст. "Случват се промени в различните възрасти: първо се съизмервам "аз" със света, после с другите в общност, затова е много важно, когато децата работят заедно, да видят създаването на ресурси през друг ъгъл", обяснява Милена. Във фокус трябва да е конструктивното предприемачество - "то създава стойност за природата и средата, социалното предприемачество е също такава форма, ориентирано е към решаване на конкретни задачи".

Как да обясняваме на децата неравенството и разликата в стандарта

Елена Митева, доктор по икономика и старши финансов експерт в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която също се включи в уебинар, посветен на Международната седмица на парите, предлага да обърнем внимание на децата, че въпреки различните стандарти най-важна е сигурността. "Основното нещо, което децата трябва да знаят, е, че родителите им предоставят сигурност, започнат ли да се сравняват с другите деца, кой с какви маратонки е или кой с каква кола е, хубаво е да подчертаем, че дори да не можем да им купим най-новия модел маратонки, имаме достатъчно пари за храна и те са подсигурени." Друг важен елемент е да обясним, че различните семейства имат различни приоритети. "За някои хора може да е важно да влагат парите си в скъпи телефони или коли, а за други може да е важно да спестяват за собствен дом и образование", казва Елена Митева. Скъпите вещи сами по себе си не означават задължително финансова независимост. Тук би била полезна книгата "Бедността. Пътеводител за деца" на полските писателки Хенрика Кшивонос и Ханна Гил-Пьонтек, която излезе на български език под знака на издателство "Точица".

Калоян Симеонов, експерт в дирекция "Регулация на финансови пазари" в Министерството на финансите и заместник-ръководител на работната група по финансова грамотност Преглед на оригинала

Личният пример

Колкото и да се опитваме да развиваме финансова култура у децата си, ако ние самите като родители не прилагаме принципите, на които ги учим в ежедневието си, няма как те да ни повярват. Децата се учат най-вече от личния пример. "От данните, които получихме от проучването, което направихме заедно с ОИСР, стана ясно, че често българските ученици са по-ориентирани от родителите си и взимат по-бързо решения в разходната част на бюджета", казва Милена Стойчева. "Трудно би било, ако родителите харчат средства за луксозни стоки, от които в момента няма много нужда, да успеят да обяснят на децата защо не трябва да се харчат пари за скъпи играчки, ако в същото време трябва да се спестява за нов дом или за обучение", подчертава Калоян Симеонов. Етапът на развитие след първите 7 години носи много нови възможности за разговори за парите и за по-сложни финансови концепции.Родителите могат да използват моменти от ежедневието като урок за парите. "За някои купуването на нова кола може да донесе притеснение, че детето ще реши, че те са богати, и няма да оценява парите по същия начин. Но това е прекрасна възможност да поговорим с детето си за нашите приоритети (по-скъпа и лъскава кола спрямо такава, която ни отговаря на нуждите), за това как работят заемите и лихвените проценти, да обсъдим колко е важно да водим финансови преговори", казва Станка Ранчев.

Плащай първо на себе си

Тази фраза, която всички финансови консултанти повтарят като мантра, става известна от книгата "Най-богатият човек във Вавило" на Джорд Клейсън. Принципът е напълно приложим и в детския свят - можем да научим децата да отделят част от джобните или припечелени пари първо за тяхна цел или мечта, за да се научат да пестят. Калоян Симеонов дава пример с парите, които децата получават за Нова година или рожден ден. Обикновено тогава се събират различни суми, но, да речем, детето е събрало 100 лв. "Поучително е да вземете заедно решение с детето, че няма да похарчите сега тези пари, ще ги заделите, а като съберете още средства, ще купите - и то заедно - едно хубаво колело например, за което детето си е мечтало."

Парите и дигиталният свят

Често децата са дигитално по-грамотни от своите родители. Покрай бума на криптовалутите се появиха дори тийнейджъри богаташи, най-младият милионер е на 18 години, той е натрупал богатство, копаейки биткойни. Затова колкото по-рано децата разберат, че бързото забогатяване обикновено не води до щастлив живот, а човек трябва във всяка ситуация да може да си прави сметка на парите, по-добре. "Повечето покупки стават възможни "на един клик разстояние", това прави емоционалното решение за една или друга покупка много по-вероятно, а оттам и управлението на личния бюджет още по-трудно", казва Калоян Симеонов.

Един от потенциалните капани е във видеоигрите и приложенията за телефони, където, увлечени в преминаване на нива, тийнейджъри и дори по-малките стават жертва на таргетирано продаване на допълнителни екстри: като виртуални пари или някакви аксесоари, които им помагат да спечелят. Интернет може да предоставя повече изкушение, но същевременно ни помага да управляваме по-добре финансите. "Обяснете на децата си, че могат да сравняват цените на стоките в онлайн магазините и да изберат най-изгодното място за пазаруване за тях или дори да изберат заместител на дадена стока", предлага Елена Митева.

Елена Митева, доктор по икономика и старши финансов експерт в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Преглед на оригинала

Какви са грешките, които да не допускаме, когато говорим с децата за парите

Най-голямата грешка е въобще да избягваме темата и да останат с чувството за нещо тайнствено, неразбираемо, тема табу. "Те слушат, попиват и без дори да разберем, си изграждат представа за парите.Затова трябва да сме проактивни и да сме сигурни, че техните разбирания са правилни и отговарят на нашите ценности", допълва Станка Ранчев. Когато детето иска нещо, не трябва да му казваме, че нямаме пари, и да приключим въпроса - "по този начин детето ще изгради типичните за "бедните" чувства на недостиг и малоценност и това ще се прояви впоследствие, когато е вече възрастен и трябва сам да взима финансови решения". Вместо това е добре да се обяснява, че може и да имате пари, за да си позволите скъпите дънки, но нещо друго е по-важно за вашето семейство и поради какви причини. Много от решенията, които взимаме, са продиктувани от това, което ние считаме за важно. Така децата ще се научат сами да правят разлика между "трябва ми" и "искам го", което ще им помогне в бъдеще да базират своите финансови решения на ценностите си и това, което е приоритет за тях.

Къде се намират българчетата спрямо техните връстници по света

Двадесет държави участват в оценката на финансовите въпроси PISA 2018 за грамотност. Около 117 000 15-годишни ученици се явяват на теста, което представлява около 13.5 милиона ученици. "Изводът е, че резултатите от финансовата грамотност на учениците в България трябва да бъдат подобрени. В сравнителна перспектива България се нарежда 16-а от 20 страни - участнички в PISA, по финансова грамотност (2018). На първо и второ място се класираха Естония и Финландия", казва д-р Елена Митева. "Важното обаче е, че това оценяване се проведе преди въвеждането на допълнителни предмети по финансова грамотност в българската училищна програма", обяснява контекста д-р Митева.

В Дания е масова практика родителите да откриват спестовна детска сметка за децата, парите от която ще се получат от детето, когато навърши пълнолетие. И не само да депозират пари в нея, а и да ги инвестират. Според Станка Ранчев родителите приоритизират финансовото бъдеще на децата още от раждането им - "тези видове сметки са много популярни и даже държавата се е погрижила да имат специални данъчни привилегии. Това не е типично за България за съжаление. Стандартно мисленето за финансовото бъдеще не е типично за нашата държава, а по-скоро фокусът е върху тук и сега или краткосрочен план". Нейният опит от практиката и живота в Дания показва, че датчаните учат децата си, че плащането на данъци, здравни и пенсионни осигуровки и допринасянето към хазната е задължение на всички. "Те са щастливи да плащат баснословно високите данъци в замяна на всички общи облаги, които държавата предлага. Разликата е в това, че в България финансовата култура относно данъците, инвестирането в пенсия и осигуровки прави така, че много родители учат децата си да не допринасят за общото, а и за собственото си финансово бъдеще."

Според доклада на ОИСР младите хора в страните от Югоизточна Европа са по-малко включени във финансовата система и имат по-ниско ниво на финансова грамотност в сравнение с възрастните. "Финансовата интеграция във възраст 15-24 години в региона също е ниска в сравнение със средните стойности в ОИСР или страните с висок доход (въз основа на данните от Findex на Световната банка)", казва Елена Митева.

Допълнителни дейности, игри и курсове, които помагат във финансовата грамотност

Monety са български образователни карти и игри, които помагат на децата да си създадат финансови навици по забавен начин, вървят в комплект с приложение. Авторът на книгата "Богат татко, беден татко" Робърт Кийосаки създава Cash Flow for Kids, която е за възраст над 6 години. Таблото има две трасета - Rat Trace и Fast Trace, играят от двама до шестима души, нужен ви е около час. От Junior Achievement са подготвили курс "Практични финанси", който е от 10 до 12 клас и е възможно да бъде включен във всяко училище, в Русе ще има организиран финансов лагер, във Варна пък ще се проведат иновационни срещи. На Facebook страницата на организацията може да се гледа записът от уебинара от Международната седмица на парите. Всяка година се организира програмата "Мениджър за един ден", новините се обявяват на уебсайта им. Федералният резерв на САЩ са изготвили комикси, които по лесен и забавен начин да помагат на родители и учители да образоват децата си за финансите, ресурсите са свободни за сваляне за всички на страницата им. Съществуват няколко добри приложения за телефон, които обучават под формата на игра - Zogo например, e приложение подходящо за деца от 10 години. Обучителните забавни видеа, които също са свободни за гледане, Biz kids са толкова интересно и професионално направени, че спечелиха награди "Еми". Подкастът на "Капитал" "Децата и парите" е свободен за слушане в канала ни. Министерството на финансите разработва портал за финансова грамотност, който ще е активен в края на настоящата или началото на следващата година. Идеята е този портал да е практичен, да има калкулатор за семеен бюджет, ще бъдат публикувани съвети за личните финанси за възрастни и за деца. Към настоящия момент на страницата на министерството има секция, посветена на финансовата грамотност.

Фотограф : Shutterstock