Положението не е розово
Режисьорката на "Розовият облак" Юли Жербазе припомня, че светът е голям и опасност дебне отвсякъде
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Реалното и измисленото рядко влизат в такова взаимодействие, както в бразилския "Розовият облак" на Юли Жербазе - един от филмите на 2021 с най-нетипичен път, породил множество паралели с ежедневието ни през последните почти две години.
Героите Джовано и Яго прекарват безгрижна вечер заедно, след като се запознават на парти, но на следващия ден отровният и смъртоносен розов облак вече е навсякъде около тях. Едно вдишване и си мъртъв. В състояние на пълна изолация двамата трябва да се опознаят като хора, приятели, преди отново да се превърнат в любовници и впоследствие родители. В дистопичната история на Жербазе карантината продължава с години. В ролите са Рената де Лелиш и Едуардо Мендонса, с които Жербазе е работила и преди.
Родената през 1990 г. в Порто Алегре режисьорка дебютира на международната сцена и големите фестивали след шест късометражни филма. Идеята за сценария се ражда, докато тя завършва магистратура по креативно писане. Жербазе учи заедно с млади писатели и е единствената в курса, която следва, за да бъде по-добра в изграждането на персонажи и сюжети. "Всъщност изолацията често беше елемент в историите, които пишех тогава."
"Розовият облак" прави премиерата си на най-големия фестивал за независимо кино "Сънданс" и бързо поражда реакции, в които преобладават паралелите между реалния живот и сюжета. От "научнофантастичен трилър", филмът става все по-често описван в ревюта просто като "драма". През 2021 г. той спечели и Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс на 25-ия "София филм фест".
Жербазе гостува на есенния "София филм фест" между участията си на кинофорумите в Трансилвания (Клуж) и Хелзинки. Докато тя е в България, филмът излиза по кината в Бразилия.
"Искаше ми се "розовият облак" да е едно по-мистериозно понятие, всеки да намери собствено аналогия на тази всеобща заплаха", казва Юли Жербазе малко преди прожекция на филма в Дома на киното. Цветът е съзнателен избор - рядко розовото се асоциира с опасност. Сравненията с пандемията със сигурност допринасят за рекламирането на филма, но също така ограничават първоначалните идеи на режисьорката. Взимането на награди често върви с напомнянето, че трябва да намерим собствен ключ към история. "Когато ограниченията започнаха, сравненията между сюжета и вируса направиха филма много по-буквален, отколкото планирах. За мен този филм е за свободата и какво може да я ограничи: дали бракът като форма на съюз, дали самотата или определен физически проблем." Спомня си една от интерпретациите, която силно я е впечатлила: по време на дискусия в Румъния един от зрителите казва, че облакът напомня на задушаваща връзка и страхът, че ако се откопчиш от нея, няма да има никаква помощ насреща.
Разбираемо, в намеренията на Жербазе има (или би могло да има) и политически оттенък. Още преди сегашната криза, Бразилия е често асоциирана с високи нива на корупция и престъпност. Неуспешното управление на Дилма Русеф беше поето през 2018 г. от крайнодесния Жаир Болсонаро, в момента един от най-критикуваните лидери, особено на фона на тежката здравна криза в страната, която занижава допълнително обществото доверие към него. Сценарият на "Розовият облак" е завършен малко преди той да бъде избран за президент, но трусовете в Бразилия съпътстват по-нататъшния процес. "Когато снимахме филма, един от сценичните техници каза, че за него облакът символизира управлението на Болсонаро."
Въпреки сложната политическа атмосфера в страната Жербазе се радва, че има изключително активно поколение на млади бразилски режисьори, а голяма част от тях са жени. В момента тя работи по два сценария - фантастика, в която има извънземна сила ("но няма да е въобще типична фантастика") и по-камерна драма за актриса, която създава филм за живота си.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.