Защо борсовите пазари вече не са на мода

Законът за търсенето и предлагането е едно от първите неща, които студентите по икономика научават. Когато цената на нещо се покачи, производителите изнасят повече на пазара. Какво тогава се случва на световните фондови пазари?

Глобалните цени на акциите никога не са били по-високи, след като се повишиха с 14% през последната година. В същото време предлагането на акции се свива. Както отбелязват анализаторите от американската банка JPMorgan Chase, темпът на листване на компании е по-бавен през тази година спрямо миналата, а миналата година беше слаба. Това означава, че числото емитирани акции минус обратно изкупените досега за годината вече е отрицателно - минус 120 млрд. долара, което е най-ниското подобно число поне от 1999 г. насам. Компании, включително ByteDance, OpenAI, Stripe и SpaceX, имат оценки от десетки или дори стотици милиарди долари, но остават частни.

Повече възможности

Джейми Даймън, шефът на JPMorgan, е сред онези, които изразиха загриженост. Той идентифицира търсенето на екологични, социални и управленски отчети и натиска на тримесечните отчети като част от обяснението на тенденцията. Но в по-голямата си част изчезващият фондов пазар е страничен ефект от нещо по-положително за основателите на компании - те просто имат повече възможности. Фондовете за частен капитал управляват 8.2 трлн. долара до средата на 2023 г. според консултантската компания McKinsey - над два пъти повече от сумата през 2018 г. Ако основателите не искат да станат публични, сега те са изправени пред по-малък натиск да го направят. Има много фондове, които са готови да инвестират в тях независимо от това.

Основателите имат много причини да останат частни. Нарастването на нематериалните активи е голямо. Те варират от авторски права, софтуер и друга интелектуална собственост до разпознаване на марката. Рене Стулц от Държавния университет в Охайо отбелязва, че изискванията за разкриване на финансова информация и стратегия са в полза на компании с материални активи като машини и недвижими имоти. Когато една фирма обяви, че притежава сграда, конкурентите трудно могат да откраднат актива. Когато става въпрос за идеи, изследвания и други нематериални активи, колкото по-малко знаят конкурентните фирми, толкова по-добре. Ако една компания се опита да скрие информация, когато се листне на борсата, тя може да бъде подценена. Още по-лошо - може да нарушава закона.

Хора, различни от основателите на компании, обаче може да се притесняват от тенденцията. Публичните пазари са по-прозрачни от частните. По този начин тяхното намалено значение е важно не само за инвеститорите, но и за регулаторите, наблюдаващи финансовата стабилност, и анализаторите, оценяващи пазара. Акциите все още са крайъгълният камък на портфейлите за по-малко опитни инвеститори на дребно.

Трима икономисти - Александър Люнгквист, Ларс Персон и Йоаким Таг, предполагат, че изчезването на пазарите може да намали обществената подкрепа за благоприятни за бизнеса правителствени политики, тъй като избирателите се възползват по-малко от корпоративните печалби.

Какво може да се направи

Може ли да се направи нещо за съживяване на фондовите пазари? Променящото се поведение на институционалните инвеститори може да притъпи някои от по-вредните последици от тенденцията. Делът на тези инвеститори в частен капитал нарасна до 10% от техните активи през последните години спрямо 6% преди пет години, докато делът им в публични акции намалява с подобен размер. Това ще предостави на домакинствата експозиция към частни инвестиции чрез техните пенсионни и взаимни фондове.

Но институционалните инвеститори няма да направят много за подобряване на прозрачността на частните пазари. Един вариант, който може да се хареса на регулаторите, е да се наложат по-строги изисквания на големите компании, които решат да не се листват, за да се затвори разликата между правилата, пред които са изправени публичните и частните фирми. По-малко принудителен вариант би бил да се намали количеството информация, която компаниите са задължени да споделят, когато станат публични.