Видеоподкаст | Големите български кризи - две зими и една рецесия
В разговора, част от темата "Кризите на нашето недоволство", финансовият редактор на "Капитал" Николай Стоянов и икономистът Георги Ганев припомнят раждането и ефектите на Лукановата зима, Виденовата зима и Световната финансова криза
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Гласът на Капитал
Още подкасти
„Гласът на Капитал“ е седмичен подкаст, в който журналистите разказват най-важната история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ.
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
По случай рождения ден журналистите от вестника ще разработят поредица от "исторически" теми в поредицата "Капитал 30: Големите теми". Ще се разровим в архива на "Капитал", ще си припомним ключови събития от историята на България, ще припомним кои бяха главните герои и случки, как изглеждаха нещата тогава и как сега - за да осмислим миналите събития през настоящето.
Очаквайте останалите материали по темата в седмичния брой на "Капитал" и на www.capital.bg
Лукановата зима, Виденовата зима и Световната финансова криза се стоварват върху България и, по- конкретно, икономиката й. Затова и посветихме втората от "Големите теми" именно на тях. В обзорен разговор финансовият редактор на "Капитал" Николай Стоянов и икономистът Георги Ганев разказват как се раждат тези кризи, какви са последствията от тях и защо сегашната ситуация изобщо не се вписва в концепцията за "криза".
Всъщност се оказва, че България посреща и демокрацията, и членството си в Европейския съюз с надежда, но вместо това е сдобива с криза. И ако първите две са си произведени на българска земя, третата е внос от чужбина.
Първата е типична криза на прехода, като обаче властта след 1989 г. остава в БКП, която се преименува на БСП. Николай Стоянов отбелязва, че има усещане за пропиляно време най- вече заради борби в политиката, а не толкова заради търсене на посока, която е била ясна.
След това през 1994 г. се провеждат избори и на следващата година БСП формира правителство с премиер Жан Виденов. Георги Ганев припомня, че тогава БСП говори за "трети път" - не социализъм и планова икономика, не капитализъм, а някакъв друг.
"Зад тази реторика, която спечели гласовете, всъщност проектите, които сработиха, се оказаха плячкосващите проекти на определени стратегически разположени стопански елити в България, всъщност от средния ешалон комунистически ръководители на предприятия", спомня си икономистът.
При рецесията от 2008 г. има безработица, скок на лихвите и необслужваните заеми, спад на цените на имотите. Георги Ганев сравнява периода отпреди 15 години със сегашния.
"Едно е да можеш си купиш една кофичка кисело мляко по-малко за месеца, но с текущата си заплата, друго е цените на никъде да не мърдат, но като останеш без заплата, какво ти дреме, че не се повишават цените", подчерта Георги Ганев, като напомни, че инфлацията през 2008 г. е била 15%, бързо е слязла до нула, но това не е решило проблемите за хората.
"Това е много по- катастрофично събитие, отколкото реалната ми покупателна стойност на заплатата да не нараства толкова бързо, колкото ми се иска. Това са различни категории събития. Към момента ние сме в по- благоприятната категория, важно е перспективите за българската икономика д абъдат ясно поддържани".
Чуйте още:
- Защо кризата на прехода към демокрация и пазарна икономика у нас е по-тежка отколкото в други държави в Източна Европа
- Как се раждат "кредитните милионери"
- Какви са ефектите от двете "зимни" кризи
- Как българските правителства посрещат рецесията, която се промъква към България
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.