Девет от десет взаимни фонда са с печалба

Най-печелившите са тези, които инвестират в акции

Повечето взаимни фондове в България се предлагат от банките. Една четвърт са на две от най-големите банки, ДСК и ОББ, които управляват около 26 инвестиционни схеми. © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Всеки четвърти фонд е на две от най-големите банки в България - ОББ и ДСК.
Някои инвестиционните схеми, които инвестират в акции, регистрират двуцифрен ръст.
Само българските фондове са с активи, които скоро може да достигнат 3 млрд. лв.

"Тъй като са в постоянен страх от изисквания за (по-висок) маржин от брокерите, фондовите мениджъри обикновено следят риска по-добре и разпознават неуспехите по-бързо от конкурентите" пише Себастиан Малаби, журналист на Economist и Washington Post, в More money than God. Книгата от 2010 г. описва ръста в бизнеса на фонд мениджърите за сметка на банките. За тридесет години размера на депозитите в американските банки нарастваt от 2.5 трлн. до 17.3 трлн. долара. За същото време активите на взаимни фондове достигат над 18.8 трлн. от 1.3 трлн. през 1993 г. За това има различни обяснения: дълъг период на ниски лихви, икономически бум, технологично развитие, търсене на повече доходност.

В България също се забелязва повишен интерес към фондовете. От 2012 г. активите на българските колективни инвестиционни схеми нарастват от 518 млн. до над 2.8 млрд. към края на юни 2023 г., което е рекордна стойност. Отделно тук се предлагат и дялове на чужди фондове, чиито продажби са над 6 млрд. лв., или общите активи вече достигнат близо 9 млрд. лв. Но все пак са далеч в сравнение с депозитите на домакинствата, които са над близо 73 млрд. лв.

Според Комисията за финансов надзор към края на 2022 г. в България има 113 колективни инвестиционни схеми или фондове. Като изключим около дузина борсово търгувани фонда, остават точно 99 договорни такива. Това са така наречените взаимни фондове.

Те емитират дялове, които продават на инвеститори, с чиито средства след това купуват активи по предварително обявен проспект или инвестиционна стратегия. След неприятната 2022 г., когато цените на акциите и облигациите се сринаха едновременно в цял свят, 2023 г. се оказва по-благодатна за мениджърите. Девет от десет фонда регистрират печалби за първите девет месеца на 2023 г., показват данни на Българската асоциация на управляващите дружества. Сред губещите фондове преобладават фондовете с инвестиции в акции, но обратното също е валидно. Най-печелившите също са в най-рисковия спектър.

Слон в стъкларски магазин

Повечето взаимни фондове в България се предлагат от банките. Една четвърт са на две от най-големите банки, ДСК и ОББ, които управляват около 26 инвестиционни схеми. Общо двете банки управляват и над една трета от активите - 278 млн. лева в ДСК и 562 млн. във фондове на "Кей Би Си асет мениджмънт", управляващото дружество на ОББ.

Най-големият фонд по размер на активите е "ОББ Платинум България". Със смесена консервативна стратегия той инвестира предимно в облигации и е с активи за над 368 млн. лева. Създаден е през септември 2021 г. в резултат на сливането на 8 фонда, а през тази в него се вля и единият от фондовете на Рaйфайзенбанк, която стана част от групата на KBC. Според инвестиционния проспект 98% от активите са в белгийския фонд Horizon Platinum Portfolio, който се управлява от местния клон на KBC Asset Management. Според информация на банката фондът в Белгия инвестира до 70% в облигации и 30% в акции, но не е ясно каква точно е структурата му. За деветмесечието на 2023 г. фондът регистрира доходност от около 4.2%.

Вторият най-голям фонд е "ДСК Стандарт". С портфейл от около 108 млн. лева активи фондът инвестира основно в държавни облигации. За девет месеца регистрира 2.2% ръст, колкото е и средната годишна доходност от публичното му предлагане през 2005 г. Две трети от портфолиото е в държавни ценни книжа на развиващи се страни като Индонезия, Румъния, Мексико, Филипините и Казахстан. Интересното е, че фондът регистрира загуби три години подред от 2020 до 2022 г., като през последната година те са над 9.7%.

Акционерни призове

По-високата доходност идва от по-малките фондове на управляващи дружества към инвестиционните посредници. Една от причините е, че, въпреки по-малкия размер фондовете на инвестиционните посредници са изправени на по-висок риск от аналогичните фондове на банките, които разполагат с по-големи баланси. Освен това могат да бъдат по-гъвкави във времена на криза.

Лидер по доходност за първите девет месеца е фондът "Глобал трендс" на "Компас" с над 25% ръст. Проверка на портфейла показва, че двигателят зад доброто представяне е, че повечето от инвестициите на фонда са в американски технологични компании. С най-голяма тежест в портфейла са акциите на Alphabet, NVIDIA, Apple, Меta и Adobe, където са паркирани близо 0.6 млн. лева от портфолио на стойност 2.5 млн. От началото на 2023 г. компаниите от технологичния сектор се радват на изключително висок ръст, подпомогнат от манията зад изкуствения интелект.

Пул с активи

Взаимните фондове представляват портфолио от активи (акции, облигации и др.), активно управлявани от професионални инвестиционни мениджъри. Индивидуалните инвеститори могат да инвестират във фонда, купувайки дялове, които се емитират от фонд мениджъра, който прави и обратното им изкупуване. Един от плюсовете на взаимните фондове е диверсификацията, тъй като един фонд може да инвестира в множество различни активи, което дава възможност за разпределяне на риска. Също така осигурява ликвидност, тъй като дяловете могат да бъдат бързо и лесно купени обратно от управляващото дружество.

Има обаче и такси, свързани с взаимните фондове, които не са никак малки. Някои мениджъри таксуват на входа и на изхода (при покупка или продажба на дялове), като допълнително начисляват и такси за управление, които покриват текущите разходи на фонда. В някои случаи тези разходи могат да надхвърлят 3% годишно.

В сравнение с борсово търгуваните фондове (ETF) взаимните фондове се предлагат на гише от инвестиционния посредник, но дяловете на някои от тях се търгуват и на борсата. Взаимните фондове се търгуват в края на деня на базата на техния нетен актив, докато ETF-ите предлагат гъвкавост и могат да се търгуват по всяко време през деня, начислявайки в пъти по-ниски такси за управление, но при покупка или продажба отново се плаща комисиона, ако брокерът поиска такава.

Десет от най-добре представящите се фондове към края на третото тримесечие инвестират в акции. На второ място с 15% ръст дотук през 2023 г. се нарежда "Селект регионал" на "Селект асет мениджмънт". Фондът не навлиза в детайли за инвестициите си, но според проспекта инвестира основно в ценни книжа от Централна и Източна Европа, като около 2 млн. лева от портфолио на стойност 4.1 млн. са в български акции.

Бронзът принадлежи на "Карол капитал мениджмънт", чийто "Адванс инвест" расте с 14.3% за девет месеца. Фондът, който инвестира предимно в акции от Румъния и България, управлява активи за над 13.2 млн. лева. Две трети от тях са в български активи, като петте най-големи позиции в портфолиото на фонда са акциите на "Агрия", "Илевън кепитъл", "Адванс терафонд", "Софарма" и румънската OMV. Интересното е, че въпреки че е по-високият рисков профил от облигационните фондове, през 2022 г. успява да регистрира ръст от 2.8%.

Фиксирана доходност

Въпреки че фондовете, които инвестират в акции, отчитат по-висока възвращаемост, в същността си винаги ще бъдат по-рискови от фондовете, които инвестират в облигации. Един от лидерите през 2023 г., "Селект регионал", губи средно на година около 1.4% от дебюта си през 2006 г., докато най-слабо представящият се взаимен облигационен фонд за 2023 г., "Евростабилност" на "Компас", носи средно годишна печалба от 0.6% от 2007 г. насам.

Първото място при облигационните взаимни фондове за първите девет месеца на 2023 г. е за "Свободни пари" на "Елана фонд мениджмънт". Фондът управлява около 8 млн. лева активи, които инвестира предимно в държавни и корпоративни облигации. Към края на август около 60% от активите са в чуждестранни ценни книжа.

На второ място е "Селект облигации", който генерира 3.85% от началото на 2023 г. Над половината от 1.7 млн активи са български ценни книжа. Към края на август около 75% от инвестициите са в депозити, кеш и корпоративни облигации.

Смесена история

Освен основно в акции и облигации има и по-балансирани стратегии. Балансираните фондове биват два вида според Европейската асоциация на фонд мениджърите: смесен балансиран фонд, чийто портфейл е средно над 20% и под 50% в акции; и смесен консервативен фон, който е с ограничение до 20% от активите за инвестиции в акции.

Най-печелившият стандартен балансиран фонд досега през 2023 г. е "ДСК Баланс", който отчита над 8% доходност за първите девет месеца. Според последния месечен бюлетин към края на август 40% от активите за 13 млн. лева са в българската борсова компания "Шелли" и държавни ценни книжа от Белгия, Франция, Индонезия и Румъния.

На първо място сред консервативните фондове е "Еврофонд" на "Елана" с близо 7% ръст. Около 56% от инвестициите на фонда са в чуждестранни корпоративни и държавни облигации, а близо 20% - в български облигации. Това е един от най-старите български взаимни фондове.