Български футболен съюз БФС

Още досиета

Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Той е основан на 27 юни 1985 г. в София като масова обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове.

БФС е правоприемник на Българската федерация по футбол (1962 - 1985 г.). В БФС членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София.

Футболната игра е представена в България през 1893-1894 г. от швейцарски учители по физкултура, поканени да преподават в страната, под името ритнитоп. Първият футболен мач е игран във варненската Мъжка гимназия през 1894 г., а играта е пенесена в София от Шарл Шампо следващата година.

Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в списание "Училищен преглед" през 1897 г. и футболът е продължил да набира популярност в началото на ХХ век. Сред създателите на турския отбор "Галатасарай" през 1905 е бил и българският студент във Висшето училище Благой Балакчиев. Първият български клуб "Футбол клуб" ("Савата") е създаден в София през 1909 г. по инициатива на Сава Киров. "Ботев" (Пловдив) е създаден през 1912 г., "Тича" (Варна) и "Славия" - през 1913 г., и "Левски" (София) - през 1914 г.

През 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ), чиято цел е участието на българските спортисти на олимпийските игри. През 1924 г. е сформиран и първият национален отбор с треньор австриецът Леополд Нич.

Националният отбор дебютира на 21 май 1924 г. на квалификациите за летните олимпийски игри, като губи с 0:6 от Австрия във Виена. На 12 октомври 1930 г. националите постигнат първата победа срещу Румъния. През 1932 г. България става балкански шампион след три победи над Румъния, Югославия и Гърция.

През 1950-те и 1960-те българският футбол постига най-големите си успехи на олимпийските игри - трето място през 1956 г. в Мелбърн и второ през 1968 г. в Мексико сити. През 1962 г. България за пръв път се класира за световно първенство.

На световните шампионати през 1966, 1970 и 1974 г. отборът е елиминиран, без да запише победа. През 1986 г. България стига до 1/16-финалите, но все още е без победа. През 1994 г. в САЩ отборът регистрира най-големия си успех - четвърто място, като спечели мачове срещу Гърция, Аржентина, Мексико и действащия шампион Германия. Христо Стоичков завършва пръв при голмайсторите.

Първият шампионат на България се провежда през 1924 г. През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион - "Владислав" (Варна). Понастоящем БФС администрира два турнира по футбол - национално първенство и турнира за Купата на България. ЦСКА е рекордьор по спечелени титли - 31, а "Левски" е с най-много национални купи - 26.

През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който през 1948 г. става Републиканска секция по футбол, която през 1962 г. се трансформира в Българска федерация по футбол.

Председатели на БФС са били: Павел Грозданов (1923 - 1933), Цветан Генов (1933-1934), Иван Батанджиев (1934 - 1939), Любомир Сокеров (1940), Димитър Христов (1940 - 1944), Георги Стоянов (1946 - 1948), Исак Каталан (1948), Иван Николов (1948-1949), Младен Николов (1949 - 1951), Петър Коларов (1951-1952), Стефан Петров (1952 - 1959), Лъчезар Аврамов (1959 - 1961), Кирил Несторов (1961-1962), Недялко Донски (1962 - 1970), Данаил Николов (1970 - 1975), Иван Николов (1975 - 1979), Крум Василчев (1979 - 1982), Димитър Николов (1982 - 1984), Иван Шпатов (1984 - 1986), Андон Трайков (1986 - 1990), Славчо Тепавичаров (1990-1991), Димитър Ларгов (1991 - 1993), Валентин Михов (1993-1994), Христо Данов (1994-1995), Иван Славков (1995 - 2005). Настоящият президент на БФС е бившият вратар и капитан на националния отбор Борислав Михайлов. Той е трикратен шампион на България с "Левски" (1984, 1985 и 1988 г.) и трикратен носител на Купата на България (1982, 1984 и 1986 г.). Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г.