Вопке Хукстра: Социалният фонд за климата ще подкрепя повече страни с по-ниски доходи

Другият крак е да направим справедлив преход. Той трябва да е справедлив към всички държави членки и наистина да помага на нашите компании и индустрии да оцелеят. Това означава, че трябва да направим повече, за да сме сигурни, че те ще просперират, че наистина имат равни условия и даваме всички стимули, за да не фалират или да напуснат нашия континент, защото това няма да е добре за бизнеса, но няма да е добре и за планетата.

Така че тези две неща трябва да вървят ръка за ръка през идните години. Не може да имате едното без другото в следващите години и това е нещо, върху което ЕС трябва да започне да се съсредоточава днес. Моето лично убеждение е, че ще удвоим усилията през следващия мандат.

Наскоро ЕС изложи междинна цел за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г., как си представяте да удвоим мерките дотогава?

Това е предложение на ЕК, все още не е закон, но определено е посоката на движение, която вижда комисията. Окончателният вариант ще бъде готов до избора на следваща комисия и Европейски парламент. Най-важното е, че ние се вслушахме в учените и техните научни доказателства, че има какво повече да се направи по отношение на действията в областта на климата. Това е да поставим междинна цел до 2040 г., която да бъде едновременно амбициозна и реалистична, и това е 90% намаляване на емисиите.

За енергийната система това 90% намаление на въглеродните емисии за 2040 г. означава почти пълна декарбонизация на сектора. Това ще се постигне чрез ускореното внедряване на възобновяема енергия и постепенното премахване на изкопаемите горива, които ще бъдат намалени с 80% в сравнение с 2021 г.

Трябва да сме сигурни, че всички предпоставки за това са налице. Те са за справедлив преход, за икономика, която работи, за общество, което може да прозре това във всяка от 27-те държави членки.

Абсолютно съм убеден в скоростта на промяната и ако видите какво вече правим, към 2030 г. целта ни за намаляване на емисиите с 55% ще бъде изпълнена, дори ще надминем тази цел. Интересното е, че когато говоря с бизнес лидери, те подкрепят поставянето на междинна цел по две причини. Едната е, че смятат, че в крайна сметка това ще им даде конкурентно предимство и няма да бъде недостатък или причина за изоставане. Другата е, че искат предсказуемост от своите политици. И това е, което правим. Даваме предварителни насоки с предвидимост, надеждност, посока на движение, така че бизнесът да може да планира.

Няма нищо по-лошо за бизнеса от нови разпоредби и нови предложения всяка година. От гледна точка на всяка страна и всяка държава членка е много трудно да се направи промяната и да се откажат въглищата и газта.

Кои са работещите мерки, кои са най-важните закони, с които ще вървим в тази посока, предстои ли приемане на ново законодателство?

Със сигурност преходът невинаги е лесен, особено в страна като вашата, където исторически има силна зависимост от въглищата. И точно затова намирам за толкова важно ЕС да помага при този тип преходи, да помага с Фонд за справедлив преход, със Социален фонд за климата. Това са мерки, които действително помагат да се гарантира, че индустриите могат да се променят, че областите, които са най-засегнати от промяната, намират нови възможности за изкарване на своята прехрана.

Така хората, които може да са имали работа в сектор А със специфики B и C, но се преквалифицират и могат да имат жизнеспособно бъдеще в различна индустрия D с умения E и F. Ние трябва да улесним този преход на всички работещи във въглищната енергетика и всички, които ще загубят работа заради този преход. Убеден съм, че ще успеем с всичко, което сме поставили като цели.

Как ще работи Социалният фонд за климата във всяка страна, за да помогне наистина на най-засегнатите?

Социалният фонд за климата ще се различава във всяка страна. Всяка страна има свой "ключ", за България това са около 2,5 млрд. евро, но не всички страни получават една и съща сума. Така че вече е социален по своя дизайн. Държавите членки с по-ниски доходи получават значително повече, мисля, до осем пъти повече от тези с най-високи доходи. Така че това само по себе си вече е много социална концепция, защото всички държави членки и техните граждани всъщност плащат за това. Но средствата отиват при най-нуждаещите се.

Но проблемът е в изпълнението и как може да се обхванат най-много хора по най-подходящия начин. Е, разбира се, когато харчим европейски пари, трябва да спазим определени изисквания. Хубавото тук е, че има конкретни предложения, които страните да подготвят, ако искат да отговарят на условията за тези пари.

Другото, което може да направят държавите членки, е да добавят и национални средства, за да увеличават въздействието на този тип финансиране. Например вашият министър на околната среда и климата Попов работи усилено в тази посока, но и по-далеч. Когато погледна целия преход и действията в областта на климата, той върши фантастична работа.

А в перспективата на световната политика за климата кои са най-важните теми в момента преди следващата Световна среща за климата - COP29?

Днешната геополитика, разбира се, е много трудна. Светът скоро няма да е много по-спокоен и много по-лесен в сравнение с днес. Така че отново, на следващата Световна среща за климата COP, както и на последната COP, ще имаме много, много трудна геополитическа среда, в която страните са в противоречие помежду си по отношение на това как виждат бъдещето, своите краткосрочни и дългосрочни интереси.

В Украйна се води ужасна война, причинена от руснаците, има и огромни катаклизми в Близкия изток. Има напрежение в Индийско-Тихоокеанския регион. На този контекст ние не можем да повлияем - със сигурност не и за една нощ. Това, което трябва да направим, е да се е обединим по това, за което сме съгласни.

Независимо дали говоря с хора и бизнеси от Латинска Америка, Африка, Северна Америка, Европа, Азия, Южна Америка - всички са съгласни, че изменението на климата е ясна и настояща опасност, с която можем да се справим само заедно. Мисля, че това също ни събира, ние вложихме много в дипломацията в тази посока, това ни направи успешни на COP.

Но какъв етап са преговорите между САЩ, Китай и Русия сега, основно за управлението на фонда за загуби и щети за най-уязвимите на климатичните промени страни?

Европа изигра важна роля в прокарването на по-широката сделка. Ние сами сме намалили много емисиите, но също така финансираме значително действия по целия свят, които помагат за смекчаване, а също и за адаптация. На последния COP Европейският съюз се фокусирахме много върху загубите и щетите. И за това отново огромният дял беше платен от европейците. Ние постигнахме сделка за фонд от 100 млрд. евро.

От тези 100 млрд. евро повече от 30 млрд. евро са финансирани от европейците. Така че, ако има един континент, който дава повече от справедливия си дял по отношение на международните действия в областта на климата, това сме ние. И това е правилно, защото сме континент, който има средствата да поеме отговорност.

Но бих искал да видя други да поемат отговорност, икономиките, които са отбелязали огромен растеж през последните 30-40 години, независимо дали са в Персийския залив, дали са Китай, Северна Америка. Не можем да бъдем единствените, които ще поемем отговорност. Със сигурност ще продължим да го правим, но тук трябва цялото "семейство" да танцува танго.

Вие се включихте в годишната среща на Пакта за климата, в който участваха климатични посланици от всички европейски страни. Защо тази инициатива е важна за ЕК?

Защото не можем да направим Зеления преход сами. Имаме нужда от хора, които ни помагат да прокараме силно нашите послания за климата, за справедлив преход, за процъфтяваща икономика.

Бих искал да има повече посланици, защото чувствам, че вършат фантастична работа. Знам, че и ти самата си посланик. Мисля, че групата върши фантастична работа и имаме нужда от повече застъпничество. Инициативата е факт много преди да стана еврокомисар. Но думата посланик казва всичко. Политиците не могат да направят промяната сами. Нуждаем се от много, много гласове, за да бъдем чути.

Вашата биография в миналото е свързана и с бизнеса с изкопаеми горива. Променихте ли мнението си отпреди 10 години за изменението на климата?

За мен повратна точка беше, когато за първи път видях фантастичния филм на Ал Гор "Неудобната истина" през 2006 г., много преди Парижкото споразумение от 2015 г. Филмът ми отвори очите и промени играта и ме амбицира да направя неща и в предишните ми функции като финансов министър и външен министър в Холандия. Бях част от коалицията, която изгражда най-напредналите водещи политики в областта на климата, които страната някога е виждала. Но и като външен министър това винаги е било част от диалога, който водех с международни колеги.

Може би преди си мислих: Добре, нека първо да решим този проблем в Европа и тогава вече сме на половината път от проблема. Това просто не е така. Деветдесет и три процента от емисиите са извън Европа. Така че, ако ние решим проблема у дома, но другите не, тогава всички ние все още имаме проблем. Нямаме алтернатива, трябва и да помагаме на нашите приятели от чужбина.

Ще се кандидатирате ли за част от следващата ЕК?

Единственото нещо, върху което работя, е безмилостното фокусиране върху комбинацията по-бързи действия в областта на климата и справедлив преход, стабилна и жизнеспособна бизнес среда. Това е, с което съм зает. Съсредоточавам се върху поставената задача и смятам, че това трябва да прави всеки политик, а не да се тревожи за бъдещето.