Студент на кредит: Каква е процедурата в България
Как се кандидатства за държавно гарантираните заеми за покриване на университетски такси и издръжка
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
- Как се кандидатства за държавно гарантираните заеми за покриване на университетски такси и издръжка
- Интересът към този вид заеми намалява през последните години, а причините са комплексни
- Все пак условията по тях ги правят добър вариант за финансиране на обучение в България
Високата инфлация сви разполагаемия доход на българите, а студентите са сред най-засегнатите групи от поскъпването на стоки и услуги. Показателно е, че през март 2023 г. беше направено увеличение с 20% на таксите за новозаписаните студенти в държавните университети. За много домакинства издръжката на студент също може да се окаже трудна задача поради липса на достатъчно доходи или спестявания. Затова и студентските кредити, които покриват таксите за обучение или издръжка са подходящ вариант за подкрепа.
Преди години - след Голямата финансова криза, те бяха доста по-популярни, след което последва затихване на интереса, но днес те също се предлагат от банки в България. В чужбина те са спасителният пояс за много млади хора, които не могат да си позволят обучение. Но и воденичен камък за много от тях, ако след завършване трудно намират достатъчно платена работа, за да ги покриват. От поне година в САЩ например президентът Джо Байдън е в кампания, блокирана и от съда, която трябва да опрости студентски федерални заеми (до 20 хил. долара) за милиарди, тъй като много от тях не се погасяват или са в просрочия с десетилетия. Разбира се, в сравнение с България там става въпрос за много по-големи суми - от порядъка на 100 - 200 хил. долара на човек. В България средният кредит по тази линия е между 5 и 7 хил. лв.
Държавната гаранция е една от отличителните черти на студентските заеми - на теория тя трябва да ги направи приемливи за банките да ги предлагат, а за студентите да ги получават, тъй като не се изисква поръчител или доказване на доход. През август тази година стана ясно, че българското правителство ще гарантира до 40 млн. лева за студентско кредитиране през 2024 г. Сумата остава същата спрямо периода 2021 - 2023 г., но е редуцирана от 50 млн. преди това.
Държавна подкрепа
В България проектозакон в тази посока има от юли 2001 г. Законът за кредитирането на студентите и докторантите (ЗКСД) в крайна сметка е приет през 2008 г. и посочва условията, по които се отпускат средствата. Кредитите по този закон се предоставят от търговските банки, които са сключили с Министерството на образованието и науката типов договор и те са част от публичен електронен регистър, достъпен на сайта МОН.Според доклад до Министерски съвет от служебния министър на образованието проф. Сашо Пенов, подаден през февруари тази година, по силата на ЗКСД от септември 2010 до юни 2023 г. са раздадени над 160 млн. лева кредити на 22 хил. получатели. Половината от тях са от една банка. "Предоставените студентски кредити за периода от 2010 до септември 2023 г. са над 12 хил., за над 80 млн. лева", казаха от Банка ДСК пред "Капитал". "По-често предоставяните студентски кредити са за такси за обучение и по-рядко има интерес към тези за издръжка", уточниха оттам.
През годините най-голям интерес към кредитите има в периода 2010 - 2015 г., когато годишно се отпускат между 15 и 20 млн. лв. студентски заеми, но след това интересът започва да намалява. Според банките причините са различни - от намаляване на студентите и младите хора до пандемията и дистанционното обучение, което е намалило разходите за издръжка. Според представители на студентските съвети обаче причината се крие и във високите им лихви спрямо други потребителски и целия процес по кандидатстване и одобряване. По закон лихвата по тях трябва да е максимално 7%, но има банки, които предлагат оферти под тази стойност.
Нещо трябва да се промени
Днес расте поколение, което никога не е влизало в банков клон, а животът му е повлиян от дигиталната епоха. За последните 10 години банките също станаха много по-технологични. Затова и улесняването на процеса би бил от съществена полза. Ходенето до университета за документ, който да минава през ректора през 2023 г., изглежда, звучи излишно. Процесът може да бъде прехвърлен изцяло онлайн. Потребителски кредити се отдават за минути от банките срещу по-ниски лихви, докато за студентските заеми процедурата отнема дни. От друга страна, законът за кредитиране на студентите и докторантите е редактиран за последно през 2013 г. Не е ясно и защо за издръжка могат да кандидатстват само студенти, които са родители. При всички случаи нещо ще трябва да се промени, като приоритетът трябва да бъде студентите."Фиксираният лихвен процент по този тип кредити е по-висок, от кредитите с плаващ лихвен процент, които въпреки ситуацията на пазарите, все още са с по-ниски показатели на национално ниво", обясняват от Обединена българска банка пред "Капитал". "Причините за това (намаляващият интерес) са комплексни, но като най-съществена можем да посочим променената демография в страната в последните години, което води и до спад в броя на записаните студенти." коментираха и от Пощенска банка.
Освен демографския ефект от Първа инвестиционна банка дават и друга причина: "Основните причини са отрицателния прираст на младото население, както и увеличаващият се избор за обучение в чужбина, тъй като не можем да кредитираме обучение в чужбина. Също така все по-голяма част от студентите започват да
работят и финансират сами образованието си."
Има и банки, които нямат споразумение за държавна гаранция, но предлагат потребителски кредити, насочени към студенти - като Уникредит Булбанк. При него студентът трябва да има доход или родител да стане солидарен длъжник, като лихвите са и малко по-високи, което е обяснимо заради липса на гаранция. "В Уникредит Булбанк наблюдаваме сравнително устойчиво търсене на студентски кредити. Към средата на септември обемът продадени кредити е около 300 хил. лв., със среден размер 5000 лв.", коментираха от банката пред "Капитал".
За разлика от потребителския заем
Студентските кредити имат известни преимущества. Едното от тях е гратисният период. Учещите започват да изплащат кредита, след като завършат образованието си, а лихвата се начислява само по усвоената част от тях. "По този начин студентът може да се фокусира изцяло върху образованието си, а самото изплащане на кредита ще започне една година след завършване на образователната степен, когато се предполага, че студентът вече ще има доходи и съответно възможност да погасява вноските си", споделят от Пощенска банка пред "Капитал". При определени условия гратисният период може да бъде удължаван.Държавната гаранция е друг прерогатив на този вид заеми, тъй като заради нея студентите и докторантите няма нужда да доказват доходи или да търсят гарант по тях. Такъв реално е държавата, или всички данъкоплатци. Към края на 2022 г. по тази линия са платени заеми за над 10 млн. лева от общо отпуснатите 160 млн. лева, като част от тях са опростени по различни причини - например при настъпване на нетрудоспособност или раждане на второ дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период (това право се ползва само от единия родител). По кредити за над 7.7 млн. лв. обаче е задействана държавната гаранция, тъй като получателите им са спрели да ги плащат.
Заемите също така са освободени от такси и комисиони, свързани с отпускането им, което прави добавка около 0.25% над тавана на лихвата, или 7.25% максимум. Заемът започва да се изплаща година след завършването. Всички кредити с гаранция са с до десетгодишен срок, като има възможност за предсрочно погасяване без наказателни лихви и такси.
Малко старомоден процес
В закона има дефинирани два вида студентски кредити: за издръжка и за такси за обучение в България. И за двата могат да кандидатстват само български граждани или такива от ЕС (и Швейцария) на възраст до 35 години, като заеми се отпускат само за записани в редовна форма на обучение. Според доклада на МОН от август 2023 г. 119 хил. студенти и докторанти могат да се възползват от държавна подкрепа, но към юни за тази година са се възползвали едва около 100 студенти. С наближаването на началото на учебната година обаче броят им нараства.В зависимост от това за кой от двата кредита се кандидатства от студентите се изискват различни документи. За да получи заем за таксите за обучение, трябва документ, подписан от ректора на университета. Той трябва да съдържа данните на студента, специалността и размера на таксата. Това на практика означава че, за да кандидатства, студентът (поне в първи курс) трябва да бъде записан или да плати семестъра предварително, след което банката му възстановява сумата.
Кандидатстването за кредит за издръжка е по-сложно. За такъв могат да кандидатстват само студенти, които са станали родители по време на обучението. Изисква допълнително копие от акта за раждане на детето, като се доказва, че родителят е бил студент и преди раждането (или осиновяването) на детето. Не всички банки обаче отпускат заеми за издръжка: "Всички отпуснати студентски кредити по ЗКСД от Първа инвестиционна банка са с цел заплащане на таксите за обучение. Към този момент нямаме отпуснати кредити за издръжка", коментираха пред "Капитал" от ПИБ и допълниха, че от старт ирането на пред лагането на студентски кредити от есента на 2016 г., като към момента са отпуснати кредити с общ размер 1 млн. лв.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.