Най-големите компании в транспорта: На кръстопът

На фона на тези големи промени, които тепърва ще променят пътя пред бизнеса, изминалата 2018 г. беше нелоша за транспорта, като повечето от най-големите компании в сектора имат ръст на приходите си, а средно за първите 20 компании увеличението е 13%. Годината е била и печеливша, като освен държавните жп компании и общинските дружества за градски транспорт само "България ер" завършва с негативен финансов резултат.

Най-неубедително и без никаква изненада е представянето на лидера в класацията Национална компания "Железопътна инфраструктура", като държавното дружество, отговорно за жп линиите и гарите в страната, увеличава загубата си до внушителните 81.6 млн. лв. Съществено разместване има в челата тройка, като на втора позиция излиза концесионерът на пристанище Бургас, измествайки миналогодишния подгласник - спедитора "Гопет транс", на четвърта позиция.

Големият ръст

Компанията с най-силен скок в класацията на най-големите транспортни компании е концесионерът на пристанище Бургас "БМФ Порт Бургас" на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Приходите на оператора са се увеличили със 105% за една година и тя от осма излиза на втора позиция след държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура". Тя може да се похвали и с най-високата рентабилност - 36%, като печалбата на дружеството концесионер достига почти 110 млн. лв.

"БМФ Порт Бургас" стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток - 2" и за контейнери - "Бургас-запад". За взимането на концесията помогна приватизацията на Параходство "Български морски флот" от братя Домусчиеви. Докато в корабния бизнес те срещнаха някои затруднения със срива в световния пазар и дори се опитаха да се стигне до промяна на приватизационния договор така, че да инвестират в по-малко кораби, в пристанищния бизнес нещата изглеждат доста обещаващи. За държавния оператор в съседство "Пристанище Бургас" остана силно ограничено поле за изява и бизнес, като това е на път да се случи и във Варненския залив в полза на пристанището на ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

Все пак големият ръст на приходите се дължи на еднократен ефект, който се обуславя от няколко кумулативни фактора, а именно промяна в счетоводната политика на компанията и завършване на голям инфраструктурен проект, който е отчетен еднократно като голям приход от инвестирани суми за извършени строителни и монтажни работи и дейности по поддържане, рехабилитация, реконструкция и разширение на Пристанищните Терминали, обясняват от компанията. Колкото до печалбата от дружеството класифицират постигнатия резултат като "еднократен". Средногодишният ръст на товарооборота за последните 3 години е в рамките на около 15%. За 2018г. спрямо 2017 г. той расте с 12%, като в структурно отношение наливните товари имат прираст, поради привличането на новия товар - сярна киселина.

Общата сума на инвестираните средства от 2012 г. до момента е над 130 млн. евро. Един от частните терминали на пристанище Бургас - този за течни горива, влезе през тази година в публичното полезрение, след като вече бившият генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев публично обяви, кой е основният клиент на терминала на Кирил Домусчиев - "Инса ойл". От 2018 г. "Инса ойл" е и наемател и на данъчния склад за течни горива на пристанището.

Други инвестиции са направени в съоръжения за разтоварване на втечнен газ пропан-бутан, в силозен комплекс за обработване на зърнени товари и др. От 2017 г. най-големият товародател на пристанището по думите на Георги Домусчиев е "Аурубис България". За нуждите на медодобивния комбинат от Пирдоп са изградени нов склад за обработка и съхранение на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и съхранение на сярна киселина на стойност 14 млн. евро. Инвеститор е концесионерът, а медодобивният завод се ангажира да използва съоръжението минимум 20 години напред и да гарантира определени количества товари.

През лятото на миналата година от "БМФ Порт Бургас" съобщиха, че са изградили и пуснали в експлоатация нова логистична база, която ще получава, съхранява и претоварва оборудване за разработването на петролните полета в Казахстан. Тя е изградена по договор с белгийската компания Sarens, която операторът на нефтеното находище TengizChevrOil (ТСО) е избрал за основен доставчик за операциите и разширението на пристанището в Бургас.

През 2018 г. беше завършен и първи етап на мащабната инвестиция за изграждане на едно допълнително дълбоководно корабно място на територията на "Бургас Изток - 2" и два броя допълнителни корабни места. Така кейовият фронт на терминала е бил удължен с повече от 400 метра.

За 2019 г. от пристанището очакват умерен ръст на обработваните товари в рамките на до 5%, което няма да се отрази в ръст на приходите и рентабилността на "БМФ Порт Бургас" смятат от дружеството.

Най-растящата на пътя

Въпреки всички настоящи и бъдещи сътресения в подсектора на автомобилните превозвачи и при тях не липсва разрастване на дейността и мащабни планове за инвестиции. През 2018 г. те идват от превозвача "Дискордиа". Приходите на дружеството се увеличават с 40%, като компанията достига 128 млн. лв. приходи за 2018 г. В края на миналата година собственикът и изпълнителен директор на "Дискордиа" Христо Христов обяви пред "Капитал", че компанията си е поставила за цел да стане лидер в Източна Европа и да увеличи автомобилния си парк на 1380 камиона в края на 2022 г., като към онзи момент разполагаше с 535. За целта са планирани инвестиции в размер на 350 млн. лв. през следващите пет години. Около половин година по-късно дойде и новината: проектът се движи по план и флотилията й е достигнала бройката 600 камиона Евро 6. "Дискордиа" ще продължи и в бъдеще да увеличава автомобилната си флотилия. След представянето на 600-ия камион плановете й за растеж до края на годината се допълват от направената поръчка на още 180 нови и модерни камиона", съобщиха още от дружеството. Увеличават се и плановете за автопарка до 2022 г. - на 1400 камиона.

С ръст на приходите са и двете големи автомобилни компании от Пловдив - ПИМК и "Петко Ангелов БГ", с респективно 12.4 и 8.3%. В края на 2018 г. ПИМК закупи още 50 влекача към автомобилния си парк от над 1400 камиона. Тя обаче не успя да стане концесионер на летището в Пловдив заедно с партньорите си от "Тракия икономическа зона", като след отказването от договора от страна на китайската компания победител HNA Airport Group правителството прекрати процедурата, вместо да подпише договор с класираните на второ място пловдивски компании.

Полет и по въздух

Успешна е била изминалата година и за почти всички компании от сектора на авиацията (с изключение на чартърната "Би Ейч Еър"). Това не е изненада, като през миналата година имаше сериозен ръст на туризма по Черноморието през лятото, както и на туризма в София. Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" увеличава приходите си с 10%, като в бъдеще очакванията са те да растат още заради новото мегалетище на Истанбул, което ще доведе до увеличаване на въздушния трафик над страната. За 2018 г. "Летище София" има 14.3% ръст и близо 170 млн. лв. приходи. По отношение на броя на пътниците само 38 хил. не достигнаха на летището, за да мине границата от 7 млн. души, а печалбата е 12.6 млн. лв. Сега летище София е в очакване на избора на концесионера, който ще го управлява през следващите 35 години, като кандидати са пет европейски оператора.

Един от тях е операторът на летището във Франкфурт - Fraport, който е концесионер на летищата във Варна и Бургас през дружеството "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". Германската компания има 60%, а българският й партньор е компанията от групата на "Химимпорт". За миналата година дружеството концесионер има близо 10% ръст на приходите. Годината беше рекордна по отношение на броя на пътниците, донесени на крилете на low cost компаниите и чартърите. През двете черноморски летища през 2018 г. преминаха 5.5 млн. пътници, над 38 хил. полета на 103 авиокомпании. Пример за българска такава е "Българиан еър чартър", която увеличава приходите си с 26.8% и те достигат близо 203 млн. лв.

Огромната радост кацна на летище Бургас през миналата година под формата на low cost компанията Ryanair. В края на март 2018 г. нискотарифният превозвач започна полети до летище Бургас, като откри 11 линии и база и осигури на летището над 1200 излитания и кацания. Плановете бяха да поддържа поне две линии целогодишно, като в замяна да получи подкрепа от фонд, създаден от общините в региона. Една година по-късно обаче картината за авиацията не изглежда толкова розово. Ryanair по неизвестни причини закри базата си в Бургас и остана само с едва три полета през лятото - Краков, Варшава и Братислава. Като цяло летният сезон не изглежда толкова обещаваш като предходния и сега надеждите в Бургас са да се запазят нивата от 2017 г.

Малка е положителната промяна през миналата година и за националния авиопревозвач "България ер", която отчита само лек ръст на приходите и спад в загубата. Компанията обаче може да се похвали с благоприятен съдебен развой на битката й с летище София за неплатените от нея летищни такси, като авиокомпанията започна да печели част от делата.

Общинското дружество "Център за градска мобилност" увеличава приходите си по счетоводни причини. Транспортните дружества в групата му са на загуба Фотограф : Юлия Лазарова

Общински скок или не съвсем

Най-големият ръст в транспорта не идва по вода, въздух или суша, а се отбелязва от компания, която в по-голямата си степен играе ролята на гара разпределител на средства. Това е общинската "Център за градска мобилност" (ЦГМ), като тя отчита нарастване на постъпленията със 119.5%, като в абсолютна стойност приходите скачат от 50 на 110 млн. лв. Ръстът в приходите обаче се дължи в промяна на счетоводната политика. Това обясни Христиан Петров, изпълнителен директор на ЦГМ. До септември 2017 г. дружеството не осчетоводява като приход постъпленията от продажби на карти и билети, както и субсидията за градския транспорт от държавата и общината. Така само за три месеца през 2018 г. ръстът в приходите е над 100%. Още по-сериозен ръст ще бъде отчетен за 2019 г., тъй като в приходите на дружеството ще бъдат зачислени продажби на карти и билети за около 120 млн. лв. плюс субсидия за още толкова. Заедно с постъпленията от синя и зелена зона приходите на ЦГМ ще надхвърлят 260 млн. лв.

При останалите столични транспортни дружества няма големи промени, като негативните им резултати остават факт. Причините за тях са инвестициите и амортизациите в авто- и електротранспорта, както и в "Метрополитен".