Камионите ще платят сметката

Скъпо ли е наистина

От думите на министър Аврамова и нейният заместник Николай Нанков стана ясно, че това е един от много варианти, които Световната банка е изготвила (виж таблицата). Тактиката вероятно е, че държавата тръгва със скъпо предложение, а в рамките на преговорите ставките най-вероятно ще се променят. Предварителна информация или дискусии не е имало с превозвачите.

Най-сериозната сметка ще се плати от най-тежките камиони. Според сметките на Йордан Арабаджиев, председател на Съюза на международните превозвачи, цената на разходите за ползването на пътищата ще се увеличи 30 пъти за най-често използваните камиони в България - Евро 4. Сметката е при пробег 8 хил. км на месец и използване на платен път в 60% от случаите.

Логично е цената да се увеличи, тъй като това е идеята на тол-таксата. Сравнението с други държави обаче показва, че първото предложение на МРРБ е по-високо от много други страни в Европа, и то за най-екологичния клас - Евро 5 и Евро 6. Таксата за магистрали и първокласни пътища за камиони над 12 т.от висок емисионен клас Евро 6 е 0.47 лв. на километър, в Полша и Унгария е 0.12 лв., а в Германия - между 0.28 и 0.36 лв.

Магистралата от Нови Сад до Ниш в съседна Сърбия, която е дълга 588 км, струва 52 евро за тежките камиони, или около 104 лв. В България същият камион ще заплати над двойна стойност - 236 лв., за по-малко разстояние - 500 км.

Пред журналисти министър Аврамова обясни, че вероятно стойностите от таблицата ще се променят. От думите ѝ стана ясно обаче, че по-скоро ще се стеснят разликите между ставките за ниски и високи емисионни класове, отколкото да се промени коренно тарифирането.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Другите проблеми

Един от аргументите на МРРБ е, че заради ниски ставки за автобусите и превозните средства под 12 т по-голямата тежест се поема от най-тежките тежкотоварни камиони, където попада и транзитният трафик. "Ние считаме, че тол-системата е най-справедливият начин на плащане на ползването на пътя, но фокусът е изместен към тежкотоварните превози. Те ще трябва да поемат цялата тази тежест, за да се съберат едни пари", каза Йордан Арабаджиев пред "Капитал".

Според Христо Христов, собственик на транспортната и логистична компания "Дискордиа", новите такси ще намалят и транзита. "Турският трафик през България намалява, поне наполовина, а може би и с 2/3. Сега с една такава такса ще се изгони и останалият трафик и ще може да се радваме на едни хубави празни магистрали." Друг твърде вероятен ефект според тях е, че по-високите разходи на превозвачите в крайна сметка ще се поемат от крайния потребител, като министерството трябва да прецени ефекта върху икономиката на страната.

От разчетите на Световната банка обаче не личи подобен катастрофален ефект. Според анализа цените на хранителните продукти например ще се повишат с около 1% средно с изключение на безалкохолните напитки, чиято цена ще се вдигне с 3.89%, ако се приемат предложените от МРРБ цени.

Другият сериозен проблем е обхватът на тол-системата. Първоначалните планове бяха тя да се разпростре на 16 хил. км. Те бяха намалени на 10 800 км, като в това число влизат не само магистрали и първокласни пътища, но и втори и дори трети клас пътища. От министерството са обяснили, че при определянето на цените са гледали за пример Унгария. "Там обаче има паралелен път и алтернатива откъде да минеш. Страната е на централно място и таксите са насочени към транзита, а за вътрешните превозвачи има избор. За нас няма да има такъв", казва Христо Христов. МРРБ така и не е отговорила окончателно какъв ще е обхватът.

Третият сериозен казус идва по линия на автобусите. Автобусните превозвачи имат договори с общините на определени цени, които не могат да се променят след въвеждането на тол-таксите. "Тол-система ще има и трябва да има, но не в този вид. Има обществени поръчки с общините за превоз на пътници за 8 - 10 години напред за определени цени, а тол-таксите са ново обстоятелство", коментира Васил Пиронков, председател на сдружението на автобусните превозвачи и собственик на "Комексмаш", пред "Капитал". Казус има и с градските автобуси, които имат крайградски курсове и също ще трябва да плащат такси, като така общини ще трябва да коригират бюджетите си за транспорт.

Спорът за 1 млрд. лв.

Тепърва предстоят преговори и вероятно отстъпване от страна на държавата. Превозвачите ще представят и свои анализи. Засега позицията на министерството е, че приходите годишно трябва да са 1 млрд. лв., "за да може Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да изпълнява своите задължения и ние да се движим по добра пътна мрежа", по думите на Аврамова. Предстои един месец обществено обсъждане, след това изготвяне на доклади, а накрая Министерският съвет ще приеме тарифите. Финалните такси ще са ясни в началото на лятото, коментират от МРРБ неофициално.

Подозрението, че министерството е започнало отгоре надолу - с намерението да събере този милиард на всяка цена, се прокрадна многократно в разсъжденията на превозвачите пред "Капитал". По думите на зам.-министър Николай Нанков пред журналисти, ако се запазят предложените ставки, приходите ще са 1.160 млрд. лв. От тях обаче 15% ще отидат за издръжка на системата, а максимум 7% отиват за т.нар. национални доставчици на услуги - частните компании, които също доставят винетки и тол-такси. Тоест за пътища все пак остават малко над 900 млн. лв. по груби сметки.

Пари за пътища определено не достигат. По данни на Световния икономически форум българските пътища са четвъртите най-лоши в ЕС, а 25% от републиканската пътна мрежа е в лошо състояние. Предстоят и големи инфраструктурни проекти, които не се финансират с европейски средства, като магистралата Русе - Велико Търново например, остатъка от "Хемус", тунела под Шипка, пътя от Русе до Бяла и обходния път на Бяла. Всички те възлизат на милиарди левове.

Тези сметки обаче са помрачени от факта, че тол-системата е в ръцете на Агенция "Пътна инфраструктура". АПИ подписа анекс с изпълнителя - австрийската Kapsch, и им спести дейности за около 20 млн. лв. по груби сметки. Същата агенция отговаряше и за кошмарния старт на електронната винетка за леки автомобили на 1 януари 2019 г. Освен това АПИ е била разследвана от европейската служба за измами ОЛАФ, че де факто действа като "организирана престъпна група", а съмненията за това как се провеждат големите строителни търгове витаят от години. Така след като успее да се договори с превозвачите колко пари ще събере, държавата ще се изправи и пред съмненията как ще харчи тези пари.