С нов борсов сегмент компаниите ще се листват едновременно на БФБ и Deutsche Boerse

БФБ представи EuroBridge, като засега има интерес от поне три компании към него. Едната е голяма и все още непублична

"Приемаме еврото, преди да сме влезли в еврозоната", посочи Маню Моравенов (вляво). До него са Майкъл Рийс от Deutsche Börse и Рафаел Зюлцле, Baader Bank
"Приемаме еврото, преди да сме влезли в еврозоната", посочи Маню Моравенов (вляво). До него са Майкъл Рийс от Deutsche Börse и Рафаел Зюлцле, Baader Bank
"Приемаме еврото, преди да сме влезли в еврозоната", посочи Маню Моравенов (вляво). До него са Майкъл Рийс от Deutsche Börse и Рафаел Зюлцле, Baader Bank    ©  БФБ
"Приемаме еврото, преди да сме влезли в еврозоната", посочи Маню Моравенов (вляво). До него са Майкъл Рийс от Deutsche Börse и Рафаел Зюлцле, Baader Bank    ©  БФБ
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Компаниите ще трябва да отговарят на изискванията за германски публични компании, но да са с български проспект
  • Търговията на новия сегмент ще e изцяло в евро, а сетълментът ще е от българския депозитар и Clearstream
  • Само една българска компания в момента търгува акциите си във Франкфурт - "Шелли груп"

Българският фондов пазар е малък, а на него почти не останаха големи чужди инвеститори, с единични изключения. За последните 15-ина години повечето го напуснаха. Това прави достъпа до борсата ограничена за големи компании, които биха искали да си осигурят по-сериозен капитал, идващ от повече и големи инвеститори от страната и чужбина. Единият от вариантите да се случи това е листване на чужда борса, което обаче изисква повече подготовка и допълнителни изисквания с трудности, които отказват компаниите.

Затова и обявеният от ръководството на БФБ през април специален сегмент за двойно листване в София и Франкфурт вдигна надеждата, че нещата може да се улеснят и подобрят.

Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ, представи EuroBridge - новият регулиран сегмент на борсата за двойно листване, по време на конференцията Investor Day. Чрез него компаниите ще могат да се листват едновременно на борсите в София и във Франкфурт. "Приемаме еврото, преди да сме влезли в еврозоната", похвали се Моравенов, а твърдението му e поради факта, че всичко на новия сегмент - от търговията до дивидентите - ще се извършва в евро.

Излизането на чужда борса дава по-голяма видимост за една компания, както и достъп до големи чужди капитали и инвеститори. Но и на цената на по-големи разходи. Какво се случва с двойното листване нагледно демонстрира производителят на джаджи за умен дом "Шелли груп" - за няколко години българската компания успя да повиши в пъти капитализацията си, а от тази вече е лидер по този показател в Sofix. EuroBridge е замислен за големи компании.

Сегментиране по немски

Новият сегмент на Българската фондова борса ще бъде част от регулирания пазар. За да се листнат на него, компаниите ще трябва да получат одобрение от само един от регулаторите - българския или германския, уточни Майкъл Рийс от Deutsche Boerse. "Фирмите трябва да отговарят на изискванията за германските публични компании", посочва Рийс. Пред кой регулатор ще избере да представи проспект за одобрение ще е решение на всяка компания - за да се случи това пред германския ще трябва да се ползва германски посредник, което може да означава и по-висока цена за това спрямо аналогична услуга в България. У нас цените са по договаряне и зависят от големината на компанията и емисията.

Подобно на българската (виж карето), Франкфуртската борса също сегментирана на няколко пазарни сегмента: Prime Standart и General Standart са част от регулирания пазар, а Scale е нерегулираният пазар, организиран от германската борса, който е еквивалента на Beam - на него има по-разхлабени изисквания за листване.

Prime и Genaral Standart са регулирани от ЕС пазари и следват изискванията на германския Закон за търговията с ценни книжа. Критериите за прием и изискванията за прозрачност са определени от европейския законодател. General Standart отговаря на българския стандартен сегмент. За да се листнат на него, компаниите трябва да имат капитализация от поне 1.25 млн. евро и трябва да са листнали за свободна търговия поне 25% от акциите си в ЕС. На Prime Standart се листват компаниите от най-високия клас. Изискванията за него са по-високи: например компаниите трябва да имат корпоративен календар, сайт за инвеститорите, анализаторска конфернеция поне веднъж годишно наред с други изисквания.

За листването и на двата регулирани пазара във Франкфурт е необходим предварително одобрен проспект и консолидирани финансови отчети за поне три години назад. Таксата за листване и в двата случая е между 42 хил. и 119 хил. евро (в зависимост от капитализацията). Годишната такса за членство на борсата е около 15 хил. евро плюс 0.10 евро за всеки милион от капитализацията. Отделно в България на БФБ също се плащат такси, които са значително по-ниски - за поддържане на регистрацията на емисия на EuroBridge Market се дължи годишна такса в размер на 0.01% от средната аритметична на пазарната стойност на емисията към последния ден от всеки месец през предходната календарна година, но не по-малко от 3750 и не повече от 7 500 лв. За допускане на увеличение на емисия се дължат до 3 хил. лв. Отделно обаче всяка компания ще трябва да сключи договор и с дружества, които осигуряват допълнителна ликвидност, нещо като маркет-мейкъри.

Листването е само началото

Преди старта на новия сегмент само една българска компания успя да качи акциите си за търговия на борсата във Франкфурт. Българският производител на смарт устройства за дома "Шелли" регистрира книжата си на германския пазар през ноември 2021 г. "В България провеждането на IPO е събитие. Голяма работа. Във Франкфурт са всеки ден", каза Волганг Кирш, изпълнителен дирeктор на "Шелли груп". Според Кирш, който е CEO именно от регистрирането на борсата в Германия, листването е само началото. "Трябва да привлечете вниманието на инвеститорите", обяснява той. Това включва пътни карти, инвеститорски и тримесечни конференции, отговаряне на въпроси и всякакви малки детайли.

От листването на борсата във Франкфурт акциите на производителя на смарт устройства поскъпнаха тройно, като фирмата се превърна една от най-големите на Българската фондова борса с капитализация от над 1.2 млрд. лева

Малко желаещи, засега

Освен "Шeлли", която най-вероятно ще бъде преместена на новия сегмент, от България има между един и три потенциални кандидата за листване на борсата във Франкфурт. Технологичната "Бианор холдинг" е сред дружествата, които проявяват интерес към новия сегмент, потвърдиха от компанията за "Капитал".

"Телематик Интерактив", компанията зад хазартния бранд Plamsbet, също имаше интерес за двойно листване в Германия, обявен през октомври 2022 г. Дружеството планираше първоначално само да се регистрира на борсата, след което да набере капитал от там. Но близо две години по-късно листването все още не е осъществено. Според среща с инвеститорите от юни 2023 г. компанията заявяваше интерес да се листне през тази година. "В началото на годината сключихме договор с местен германски партньор, който ни съдейства за популяризирането на емисията. Работим и по покриването на изискванията на фондовата борса. Очакванията ни за листването са за следващата година", пише в доклад от онлайн среща с инвеститори на сайта на компанията.

Пред "Капитал" обаче Лъчезар Петров, изпълнителен директор на "Телематик Интерактив", заяви, че на този етап компанията се е отказала от плановете си. "Новият сегмент, представен от БФБ, действително е много добра възможност за компании, които развиват бизнес в Европа и предимно в Германия. Но разходите при самото листване във Франкфурт, както и след това за позициониране на компанията пред инвеститорите, които са предимно от Германия, са значителни. За "Телематик Интерактив" това би било оправдано, ако дружеството развива бизнес в Германия, което обаче засега не влиза в непосредствените ни планове", посочва в писмен отговор Петров.

Пред Bloomberg TV Bulgaria изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов е заявил, че има заявен интерес от поне три компании за нови сегмент. "Вече има предварителен интерес за това. Очаквам и най-късно през 2025 г. частна непублична българска компания да направи двойно листване на борсите в София и Франкфурт", каза той пред телевизията, без обаче да споменава имена.

Още екстри от БФБ

Свързването на малка борса като нашата с лидер като Deutsche Boerse е положителен сигнал за развитието на българските капиталови пазари. Това обаче не са всички промени, които се готвят на българския пазар за ценни книжа. Според изпълнителния директор на БФБ след майските празници се очаква да тръгне платформа за заемане на акции, което ще позволи залагането на късо.

В допълнение през ноември КФН издаде лиценз на дъщерното "Колективно финансиране" за краудфъндинг, откъдето капитал ще могат да набират още по-малки фирми. На този етап платформата обаче все още не е готова технически, посочват източници на "Капитал".

Всички тези събития говорят за развитие в положителна насока за Българската фондова борса, но остават проблемите, които едва ли зависят от нея, а именно няколко нови, големи и качествени емитента, които да обърнат повече погледи към капиталовия пазар.

Пазарите на БФБ



Досега регулираният пазар на БФБ се делеше на два пазара: основния BSE и алтернативния BaSE, където се търгуват акциите на по-малко ликвидни компании. Самите сегменти също се разделят - основният се дели на Стандартен и Премиум сегмент. Последният е най-взискателният сегмент на БФБ. За да бъдат допуснати до търговия на него, компаниите трябва да отговарят на допълнителни изисквания. Половината от 15.7 млрд. капитализация на БФБ е на Стандартния сегмент, докато в по-високия клас са листнати акциите само на 10 компании. Отделно от регулирания пазар БФБ организира и пазара за растеж на малки и средни предприятия BEAM. През него компаниите могат да набират до 8 млн. евро по съкратена процедура без нуждата от одобрение от финансовия регулатор. Борсата получи одобрение за организирането на пазар от Комисията за финансов надзор в края на 2018 г. От 2020 г. насам през него капитал набраха 17 компании.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар