🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

20 въпроса | Илиян Ружин

Студиото, на което е съосновател, записва голяма част от българските подкасти

   ©  Цветелина Белутова

Музикалното предаване на Илиян Ружин "Фалшименто", което тръгна от Радио София, а после продължи онлайн в радио "Бинар", се превърна в символ на добре подбрана нова музика и във вдъхновение за цяло поколение. Вече е мигрирало в подкаст и Facebook група, но продължава да образова. Ружин е бил на пулта, пред микрофон и като музикален редактор в "Алма матер", НЕТ, RFE, БНР - програма "Хоризонт". Със сигурност сте попадали и на негови снимки от концерти, още от 2007 г. негови фотографии са публикувани на страниците на "Програмата" и "Една седмица в София", до ден днешен снима събития на Fest Team, Гьоте-институт и др. Все още не води дъщерите си (на 13 г. и 10 г.) на концерти с него, но признава, че с настъпването на тийнейджърския период и това ще стане. През последните години голяма част от времето му преминава в записване на подкасти, заедно с приятел създава студио Procasters и са техническият екип зад "Бележка под линия", Contours.bg и още една дузина. Времето все не му стига, защото освен всички други негови занимания е част от екипа на "Свободна Европа", където снима и монтира видеа всеки ден.

Като какъв човек се определяте?

Гледам да съм точен. Плюс-минус 7 минути.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В Сайбията на тоя и оня свет, CEO-то на планетата.

Любимият ви момент от деня?

Косото слънце между 15 ч. и 17 ч. в неделя, когато започва Guy Garvey's Finest Hour, по BBC 6, а аз слушам и си зяпам през прозореца. Чичовска история.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да си спазя крайните срокове. При снимане да съм в добра физическа форма. И най-важното - бързо да забравя днешния успех или неуспех, за да съм готов за утрешния.

Кое е най-голямото ви постижение?

Фотографски е снимката на Роджър Уотърс с надписа OCTABKA. Странно усещане е да произведеш вайръл. Всеки си прави каквото си иска с него. В тоя смисъл - какво нещо е животът в едно издание на "1984" на Оруел, предговорът е от Волен Сидеров.

Как си почивате?

Тотално. И вкъщи. И така цял ден. След това ме хващат лудите и ако ще да съм в луксозeн хотел на остров Кърк, ми трябва цел.

Какво ви зарежда?

Зареждачката, когато видя някой да постъпва в разрез с личния си интерес и думите съвпаднат с действията.

Какво ви разсмива?

Общият чат с колегите, карикатурите на Чавдар Николов и Христо Комарницки, както и тук: www.instagram.com/constantbageltherapy и www.instagram.com/tomgauld.

Какво ви натъжава?

Срам, не, срам, имам, проблем, със, запетаите.

Какво ви вбесява?

Вменяването на вина. Това обикновено е с цел прикриване на собствена такава. Унижението е другата несправедливост, която никога, никога не може да има оправдаващи обстоятелства. Форсирането на двигател в града.

Личност, на която се възхищавате?

Представям си как някой отговаря, че се възхищава на мен, и това ще е толкова неловко, или както се казва сега - кринджаво, че хайде няма нужда да карам някой да се черви, четейки петъчния вестник.

Кое свое качество харесвате най-много?

По принцип, значи и като цяло съм мил човек с богат речник.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Обичам да ям повече, отколкото ми е нужно.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Ако изкарам великденския пост, ще се призная за бял нинджа.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Заведох приятели на представлението "Хага", те върнаха жеста с чорапи с горящия Кремъл и надпис fuck putin.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Значи, като цяло и принципно нямам такива.

Къде бихте искали да живеете?

Стига да има светлина и слънце, но не и жега. От мен да мине, може и в Португалия. Мерси.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Не е "Калевала", но веднъж я зачетох на децата и с учудване разбрах, че са я схванали повече от мен. Има надежда, хо-хо-хо. Иначе, както вика Бъртранд Ръсел - има два мотива да прочетеш книга - за кеф или за фукня.

Най-интересното място, на което сте били?

Преди 100 години бях в затвор. На снимки. И по-точно, мястото е моментът, в който реших да вдигна вратичката и да погледа през процепа на килия, в която се оказа, че има мъж. Не ме видя. Емоциите, които изпитах, бяха чисто нови за мен. Из основи се смутих. Ясно си дадох сметка какво е да си лишен от свобода. От същия затвор има и още една случка, но тя е в ниския регистър и ще я разкажа на живо.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Слон се яде на малки хапки. Като го казах на децата и ме погледнаха като невменяем, беше гот. С контекст ме разбраха. Иначе парите са най-късото въже, на което може да се обесиш.

Все още няма коментари
Нов коментар