Европа отчита втората си най-топла зима, в България тя е рекордна от 136 г. насам

Причината е февруари, който счупи температурните рекорди в глобален мащаб и прекрачи значително прага от 1.5°C

Редица ски курорти в Апенините и Южните Алпи отчитат един от най-безснежните ски сезони, откакто се развива ски спорта

Капитал

Редица ски курорти в Апенините и Южните Алпи отчитат един от най-безснежните ски сезони, откакто се развива ски спорта © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Средната температура през изминалата зима в Европа е била с 1.44°C над нормата за последния 30-годишен период (1991 - 2020 г.) и това я превръща във втората най-топла за периода. Стойностите й са почти еднакви като зимите от 2006/07 и 2015/16 г., а рекордът за момента продължава да е на сезон 2019/2020 г (в климатологията зимен сезон са месеците декември-февруари). В България зимата също бе рекордно топла за последните 136 години, подминавайки миналата зима, която сама по себе си също бе рекордна.

Това става ясно от месечния анализ на климатолога Симеон Матев за платформата Climateka. Поглед към картата на континента разкрива, че особено големи аномалии са отчетени в централните и югоизточни райони на континента.

Българската зима

След като предната година също бе отчетена рекордно топла зима, през 2023/2024 г. отново имаме "нова най-топла зима" за последните 136 г. в България, пише Матев. В регионален план най-голяма аномалия се наблюдава в Северна България и най-вече Предбалкана, докато в югозападните райони и високите части на планините стойността на сезонната аномалия е двойно по-малка, но пак по-висока от нормите.

По-детайлен регионален анализ прави климатологът Цветомир Кънчев. Според неговия анализ, на север от Стара планина всички станции са отбелязали стойности за рекордно топла зима, макар и малко над предишния рекорд, но има места и с по-големи разлики, които стигат до 0.6 - 0.9 - като Добрич и Враца. В Горнотракийската низина, както и при повечето от високите западни полета, зимата или е била рекордна, или е била само с по 1 десета от градуса под рекорда от минали години. В Югозападна България, Трънско, Кюстендилско, долината на р. Струма, Разложко и Гоцеделчевско сезонната температура на настоящата зима е с по 4 - 5 десети от градуса под рекордите.

В крайна сметка, ако трябва да степенуваме кои части на страната са допринесли най-много за рекорда, то това са Предбалканът, Дунавската равнина, Черноморието, Горнотракийската низина, Високите западни полета, Югозападна България и планините, посочва Цветомир Кънчев.

Февруари като никой друг

При изминалите две най-топли зими основният принос се падаше на януари, докато тази зима януари бе с най-малката месечна аномалия, а февруари - противно на първоначалните прогнози, показа, че климатът е неузнаваемо променен и можем да очакваме неочакваното, пише Матев.

Глобалната температура през февруари отново прекрачи прага от 1.5 °C и регистрира стойност от 1.77 °C над прединдустриалните нива. Той е 9-ият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура. Нещо повече - за изминалите 12 месеца (март 2023 г. - февруари 2024 г.) средната глобална температура е най-високата регистрирана до момента за едногодишен период и е с рекордните за момента 1.56 °C над доиндустриалния период.

Много високи аномалии за февруари са отчетени в Арктика, Северен Сибир, Централна и Североизточна Северна Америка, както и Централна и Югоизточна Европа.

В Европа средната температура за месеца е била с 3.3°C по-висока от нормата за периода 1991 - 2020 г. - или втория най-топъл февруари след този от далечната 1990 г., с аномалия повече от 4°C. За последните 10 години средната европейска температура се е повишила с над половин градус, което съпоставено с останалите континенти има най-висока стойност.

За някои страни в Западна, Централна и Югоизточна Европа февруари 2024 г. е най-топлият февруари в историята им. Към този момент това е потвърдено за Уелс и Англия в Обединеното кралство, а също и за Германия и Румъния. Швейцария също отчита най-топлия февруари, като там метеорологичната редица с данни води началото си от 1864 г.

В България февруари 2024 г. също бе много топъл месец с една от най-големите положителни месечни аномалии - средното месечно отклонение за цяла България е повече от 5 °C. В Северна България е било по-топло от редица места в Южна, пише климатологът. В равнините най-голяма наднорменост е имало по поречието на Дунав и в Предбалкана, където нейната стойност е над 7 °C - една от най-големите стойности през последните години. Това води до изравняване на температурите между Северна и Южна България.

В крайна сметка този февруари е бил най-топлият за последните 58 години, като температурите са били с много малко по-високи от предишния рекордьор - 2016 г.

Причините според анализа на Матев са множество глобални фактори - от една страна, естествени физически процеси, като атмосферна циркулация, благоприятстваща наднормени температури, малко валежи и липсата на охлаждащия ефект на снежната покривка в умерения пояс, феноменът Ел Ниньо, но от друга, не малката тежест има и антропогенният фактор - усилен парников ефект, вследствие на изгарянето на фосилни горива, промяна на подстилащата повърхнина, намесата в някои природни процеси и др.