Фондовите пазари бързо игнорират военните конфликти

Историята показва, че борсите се възстановяват сравнително скоро след геополитически шокове. Най-големият проблем за анализаторите в момента е инфлацията

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

През 2014 г. швейцарски икономисти проучват влиянието на войните върху международните пазари. "Забелязахме, че цените на фондовия пазар реагират много чувствително на вероятността от избухване на голяма война", пишат анализаторите в доклад. Според икономическия модел, който разработват в проучването те, преглеждайки войни през миналия век, увеличаването на вероятността от война намалява цените на акциите и обратно. Напълно нормално, тъй като избухването на конфликти води до паника.

Швейцарските анализатори обаче откриват интересен детайл. "Това, което е озадачаващо, е, че след като избухне война, цените на фондовите пазари не падат допълнително, а правят точно обратното - повишават се значително", отбелязват икономистите. "Тези резултати със сигурност са предизвикателство за класическите модели за ценообразуването на активи", заключават в доклада си анализаторите, след като не намират обяснение за явлението, което наричат "военния пъзел".

Как Украйна се вписва в модела

"Дяволът е в детайлите и много детайли остават отворени" - така описва настоящата ситуация около преговорите между Русия и Украйна Мина Куусисто, главен анализатор на Danske Bank, датска институция, в доклад от 31 март. Въпреки преобладаващия оптимизъм Куусито смята, че ще отнеме седмици, вероятно месеци, преди да бъде постигнато каквото и да е мирно споразумение между Русия и Украйна.

От началото на войната във втората по територия държава в Европа са изминали 50 дни (към 15 април). След като първоначално волатилността се повиши и достигна най-високата си стойност от пика на пандемията, постепенно напрежението на борсовите пазари отшумя, но предвид очакванията за дълги преговори и продължаване на конфликта какъв ще бъде ефектът върху пазарите?

Поглед назад

Според Питър Зангари, глобален анализатор на MSCI, инвестиционна компания, историята показва, че в дългосрочен план тенденциите на пазара остават незасегнати от геополитически конфликти. В анализ на войните от 1990 г. насам Зангари посочва, че конфликтите имат само краткотрайно въздействие върху пазарите на акции и волатилността. "Не се забелязва нито обръщане на предвоенните пазарни тенденции, нито постоянно висока пазарна волатилност през седмиците след началото на конфликтите", добавя анализаторът.

Освен това средната продължителност на повишената волатилност след старта на войните е около 20 дни, показва проучването на MSCI. "Основна причина за това относително леко въздействие e до голяма степен ограниченият мащаб на войните през последните десетилетия (по отношение на регионите и продължителността на тези конфликти), както и ограничената икономическа връзка на целевата икономика с останалия свят", смята Зангари.

Анализаторите на Merrill Lynch също споделят подобно мнение. "Геополитическите събития са склонни да имат ограничен ефект върху икономическите и пазарните основи и този път не е по-различен", пише в анализ Джоузеф Куинлан, управляващ директор в инвестиционната банка. От началото на конфликта в Украйна американският борсов индекс S&P 500 е нагоре с около 5%. Според Куинлан "това не е изненадващо предвид минали геополитически шокове и последвалите пазарни възвръщаемости".

В Европа ситуацията обаче е друга. Въпреки че DAX и CAC 40 са с около 3% нагоре от началото на конфликта, Куинлан смята, че икономиката на континента може да изпадне в рецесия. "Основните индекси на Европа може да не се представят толкова добре в бъдеще поради близостта си до конфликта и прекомерната зависимост от руските енергийни доставки", добавя анализаторът.

Според професионалистите съпътстващият скок в цените на световните енергийни суровини (особено на петрола и природния газ) приближава Европа към рецесия, докато САЩ са по-енергийно независими и зависят по-малко от Русия за търговски и корпоративни печалби. "Не, САЩ не са имунизирани срещу глобалните сътресения, но докато гледаме отвъд кризата, пазарните основи като икономически растеж, инфлация, лихвени проценти и корпоративни печалби в крайна сметка ще определят бъдещата посока на пазарите", завършва Куинлан.

Обратно към други проблеми

Куусито също е на мнение, че пазарите ще се отърсят от войната, тъй като ще отнеме време, преди да бъде постигнат реален прогрес в преговорите. "Всяко мирно споразумение вероятно ще бъде поставено за гласуване на референдум в Украйна и в контекста на нарастващия патриотизъм ние смятаме, че украинската общественост все още не е готова на каквито и да е съществени (териториални) отстъпки, за да сложи край на войната", смята анализаторът на датската банка.

"Следователно смятаме, че войната ще продължи, тъй като мирните преговори ще се проточат. Въпреки това при липса на ескалация извън Украйна пазарният фокус все повече ще се измества върху други теми: по-строги финансови условия, висока инфлация и рискове от рецесия", заключава в анализа си Мина Куусито. Икономистите са на мнението, че фокусът трябва да бъде върху суровините и инфлацията, която в резултат на конфликта продължава да се увеличава.

Анализаторите вече насочват вниманието си към нарастващия инфлационен натиск и по-агресивния Фед, принуден да догонва цените с лихвените проценти. Според CME FedWatch Tool, индикатор за намеренията на Федералния резерв, 70% от инвеститорите очакват Фед да ги повиши с 50 базисни пункта през май. "Впечатляващ обрат за институция, която смяташе, че инфлацията ще е "преходна" преди по-малко от шест месеца", пишат анализаторите на Merrill Lynch в своя доклад.

Зависимостта на света от някои суровини като пшеницата и енергийните стоки от Източна Европа повишиха цените на някои основни продукти. Според НСИ инфлацията у нас е около 11% през февруари (преди войната) в сравнение с предходната година. Отделен проблем е, че от региона на Украйна и Русия освен основни суровини като пшеницата и нефта се добиват и изнасят и вторични такива като някои по-редки метали и минерали, които трудно могат да бъдат заменени с други суровини или алтернативни вносители.

Русия например е на второ място по производство на титан, метал с голямо значение за аерокосмическата индустрия, тъй като е основен компонент в производството на реактивни двигатели, самолети, ракети и космически кораби. Манган, от друга страна, не се намира в Русия, а в Украйна. Страната произвежда около 170 тона манган годишно. Металът, използван в производството на стомана, няма достатъчно добри заместители, което може да бъде проблем за страните, които досега са разчитали на доставки на метал от Украйна.

Как ще се нареди пъзелът

Все още нищо не е ясно. Някои анализатори смятат, че очертаващият се дефицит на някои суровини може допълнително да повишат инфлацията, с което да окажат натиск на централните банки по света като Фед да действат. Покачването на лихвите драстично ще означава рязка промяна на фундаменталните основи на пазарите в момента. Въпреки че историческите данни показват покачване на пазарите след избухването на конфликти, професионалистите припомнят, че е добре да бъдем нащрек. "С навлизането във втория месец на конфликта инвеститорите трябва да очакват по-голяма нестабилност и волатилност, подчертавайки важността на диверсификацията на портфейла и висококачествените активи", смятат икономистите на Merrill Lynch.