Дефицитите в пенсионната система се увеличават, а доходността пада
Заради срива на пазарите активите на частните фондове намаляват през тази година, печалбите им също.
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Българската пенсионна система също се сблъсква с проблемите на западния свят, и то дори в по-изострена форма - застаряващо население, по-малко заети и от там големи дефицити. С увеличението на държавните пенсии от догодина бюджетът на НОИ ще достигне 21.8 млрд. лв., но от осигуровки в него ще едва постъпят малко над половината средства. Останалите ще дойдат от данъците - около 10 млрд. лв., като с най-голям дял във формирането на този дефицит са пенсиите. Този постоянен недостиг расте с годините заради влошаващата се демография. Или накратко - работещите хора все по-трудно ще могат да издържат пенсионерите.
Трудно облекчение
Преди повече от 20 години, за да се облекчи държавната пенсионна система, бяха създадени и частните пенсионни фондове. 5% от облагаемия доход отива при тях, като се плаща по-малко за държавна осигуровка. Идеята е един ден с дохода от тях да се компенсира по-малката пенсия от НОИ. Частните фондове, които са на принципа с дефинирани вноски, управляват парите на осигурителите, като ги инвестират във финансови инструменти - акции и облигации в страната и чужбина. От края на миналата година започна изплащането на първите пенсии от тях - за жените, родени през 1960 г., навършили 61 г. и 8 месеца.
Сривът на финансовите пазари през последната година неизбежно удари и техните портфейли, което се прехвърли и в спад на доходността им. Към края на септември 2022 г. на база двегодишен период по методологията на Комисията за финансов надзор средната доходност на универсалните фондове е отрицателна - 2.6%, като по-малка е тя при професионалните и доброволните схеми - съответно 1.47% и 1.43%. Преди тази година отрицателни стойности имаше и при световната криза през 2008 г., и през първото тримесечие на 2020 г., когато ковид кризата срина борсите, след което последва възстановяване.
Пазарен удар
Ударът на финансовите пазари се пренася и върху активите на фондовете - общо за деветмесечието те управляват 18.37 млрд. лв, активи при 19.6 млрд. лв. в края на миналата година. Това е спад от 6.27% дори и след като се вземат предвид новите вноски, които осигуряват постоянни потоциот порядъка на около 160 млн. лв.към фондовете всеки месец, или над 1.4 млрд. лв. за деветмесечието. За сравнение - през миналата година нарастването на активите беше с 13%, а доходността при някои фондове достигаше и 8%. Стойността на активите и загубата на доход сега са реално по-ниски и заради високата инфлация в България, която достигна 17-18% през последните месеци. С най-голям дял в активите са универсалните фондове, в които се осигуряват всички, родени след 1960 г., освен ако изрично не са избрали вноските им да отиват само в НОИ. Причина за спада на активите не може да се търси и в изплащането на пенсии, тъй като ефектът от тях все още е минимален. По данни на КФН за деветмесечието на тази година са изплатени около 15 млн. лв. за втора пенсия от частните фондове - на пенсионери и малка част на техни наследници.
Прави впечатление, че при някои пенсионни групи спадът в активите е по-малък, а доходността им е положителна на фона на общите загуби, поне при професионалните и допълнителните, като при последните има малко по-либерална политика на ограничения за инвестициите. Фондове като "ЦКБ Сила", "Съгласие" (свързани с "Химимпорт"), "Бъдеще" (близка до "Еврохолд") имат по-големи експозиции в свързани със собствениците им слаболиквидни акции и облигации, търгувани на българската борса. Тя реализира и по-малки загуби през тази година - при загуба от 18% за S&P500 до момента през годината Sofix се е понижил с около 4.5%. Пенсионните фондове бяха ударени и по линия на доходността на държавните облигации, макар последната да се увеличава. Това е така, тъй като в този случай цените им падат, а фондовете оценяват бондовете на база пазарна цена.
При всички положения ситуацията в пенсионния сектор ще е интересна и предизвикателна за наблюдение в бъдеще, когато на пазара на труда ще влизат все по-малко хора, а все повече ще излизат от него.
2 коментара
Интересно е да се припомни, че стсатистическите проекции за бъдещето на НОИ са катастрофални - особено отчитайки демографския срив и (надяваме се) покачването на жизнения стандарт. След едва 15-20 години просто ще е невъзможно да има пенсионери, или осигурителната тежест на работещите ще трябва да е колосална. Особено в България, в която си имаме вероятно 50% държавни търтеи, не само непроизвеждащи продукт, но и дори спъващи останалите 50%...
При мен тези -3% реално се равняват на 2/3 от вноските ми към тях през тази година! Това без таксата която така или иначе си я вземат. Ако направя сметка колко пари са ми отдържали през годините с таксите и колко има в наличност, няма да се учудя резултата да е, че съм на минус.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.