Демографията може да се окаже още една разделителна сила в ЕС

Населението на ЕС застарява, което ще намали растежа и ще натовари публичния дълг

Населението на ЕС не само застарява, ами и в много държави се пенсионира прекалено рано за нуждите на европейската икономика

Ексклузивно съдържание от The Economist

Населението на ЕС не само застарява, ами и в много държави се пенсионира прекалено рано за нуждите на европейската икономика © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Необходими са реформи на пенсионните системи, но и осигуряване на по-добри условия на живот и работа за трудоспособните.
В Източна и Централна Европа борбата с демографската криза минава и през борбата за върховенство на закона и срещу корупцията.

Набирането на персонал става все по-кошмарно за българските шефове. Откриването на оператор на струг, независимо дали е компетентен или не, отнема повече от шест месеца и може да се наложи компанията да похарчи пари за агенция за подбор на персонал. "По-старите и опитни оператори на машини се пенсионират", оплаква се пред The Economist Юлиян Стефанов, който управлява производствена компания близо до София, "и прекалено малко млади хора имат правилните умения" .

Един от проблемите е липсата на обучение. Друг проблем е, че работната сила в България е намаляла с 6% от 2008 г. Поради продължаващата висока емиграция и ниска раждаемост се очаква работната ръка да се понижи с още една трета до 2050 г.

В цяла Европа хората живеят по-дълго и раждат по-малко деца. Същите тенденции, разбира се, наблюдаваме и в други богати държави, както и в много развиващи се. Справянето с тях обаче ще бъде по-трудно в Европа заради полуоформения й съюз, в който работниците могат да се придвижват свободно и много страни споделят една валута, но в който липсват обща фискална политика или стратегия за справяне със застаряването на населението.

Инвеститорите са добре запознати с европейските недостатъци. Кризата на държавния дълг показа, че сходните инфлация и лихви сами по себе си не гарантират устойчив валутен съюз или интегрирана банкова система. Договарянето за заплати, регулациите и други фактори също трябва да се сближат, за да се спре натрупването на неравенства между държавите от ЕС.

Негативният потенциал на демографията

По-неразбран факт е, че демографията също има потенциала да разкъса съюза. Въпреки че Европа приема повече мигранти, отколкото губи население, ООН предвижда, че населението на ЕС ще се свие с около 5% до 2050 г. Дотогава медианният (средноаритметичният) гражданин на ЕС ще бъде на 47 години, 9 години по-стар, отколкото в началото на века, и 4 години по-стар от този в САЩ през 2050. През 2015 г. на всеки човек над 65-годишна възраст се падаха по четирима на трудоспособна възраст (т.е. коефициент на възрастова зависимост 25% - показва съотношението между населението в трудоспособна възраст и това над пенсионна възраст). До 2050 г. коефициентът ще бъде само едно към две; в САЩ той ще бъде едно към три.

Някои държави ще страдат още повече. Очаква се Испания и Италия да загубят над една четвърт от работната си сила до 2050 г. Населенията в Юга и Изтока се очаква да се смалят средно с една десета. Заради по-малкото работници тези държави рискуват стагниране на икономическия растеж, докато в същото време разходите за пенсии и здравни услуги ще продължат да увеличават публичния дълг.

28-те членки на ЕС спадат към три по-широки групи. С изключение на Германия жените в северните и западните европейски държави по принцип раждат повече деца от средното за ЕС. Въпреки че раждаемостта и там е под необходимия за устойчив брой на населението коефициент от 2.1, високата миграция към тези държави означава, че населението им все пак е нараснало.

Държавите от Южна Европа, втората група, са се смалили и стагнирали. Раждаемостта е по-ниска; в някои държави емигрантите надвишават броя на имигрантите от 2010 г. насам. Италия е емблематичен пример за това. По-старите италианци се оттеглят от работа много преди да достигнат до пенсионна възраст, докато недостигът на детски грижи означава, че много жени никога не се връщат на работа, след като родят. Само половината от тези, които навършат 50, са още на работа. Ако тези ниски нива на заетост се запазят, докато Италия продължава да старее, през 2050 г. ще има повече италианци над 50 години, които са извън работната сила, отколкото са работниците от всички възрасти, посочва за The Economist Стефано Скарпета от базирания в Париж ОЕСР.

Населенията в страните от Централна и Източна Европа, третата група, вече намаляват бързо заради емиграцията. Около 2.5 млн. румънци в трудоспособна възраст, или една пета от населението на държавата, живеят в други страни от ЕС. В тези държави също така има и сравнително ниски нива на участие в икономиката от страна на по-старите и от жените (балтийските страни, които се стремят да копират северните държави, са изключение). Полша и Унгария предлагат финансови стимули за раждането на деца, но проучванията показват, че този тип мерки проработват рядко.

По-големи икономически различия

Тези демографски проблеми влошават икономическите разлики. Южните страни започват от лоша позиция - производителността е ниска, а с намаляването на броя работещи растежът ще се отслаби. Брутният им държавен дълг вече е висок - в Италия е над 130% от БВП и рискува да се увеличи още повече. Еднаквата за всички членуващи в еврозоната монетарна политика може да стане по-малко уместна с увеличаващите се разлики в потенциалния растеж на страните членки.

Повечето централни и източни държави са извън валутния съюз. Но тук също има напрежение. Членството в ЕС обеща бързо наваксване до нивата на доходи в Западна Европа. Според Международния валутен фонд обаче годишният ръст на БВП на човек от населението ще бъде до 1 процентен пункт по-нисък заради демографските проблеми, което допълнително ще забави догонването. Много от сравнително новите членки на ЕС в началото бяха ентусиазирани за свободното придвижване, но това отношение захладнява, след като изгубиха хора в трудоспособна възраст, емигрирали към европейския север и запад. Хърватия, която загуби 5% от населението в трите години, след като се присъедини към ЕС през 2013 г., иска съюзът да обсъди начини за справяне с намаляването на населението.

Точно както в САЩ, работниците в ЕС мигрират към по-динамични градове и региони. Изследвания на Центъра за европейски реформи (CER) сочат, че населението в по-малко развити райони обикновено е по-старо и по-малко продуктивно. Европейският съюз има кохезионна програма, но тя е малка и по-зле подготвена от националните бюджети за преразпределение от победители към губещи.

Европа се нуждае от съгласувани политики, ако иска да си остане обединена, докато старее. По-старите хора и жените, къд ето имат по-ниски нива на заетост, трябва да бъдат насърчавани да работят. Ако вероятността италианските жени да работят беше същата, като германските, работната сила на Италия би била с 14% по-голяма. Догонването на нивата на заетост при старите хора би добавило още 5%.

Ако съдим по Франция, предоставянето на евтини грижи за деца насърчава жените да работят и увеличава нивата на раждаемост, смята Скарпета. Работниците може да бъдат по-добре обучени, а автоматизацията да допълва труда им. Подобряването на образованието и инвестициите в инфраструктура могат да увеличат продуктивността. Правителствата могат да поддържат пенсионната възраст, така че по-добре да отговаря на увеличаващата се продължителност на живота. Всички тези политики също така биха привлекли допълнителен брой имигранти, както и биха убедили повече потенциални емигранти да останат.

До този момент северните държави са свършили най-много работа. Германия е действала решително в началото на века, смята Аксел Бьорш-Супан от Мюнхенския център за икономиката на стареенето. Реформите в държавното пенсионно осигуряване са свързали вноските и пенсиите с коефициента на възрастова зависимост. Отчасти заради нарастване на пенсионната възраст нивата на заетост при по-старите хора, особено жените, са се повишили рязко. През 2000 г. делът от по-стари хора в работната сила е бил съвсем малко по-висок от този в Испания и Гърция. Сега заетостта на по-старите хора в Германия е третата най-висока в ЕС.

Извършването и запазването на реформите обаче се оказва сложно. Вече минали реформи се отменят. По-високата пенсионна възраст, въведена в Италия през 2011 г., беше частично отменена миналата година. Същото се случи с подобни мерки в Полша и дори в Германия. Стачките във Франция срещу преструктуриране на пенсионната система вече продължават втори месец (правителството се принуди да оттегли временно предложението за увеличаване на пенсионната възраст – бел. ред.). Промените в пенсиите са толкова непопулярни в южните страни, защото цели семейства често живеят от тях, казва пред The Economist Чинция Алчиди от Центъра за изучаване на европейски политики (CEPS), тинктанк в Брюксел.

Необходимите реформи се простират далеч извън очевидните връзки със застаряването на населението. Анализ на Европейската банка за възстановяване и развитие например открива, че овладяването на корупцията и укрепването на институциите в по-зле управлявани държави може да убеди потенциалните емигранти да си останат вкъщи. Мобилизацията за решителен отговор на променящата се демография на континента няма да е лесна. Но самото оцеляване на ЕС може да зависи от това.