Български медици

Увеличаване Кампания в подкрепа на българските медици в Либия © Цветелина Николаева Смаляване

Още досиета

• Израел
• УЕФА
• Български футболен съюз БФС
• Българска социалистическа партия БСП
• Световна банка
• Комисия за защита на конкуренцията КЗК
• АЕЦ Козлодуй

Българските медици в Либия

През февруари 1999 г. 23-ма български медици, работещи в болница в либийския град Бенгази, са задържани от властите във връзка с разследване на епидемия от СПИН сред децата в болницата. Месец по-късно, българската държава получава официална нота, че шест от задържаните българи остават в ареста - Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Кристияна Вълчева и д-р Здравко Георгиев.

Българската дипломация се активизира със закъснение и до голяма степен неефективно - всички контакти на различни нива между София и Триполи не успяват да предотвратят сериозни нарушения на човешките права на арестуваните. Сред тях са задържането без право на защита за повече от година, забраната за срещи с българския посланик, липса на адвокат при протичане на първия обвинителен акт, закъснението в уведомяването на посолството ни и т.н.

През февруари 2000 г. е повдигнато обвинение по няколко члена, сред които и заразяване на 393 деца с вируса на СПИН и още две обвинения, носещи потенциална смъртна присъда, както и по четири по-леки члена. През 2003 г. започва дело в Наказателния съд, което през 2004 г. завършва със смъртни присъди срещу медицинските сестри. Д-р Георгиев е оправдан. През 2005 г. Върховният съд на Либия отменя присъдите и връща делото на долна инстанция, но година след това те са отново потвърдени и на 11 юли 2007 г. са окончателно утвърдени от върховната инстанция. Дни след това са заменени с доживотен затвор.

Българската държава постепенно се активизира в защита на медиците. Получени са доклад от Световната здравна организация, както и показания на световноизвестните специалисти по СПИН Люк Монтание и Виторио Колици, които категорично оправдават българските медици по повдигатите обвинения. Българската дипломация събира и доказатества за изтезанията, на които са подложени в затвора българските медицински сестри. С помощта на тези доказателства и свидетелства, България търси подкрепата на европейските държави.

Получава я още преди членството си в ЕС, като Великобритания и Германия поемат водеща роля в търсенето на компромисно решение с режима на Муамар Кадафи, който използва българите като изкупителна жертва за огромната трагедия в Бенгази. През 2007 г., САЩ също потвърждават ангажимента си чрез президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс. На финалния етап най-определяща за съдбата на българките се оказва обаче намесата на Франция под ръководството на президента Никола Саркози. След като е постигнато споразумение за финансови компенсации за семействата на заразените деца, които да бъдат изплатени от специален фонд (до голяма степен финансиран от Катар), съпругата на Саркози Сесилия пристига на 22 юли 2007 г. за спешна среща с либийския лидер Муамар Кадафи. Още същата вечер, сестрите са изведени заедно с осъдения с тях палестински лекар Ашраф и качени на френския правителствен самолет, с който пристигат в София. Там са помилвани от президента Георги Първанов.