Маминото синче Думисани Карамански

Изложбата е допълнена от поезията на Рая Апостолова, а като персонаж в картините се появява и друг млад и обещаващ художник - Дина Стоев, с когото споделят и общи креативни посоки, особено в ярките цветове и широкоформатните платна. В заглавието на една от работите те себеиронично се описват като "джендър и джудже".

Думисани Карамански е роден през 1995 г. във Ваймар, град с огромни традиции в изкуството, особено през първата половина на ХХ век - от модернистичните и експериментални течения във Ваймарска Германия през развиването на Баухаус естетиката. "Наскоро бях там отново, невероятно място - един пънк град, но само с петдесет хиляди души." Този момент в биографията е всъщност не повече от детайл. Той прекарва само първите четири месеци от живота си във Ваймар и отрасва изцяло в София. "Така че всичко, което хората помнят от близкото минало, го помня и аз." Майка му е българка и архитектка, завършила Баухаус университета, а баща му е от Зимбабве. "Като един балкански черен тип, абсурдът е това, което познавам."

По време на разговора ни, посетители се опитват да произнесат името му, директно правят догадки за това откъде е или каква е личната му история. Съжалява ли, че животът му не е преминал другаде, може би в общество с по-малко предубеждения? Категоричен е, че не иска да живее никъде другаде освен в София. Отвъд "приятелите, семейството и розовите домати", той вижда и град, в който динамиката се усилва.

"Мисля, че трябва да спрем с това романтизиране, че някъде се прави значително по-добро изкуство. Всъщност просто има повече хора, които създават една по-пълноценна атмосфера около определени места. София се намира в много як момент, сцените са по-отворени, събитията са повече, това разнообразие го нямаше преди години. Сега има от всичко."

Завършва живопис в Националната художествена академия в класа на Андрей Даниел и Правдолюб Иванов през 2019 г., "въпреки че правих всякакви глупости." Съветите на Даниел (1952 - 2020) са в мислите му и до днес - най-вече разбирането, че всеки елемент в рисуването по различен начин трябва да увлича в цялостна история.

Има и епизодични изяви като актьор (включително в снимания у нас и копродуциран с България предстоящ екшън The Wheels of Heaven с Мики Рурк). Казва, че когато рисува себе си в картините, той е един вид актьор в тях. Иска му се иска в близко бъдеще да се насочи към създаването на видеоарт и късометражни филми. "Имах някои режисьорски опити преди, но мисля, че тепърва идва правилният момент за това. За някои неща в живота трябва да изчакаш малко."

Изложбата "Мавзолеят на маминото синче" е в галерия "Кредо Бонум" до 20 октомври.

Фотограф : Галя Йотова