Подкаст със спортния психолог Донка Дърпатова-Хружевич: Тайната на успеха е доброто планиране

Спортният психолог за работата в полския й отбор "Лех" (Познан), приликите с бизнеса и защото културата в една организация е много важна

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Неуморимите

Още подкасти Неуморимите

„Неуморимите“ е подкаст на Милена Иванова в партньорство с „Капитал“. В него тя разказва истории през разговори с българи, пръснати по цял свят - прескочили безброй препятствия по пътя си, успели и успяващи.

  • SoundCloud на Неуморимите
  • Spotify на Неуморимите
  • iTunes на Неуморимите
  • Storytel Podcasts на Неуморимите
  • YouTube на Неуморимите
  • RSS Feed на Неуморимите

Профил

В този епизод на "Неуморимите" гост на Милена Иванова е Донка Дърпатова-Хружевич. Тя току-що е защитила докторската си титла по психология, като интересите й са най-вече в това как мислят и чувстват хората, които се занимават със спорт. Преди това обаче тя е имала много и различни други роли. От българския офис на някогашната одиторска компания Arthur Andersen тя заминава в Санкт Петербург, Русия. Оттам отива във Варшава, където става HR директор на EY (преди - Ernst & Young) и отговаря за 1200 души. След това купува детска градина. Открива още няколко. Продава ги и записва да учи спортна психология - магистратура и после PhD. Децата й няма да се върнат в България, обаче мечтае тук да стане толкова интелектуално привлекателно, че внуците й да учат тук.

Редактираният и съкратен вариант на интервюто можете да прочетете долу, а целият разговор чуйте тук или в удобната за Вас аудиоплатформа.

HR директор за 1200 консултанти и одитори - това е доста сериозна, отговорна и много стресираща работа.

- Да, стресираща позиция и много политическа позиция. Чак години по-късно си дадох сметка за това, че мен като човек политическата работа не ме вълнува, не ме развива и вероятно оттам идваше този голям стрес. Въпреки че добре си вършех работата, смятам, и въпреки че научих много неща и се развих по някакъв начин, това не беше работата за мен. Така че и оттам беше този стрес и решението да прекратя тази кариера в момента, в който реших, че искам да стана майка и да посветя време на децата си и на семейството си.

И тогава развих бизнес с детски градини - купих една детска градина, след това отворих още три, така че в пика на бизнеса имахме 4 градини във Варшава. Този бизнес го продадох след 7 години и имах 1 година, в която не работих. Това беше един рядък момент, в който имах възможност да мисля какво искам да правя с професионалния си живот. И тогава всъщност се върнах към корените на това какво действително ме интересува, какво ми дава удовлетворение, какъв тип работа и развитие личностно ще ме прави щастлива, това беше моментът, в който свързах трите точки - първото е това, че ме вълнува аналитичната, научна работа, спортът също ме вълнува, и третото е психологията, свързана с култура, т.е. културна психология.

Тогава реших да се занимавам на научно ниво с психология, първо 3 години учих магистърска степен, след което ми отне четири години, за да напиша докторската си работа.

И понеже в Полша аматьорски съм се занимавала със спорт и се запознах с много хора в света на спорта, стигнах до футболния отбор, с който работя и до днес - "Лех" (Познан). Мисля, че той е добре познат също и в България, един от най-добрите полски отбори, миналата година станахме шампиони на Полша. Така че - елитен отбор.

С тях започнах да работя в рамките на научен проект, който беше посветен на т.нар. отношения в мултинационални/мултикултурни отбори, където играят представители на различни култури, на различни държави, и как изглежда динамиката на отношения, динамиката на спортното игрище между членовете на такъв отбор. И това беше научен проект. От този научен проект, понеже успях такива добри отношения да създам и със собственика на отбора, и с треньорите, работя вече с 6-и треньор.

Какво точно правите, какво точно ги консултирате?

- Имаме много различни теми, като те се променят в зависимост от главния треньор, от това каква нужда има той, как вижда той работата с мен, какво очаква от мен. Например доста интензивно работих с групата треньори преди три години. Обикновено главни треньори идват със свой екип от 2-3 помощник-треньори, а в този случай треньорът дойде сам. И всъщност той не си познаваше помощниците, имаше проблем с това да изгради екип и аз му помагах в този аспект. Почти всеки път, като идвах, сме правили първо индивидуални срещи с треньори, както и срещи на целия екип, активни форми на обучение, по време на които треньорите се учат как да комуникират помежду си, как да комуникират с играчите, как да рефлектират върху трудни моменти, какви изводи да правят.

Работила съм с играчи, които са контузени. В тази ситуация обикновено те са изолирани от отбора и психически за тях това е много трудно. Работя също с треньора, за да може той да се сеща за това, че има контузен играч, по някакъв начин също да го включва в ежедневието, което е свързано с тежки тренировки, контузен играч естествено не може да се присъедини, но има други възможности да се интегрира. Така че и в такава роля съм била, на медиатор между треньор и играч.

Една голяма част от работата ми с играчи е свързана с контузии, с това как навлизаме в отбора, в тренировъчен режим след контузии. Ако има труден период, често играчите имат проблеми помежду си. Защото, когато отборът побеждава, всеки е много ентусиазиран и оптимистичен, но когато има загуби, лошите настроения се разпространяват много бързо из съблекалнята. И амплитудите на настроения във футбола са много остри. Това в бизнеса го няма например. Има лоши моменти естествено, има моменти на промени, но те не са толкова драстични. И всъщност психически във футбола за мен винаги е било по-трудно от гледна точка на контролиране на емоции, на такова рационално мислене, просто защото амплитудата и крайностите, от една в друга крайност може да се достигне в рамките на 1 седмица, 2 седмици, и постоянно има пикове и спадове, което е доста трудно. Както хората извън бизнеса не си го представят, така всъщност аз не съм си го представяла никога, че е толкова драстично.

А как се става шампион? Ако има някакви изводи, които можете да направите за процеса, през който е минал отборът, за да стигне до това, какво се откроява най-ярко в съзнанието ви?

- Понеже имам щастието да имам достъп до информации от кухнята на отбора, свързани с управлението на отбора, за мен основният водещ фактор за успеха на такава организация е планирането. Как се планират трансфери например. Много често във футбола има голяма ротация на играчи, на спортни директори, на всички, които са свързани с вземането на решения. И е много важно, когато на управленско ниво нещата се планират и решенията се вземат по рационален начин. И според мен това беше водещо миналата година, защото нямаше големи промени в отбора. Капитанът на отбора, доста водеща фигура, беше и все още е играч, който е в отбора от 3 години, т.е. има стабилност, има лидерство. Всички нови трансфери и промени бяха добре премислени от гледна точка на динамиката в самата съблекалня, от какви държави с какъв тип, какъв профил играч, как ще се разбират помежду си, много от тези неща, ако са добре премислени, както се получи в случая, бяха критични за мен. И макар тази година да беше сменен главният треньор и това не беше очаквано, отборът беше добре изграден и продължава добре да играе дори с нов треньор.

Споменахте няколко пъти съблекалнята, толкова ли е централна тя за това какво се случва на терена?

- О, разбира се. Съблекалнята е мястото, където се случват много интересни неща. Ако има конфликти, те се случват в съблекалнята, всички отношения между играчите в такъв вид отбори основно се случват в съблекалнята. Играчите в отбора са много различни и те невинаги извън съблекалнята има къде да се срещнат. В този отбор има както 16-, 17-, 18-, 20-годишни момчета от академията, така и чужденци, които са с по 2-3 деца, на 32-34 години. Етапите от живота, в които се намират, са много различни в рамките на един такъв отбор. В отбора има около 30 до 40 играчи и съблекалнята е мястото, където те всички се срещат.

Футболът е екипен спорт, в който лидер е капитанът. Неотдавна си мислех доколко е важен лидерът в контекста на една държава и управлението на една държава - лидерът спрямо хората в контекста на демокрация. А във футбола лидерът как въздейства и доколко е водещ фактор за това какво се случва по време на мач?

- Ами това е труден въпрос, защото има няколко школи и аз съм например привърженик на школата, че във футбола няма как да се постигат резултати, ако имаме само един лидер, т.е. аз съм привърженик на това, че в един отбор има много лидери, но всеки лидер има някаква роля, в която се чувства добре и която е важна за отбора. И затова са добре отборите, които са добре интегрирани, с добра кохезия, са такива, в които всеки си знае мястото и всеки се чувства важна част от отбора, защото има някаква важна роля. Формален капитан трябва да има, често в литературата се говори, че има формални и неформални лидери. Формален лидер, да, трябва да има, но освен формалния лидер... той не може да е сам, той трябва да има група лидери, които да го приемат, затова добрият треньор в моя опит се опитва така да управлява отбора, първо, че треньорът, особено ако е по-дълго време, а не е половин година или една година, неговата дума се чува за това какви хора иска да има, неговата дума се чува за това какви трансфери да има. Често във футбола трансферите са нещо, което се решава от спортния директор и невинаги се координира с треньора. В "Лех" не е така, треньорът трябва да одобри всеки трансфер.

Очевидно футболът е спорт, в който има доста рязко разграничаване на една шепа звезди и всеки отбор има такава, ако говорим на световно ниво. Как се променя динамиката, как се управлява такъв тим? Във вашия отбор има ли звезда, около която трябва да се управлява всичко останало, или са по-изравнени позициите на играчите?

- В съблекалнята на "Лех" динамиката е много разнородна. Обикновено чужденците са играчи, които са с по-голям опит и с по-ясни цели, с по-ясно дефинирани амбиции. От моя опит, в "Лех" има много скандинавски играчи, с които аз обожавам да работя. Те са много уравновесени, естествено всеки е много амбициозен, но знаят, че идват от по-слаби лиги или пък от по-слаби отбори, т.е. си знаят границите на амбициите. Никой от тях не е на ниво Меси. Бих казала, че звездите са по-скоро сред младите играчи на "Лех", които имат големите амбиции и които всъщност са там и така изглежда бизнесът във футбола, поне в Полша - най-големите пари се правят от трансфери, т.е. млади полски играчи, които после са продадени в по-добри лиги и в по-добри отбори. И всъщност бих казала, че звездите в съблекалнята се делят на по-малки групички, в различни контексти. В "Лех" полските звезди са най-ярки.

А ако работехте в отбор, в който е Меси или Роналдо, как се управлява тази динамика от гледна точка на психология?

- Според мен със звезда като Меси и начина, по който беше организирана цялата игра на аржентинския национален отбор, и избора на главния треньор е, че всъщност цялата игра и цялата динамика като стратегия и като тактика на игра беше организирана покрай Меси, за да се максимализира неговото присъствие. И това естествено рефлектира и върху отношенията в съблекалнята. Може да се каже, че целият отбор работеше за него. И това е нещото, което не направиха поляците за съжаление. Защото можеха по същия начин да организират играта покрай Левандовски. Левандовски нямаше с кого да играе в това световно първенство. Вместо да работят върху по-офанзивен футбол, който да е концентриран повече върху него, особено при положение че неговата дума е ключова и той е абсолютен лидер в отбора. Неговата дума се чува за това кой да бъде треньор на отбора. Ако той реши, че няма Михневич да бъде треньор, федерацията няма да избере Михневич за треньор. Така че неговата дума тежи и за съжаление не знам дали след 4 години той вече ще е на това ниво, както Роналдо се оказа, че не е на нивото, на което би искал да бъде.

Има ли уроци от работата ви с този футболен отбор, които можете да кажете "това са неща, които в бизнеса биха помогнали"?

- Спортните организации в голяма степен са примери за това как не трябва да се прави бизнес. Без планиране, с много хаотични действия, с много емоции, с решения, които се вземат на емоционално ниво, с малка отчетност, защото просто ротацията е много висока, със сравнително ниска идентичност. Това, което може би бизнесът може да научи от футбола, е колко е важна идентификацията с културата на една организация. Винаги ме е учудвало това, че независимо от това какви играчи дойдат в "Лех", независимо от това какъв треньор се появи, тази култура на организацията си остава. За мен, даже от научна гледна точка, това е интересен феномен, който си заслужава да му се отдели повече научно внимание. Но защо е така? И по какъв начин бизнес организациите извън спорта могат да създадат такъв тип култура, която е устойчива, която дава много положителни ефекти. Мисля, че част от това е на емоционално ниво и е свързано например с клуба като част от мета културата на даден град. Защото например в Познан "Лех" е една доста интегрална част от историята на града. В такъв отбор и в такъв град трудно се живее, ако си играч, защото те познават, има много фенове и не си анонимен. И това е доста трудно и за всички наши чуждестранни играчи, това е нещо, за което ги подготвяме. Защото те не са свикнали. В Скандинавия си абсолютно анонимен дори ако играеш и в най-висшата лига.

Това не съм го виждала във Варшава, където "Легия" е големият отбор, това е много типично за Познан и това гради и корпоративната култура, т.е. феновете. Самият град, историята на града. Мисля, че в бизнеса, особено ако искаме да градим нещо като култура - нещо, което да оцелее дълго време, със сигурност може да погледнем към спортните отбори. Така е в "Барселона" например или "Реал" (Мадрид) - това не е само маркетинг, то е култура и всичко се гради на много емоционално ниво, което в бизнеса го няма. Запалянковците са много емоционални, що се отнася до техния отбор - и за провалите, и за победите. Така че това е със сигурност нещо, което бизнесът би могъл по някакъв начин да инкорпорира, да се научи да прави по-добре, по-успешно.

Каква може да е България, ако си представим позитивния сценарий, ако не се фокусираме на негативите и проблемите, с които се сблъскваме в момента, а на база потенциала й? Каква би била вашата мечта за 2050?

- В момента и откакто се занимавам с наука, съм на вълна образование и моите деца вече са на този етап, в който трябва да мислят за следване. Та в този ред на мисли, България има невероятен човешки потенциал и ресурс, невероятен. Традиции в образованието, успехи, дори и сега в тия оскъдни от образователна гледна точка времена, български деца и български учители с невероятни международни успехи и бих искала моите внуци да се стремят да учат в България. Да е такова атрактивно място за развитие интелектуално, че да искат да се върнат в България. Защото моите деца на този етап не, но възможно моите внуци да искат. И това бих искала да пожелая.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал