Коментар | Посткапиталистически песимизъм

В отговор на песимизма на своето време Кейнс предлага алтернативна визия, предсказвайки, че технологиите ще поставят началото на ера на безпрецедентно изобилие. В рамките на един век, казва той, непрекъснатият технологичен прогрес ще повиши стандарта на живот - поне в "цивилизования" свят, до 4-8 пъти над това, което е било през 20-те години на миналия век. Това би позволило на внуците на неговото поколение да работят само част от часовете, през които са работили техните предци.

Теорията за краткосрочната заетост, с която Кейнс е широко известен, е част от тази по-широка визия за технологична утопия. Според него икономиката, работеща с пълен капацитет, е най-бързият път към свободата. След това вниманието ни може да се насочи към "нашите истински проблеми", тези на "живота и човешките отношения, творението, поведението и религията".

Въпреки че Кейнс намира идеите на Карл Маркс за неразбираеми, идеята му за посткапиталистическо бъдеще прилича на тази на Маркс в "Немската идеология". Маркс разглежда капитализма като средство за решаване на проблема с производството, докато комунизмът е начин за управление на разпределението, който елиминира необходимостта от разделение на труда.

Подобно на Кейнс визията на Маркс за бъдещето е в подкрепа на образования аматьор - роля, традиционно запазена за аристокрацията. Маркс си представя общество, в което човек може да "ловува сутрин, да лови риба следобед, да отглежда добитък вечер" и "да критикува след вечеря", без да се ограничава до ролята само на ловец, рибар, овчар или критик. И също подобно на Кейнс той вижда капитализма като изпитание, което човечеството трябва да понесе, за да може добрият живот да бъде демократизиран.

Въпреки че Кейнс и Маркс гледаха на капитализма като на необходимо зло, и двамата се противопоставяха на прибързаните опити за премахването му или твърде силна намеса в работата му. Кейнс предупреждава срещу преждевременното разрушаване на капиталистическата система чрез преразпределение на богатството и доходите, докато Маркс вярва, че реформаторските опити за хуманизиране на капитализма просто ще забавят революцията. Тези твърди позиции в крайна сметка се оказаха твърде крайни за кейнсианците и социалистите, които се стремяха да установят кейнсиански социалдемокрации в средата на миналия век.

Но въпреки техните утопични визии за посткапиталистически свят, Кейнс и Маркс имаха фундаментално различни възгледи за това как да се преодолее капиталистическото "чудовище", произтичащи от техните различни интерпретации на системата. За Кейнс капитализмът е духовна деформация, която се е разпространила в западната цивилизация по вектора на пуританството и ще загине естествено, след като вече не е необходима. В една ера на изобилие, казва той, "любовта към парите като притежание - за разлика от любовта към парите като средство за постигане на радост от реалностите на живота, ще бъде призната за вид психично заболяване".

За разлика от него Маркс не гледа на капитализма като на психологическо отклонение; той го вижда като политическа и социална система, в която капиталистическата класа монополизира собствеността и контрола върху земята и капитала. Това господство позволи на капиталистите да извлекат принадената стойност от работниците, чиято единствена продаваема стока беше тяхната работна сила. Маркс твърди, че капитализмът няма просто да изчезне; той трябваше да бъде съборен, но не и преди неговият творчески потенциал да бъде напълно реализиран.

Представянето на капитализма като творческа сила от Маркс се корени в диалектиката на Хегел и е значително повлияно от романа на Мери Шели от 1818 г. "Франкенщайн, или модерният Прометей". Друг източник на вдъхновение е "Фауст" на Гьоте, където Мефистофел е изобразен като усърден изпълнител на Божия план за човешкото изкупление.

В много отношения днешният песимизъм е по-дълбок от този, който Кейнс идентифицира през 1930 г. Левите революционери все още копнеят за падането на капитализма, но те не успяха да осигурят жизнеспособна политическа алтернатива след рухването на съветския комунизъм. Междувременно консерватизмът еволюира в "радикална десница", характеризираща се с шовинизъм, но без последователна визия за хармонично бъдеще. Нито една от страните не предлага светлина в края на тунела. Липсата на избавляваща визия е това, което поддържа и отчасти определя днешния преобладаващ песимизъм. Докато Кейнс и Маркс вярваха в еманципиращата сила на машините, технологията сега се възприема като заплаха, въпреки че бъдещето ни остава дълбоко свързано с нея. По подобен начин Кейнс и Маркс приемат, че капитализмът ще рухне много преди природата да се разбунтува срещу експлоатирането й от него; сега сме изправени пред екзистенциалната заплаха от изменението на климата с малка надежда за успешно глобално усилие за борба с него. Най-тревожното е, че общественото доверие в способността на демократичните системи да осигурят смислен напредък бързо намалява.

Изправени пред избор между паразитния капитализъм и надигащия се неофашизъм, песимизмът е оправдан. Но като се има предвид, че нито краят на света, нито краят на капитализма изглеждат надвиснали, остава въпросът накъде вървим оттук нататък.