Неща

"Аполония, Аполония" по HBO

Документалният филм за френската художничка Аполония Сокол е сниман в продължение на 13 години

Вера Гоцева

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Тя изглеждаше позната и непозната в същото време." Това казва режисьорката Леа Глоб като глас зад кадър, докато снима документалния филм "Аполония, Аполония". Филмът е суров и интимен портрет на художничката Аполония Сокол (р. 1988, Париж), който Глоб снима в продължение на тринайсет години. Още с първите кадри тя показва, че филмът ще е личен не само за Сокол, но и за самата нея.

Глоб влиза в темата за изкуството с разказ за детството си, когато не е откривала смисъл в това да седи неподвижно пред дядо си, който е художник. Той й обяснява, че дисциплината, необходима да позира за една картина, се изплаща с визуално безсмъртие. Ретроспективният отговор на Глоб обаче е, че единствената вечност, която е преживяла тогава, е тази на дългото чакане.

Все пак тази дисциплина в някакъв смисъл остава в нея, защото заснемането на толкова много видеоматериал, и то в продължение на толкова много годни, показва най-малкото, че режисьорката разпознава процеса на създаване на произведение на изкуство. В някакъв смисъл Глоб превръща самата личност на Аполония Сокол в жива арт инсталация. Разбира се, основната роля това да се случи е точно на Сокол, която съзнава, че е пред камера, но остава автентична в думите и действията си през всички тринайсет години. Споделеното доверие и взаимен интерес на артист и режисьор са в основата на филма и без тях "Аполония, Аполония" не би бил възможен.

В началото виждаме Сокол да води бохемски живот в парижки театър, основан от нейните родители. Ежедневието й е пълно с артисти, случайни минувачи и радикални активисти. Сред последните е украинската феминистка Оксана Шачко, която става една от най-близките до Сокол и тяхната връзка е допълнителна линия във филма, през която прозира голямата тема за мястото на жената в света. Театърът, в който живее Сокол, е от едната страна на Сена, а от другата е престижното училище по изкуства Beaux Arts, където тя учи. Сокол е артист до мозъка на костите си, безкрайно интересен и вечно съмняващ се в себе си.

Една от най-интересните страни на филма е възможността зрителят да наблюдава процеса по търсене, създаване и отстояване на собственото място в света. Особено ако си жена с радикално мислене, опитваща се да запази собствения си глас в патриархален свят, в който оценките се дават предимно от застаряващи бели мъже.

Още в Beaux Arts преподавателите на Сокол й казват, че тя е по-интересна от картините си. Разочарованието кара художничката да замине за Ню Йорк, а после за Лос Анджелис, където попада в света на бързите картини и пари. "Защо да купувате изкуството, когато е много по-евтино да купите художника", пита иронично Глоб във филма, докато следва Сокол в търсенията й в САЩ. Този въпрос отразява действителността, в която продуценти и колекционери определят режима на артистите. Американският индустриален свят се оказва тесен за Сокол и тя се връща в Европа.

Трансформациите, през които преминава Аполония Сокол през годините на лутания и несигурност, имат своите огледални проявления и в живота на Леа Глоб. Режисьорката също има своите търсения, своите стремежи и проблеми, за които подсказва във филма.

И най-силната част от "Аполония, Аполония" е последната, в която самата Глоб едва оцелява при раждането на детето си. Тя разказва за това и този разказ се преплита с друга смърт, която бележи силно Аполония Сокол.

В последната част на филма, художничката вече не търси толкова силно валидиране от зрителите на своите картини. Тя е достигнала до момента, в който живее и приема своята несигурност, дори черпи сила от нея и създава своето изкуство така, както го вижда.

Мащабните картини с изкривени човешки фигури, предимно жени, са все по-търсени, а Сокол е разпознавана като водещ артист на своето поколение. За тази свобода и място в света Аполония е платила висока цена, понесла е много загуби и се е разделила с илюзиите от ранните си години. Глоб пък достига момент, в който житейските й приоритети са различни и тя изключва камерата.

"Аполония, Аполония" е епично пътуване през годините на двете жени и като нежен фон седи връзката между тях, вдъхновението и приятелството им. Това превръща филма в болезнено откровен, но и любящ двучасов разказ за артиста и опитите му да остане верен на себе си.

"Аполония, Аполония" е продукция на HBO Max и Danish Documentary Production, Леа Глоб е сценарист, режисьор и оператор. Филмът е достъпен за гледане в платформата на HBO Max.