Всички заедно трябва да поправим бъдещето

Тази година бъдещето беше преоткрито в Силициевата долина. Сега бъдещето е изкуственият интелект, генеративният изкуствен интелект, ChatGPT три, четири, пет, шест, седем и така нататък. Разбира се, всичко това се случва с подкрепата на Microsoft, които са и спонсори на това събитие. Бъдещето е Google Bard. Бъдещето е пост-Тюринг свят. Тестът на Тюринг бе създаден, за да различава човешкият и машинния интелект. С ChatGPT, с генеративния AI, със Сам Олтман, Microsoft и Bard минаваме към един пост-Тюринг свят. Смятам, че Алън Тюринг беше велик човек, но сега вероятно се върти в гроба си. Вероятно е ужасен от някои от интелектуалните си наследници. Други бащи и кръстници на AI също са много притеснени.

Но въпреки всичко това бъдещето е ревитализирано. Отново е живо. Историята на Дракула идва от Румъния, не от България, но все пак я намирам за адекватна в днешния свят, защото както и там, бъдещето винаги се връща към живот.

Йосиф Сталин и Илън Мъск

В началото на новото хилядолетие много от нас вярваха в бъдещето. Вярвахме в нещо, наречено Web 2.0. Вярвахме, че бъдещето ще бъде добро, че технологията ще иновира. Вече чухме 300 пъти думата "иновация" от началото на деня, ще я чуете още 300 пъти до края му. Иновацията вече е нещо като религия. С технологичната иновация върви и идеята за социално добро. Гражданите на България, разбира се, са имали множество революционни глави в историята си, в които мъже предимно от средата на ХХ век са обещавали по-добро бъдеще. Разбира се, това бъдеще никога не се случи.

Понякога сравнявам Силициевата долина с Йосиф Сталин. Имат същото утопично-месианско виждане за нещата. Те вярват, че всичко, което правят, е добро, а обичайно всичко, което правят, е лошо. Вероятно все някъде има книга, която да сравнява Йосиф Сталин и Илън Мъск.

Но да се върнем преди 20 години, когато Web 2.0 се задаваше с големи обещания. Технологията за самопубликуване, която позволи съществуването на Google, Facebook и Twitter, заедно със споделената икономика - всичко това трябваше да доведе до иновации и да създаде работни места. Да ни направи по-богати, по-свързани с всичко около нас. Да обогати социалното. Първите 20 години на ХХI век бяха ерата на социалните мрежи - на социалното.

И в първите години на XXI век изглеждаше, че това обещание е спазено. Всичко беше вдъхновяващо. Но след първите десет години започна да става ясно, че Web 2.0 всъщност наруши всички тези обещания. Създаде икономика, в която победителят взима всичко. Създаде доминиращи платформи като Twitter, Facebook, Airbnb, Uber и Google. Създаде това, което Шошана Зубоф нарича "наблюдаващ капитализъм", в който всичко, което правим, се следи във всеки момент.

Самите ние бяхме пакетирани като продукт. Всеки път, когато отиваме в тези т.нар. безплатни платформи, плащаме със себе си. Показваме какви сме и те търгуват с нашите данни. Затова всички тези реклами, които виждаме в интернет, са толкова близко до това, което си мислим. Те всъщност са нас.

Тази технология трябваше да освобождава. Да ни направи по-силни индивиди. Да ни направи щастливи. Но това, което тази технология направи, особено социалните мрежи, е да ни пристрасти. Направи ни нещастни. Няма нищо странно във факта, че живеем в ерата на тревогата. В САЩ вече забраняват TikTok. Говорят и за забрана на Facebook. Забрана на социалните мрежи.

Вашите деца израснаха с тази пристрастеност към социалните мрежи. Дори някои от вас в публиката са израсли с нея и са били нещастни заради нея. Заради цялата тази икономика на инфлуенсърството и вниманието вече не можем да се концентрираме.

"Липсва ми бъдещето"

От политическа гледна точка няма нищо странно в това, че виждаме голяма криза на демокрацията през последните 20 години. Путин, Си Цзинпин, Ердоган, Тръмп, фиаското Brexit. Всички те дойдоха от кризата на истината. Вече никой не вярва на никого. Никой не си говори с други хора. От ерата на социалното влязохме в ерата на изолацията и самотата.

Така че бъдещето не спази обещанията си за първите 20 години на ХХI век. Напротив, бъдещето се прецака. Бъдещето се провали. Един стар мой приятел, Джарон Лениер от Бъркли, който създаде виртуалната реалност, обобщи нещата брилянтно: "Липсва ми бъдещето." Написа го в една от последните си книги.

Бъдещето липсва на всички ни. Липсва ни да вярваме в утрешния ден. Искаме да вярваме в утрешния ден, но заради Cambridge Analytica, Facebook, пристрастеността ни и наблюдаващия капитализъм вече не вярваме в бъдещето. Затова преди пет години написах книга, която се казва How to Fix the Future ("Как да поправим бъдещето"). Защото бъдещето винаги може да бъде поправено. Ние, хората, специализираме в две посоки: първата е да счупим бъдещето, но след това винаги имаме втори или трети шанс да поправим нещата и обичайно успяваме.

Разбира се, бъдещето не може да бъде поправено наистина, защото не е пациент. От друга страна, може би е точно пациент в смисъла, че хората в крайна сметка ще умрем, каквото и да ви казват футуристите от Силициевата долина. Така че дори да поправим бъдещето, ще създадем нови проблеми.

Фотограф : Надежда Чипева

Преди пет години предложих пет решения на тази криза. За нея няма магически лек. Няма приложение, което да поправи бъдещето. Ще срещнете много предприемачи, които ще ви кажат "о, да, имаме това приложение, което ще оправи всичко". Илън Мъск определя по този начин компанията си X, която вече държи Twitter. Не мисля, че има човек, дори и самият той, който да вярва в това.

Технологиите не могат да поправят бъдещето, но могат да го обогатят. Технологията не е нещо лошо. Проблемът е наш, на хората. Ние сме тези, които трябва да го решим, защото ние сме тези, които имат нужда от нещо. Най-големият страх, най-голямата дистопия в технологията е именно фактът, че ние, хората, губим контрол. Възможността сами да пишем историите си. Това винаги е било обещанието на всяка революция. Маркс обещаваше на работниците възможността да пишат своя собствена история. Това не се случи. Бащите на Силициевата долина обещаваха същото с дигиталните си решения.

Проблемът е, че ние не можем да пишем историята си. Повечето от нас се чувстват смачкани, безсилни пред тези огромни структури на власт, тези компании за трилиони долари, които контролират животите ни. Които определят какво мислим и откъде получаваме информация. Всички те ни определят като хора.

Как да поправим бъдещето в няколко лесни стъпки

Така че отговорът как да поправим бъдещето е да си върнем човешкия елемент. Както казах, няма приложение за това. Решенията са такива, каквито са били винаги в човешката история, без значение дали става дума за индустриалната епоха или епохата на AI.

Първата насока е регулацията. Имаме нужда от правителство. Американците не харесват правителството, европейците пък го харесват прекалено много. Но регулацията е важна.

Второ, имаме нужда и от отговорност. Отговорност на предприемачите. Марк Зукърбърг беше напълно безотговорен, когато каза "движи се бързо и счупи неща". Това беше суперфраза и в крайна сметка се случи точно това - счупи обществото. Така че това, от което имаме нужда, са повече отговорни предприемачи. Не задължително социални предприемачи. Не означава, че не могат да печелят пари. Проблемът със Силициевата долина е, че хората обичайно приемат модел на кариерата си, в който през първата половина правят пари и прецакват обществото, а през втората се отплащат за това. Като Бил Гейтс и Марк Зукърбърг. Гейтс е особено ефективен във втората част.

Трето, имаме нужда от повече граждански организации. Гражданите трябва да надигнат глас. Гражданите също трябва да бъдат отговорни. Ако трябва, да направят профсъюзи, за да се борят срещу Uber и Airbnb. Да искат повече контрол.

Над всичко останало обаче е образованието. Знам, че това е отговорът, който всички дават в края на всяка своя реч и лекция. Не знам дали има учители в публиката, но им съчувствам, защото когато има проблем, който не можеш да решиш, го хвърляш върху учителите. А техните животи и сега са доста трудни. Но образованието наистина е важно. Критично важно е при управлението на тези технологии и подготвянето на деца, ученици и студенти за този свят. Трябва да ги предупредим за пристрастяването по същия начин, по който ги предупреждаваме за алкохола, телевизията и бързото хранене.

Не е нужно да си гений, за да стигнеш до тези решения. Нужно е обаче да си гений, за да ги приложиш. Те не бяха приложени със социалните мрежи. А сега сме на ръба на нова ера. 2023 г. ще бъде разглеждана като началото на AI ерата. Ние наистина живеем в бъдещето. Силициевата долина се вълнува. Милиарди долари се наливат във всеки възможен AI стартъп.

Важно е обаче да си напомним, че никой не знае къде ще свършат нещата. Както през 2000 или 2005 г. никой не знаеше какво ще се случи, когато излееш всичките тези пари в социални мрежи. Тогава никой дори не знаеше какъв е бизнес моделът. Той стана ясен едва когато Шерил Сандбърг отиде във Facebook и взе със себе си модела на Google.

Историята няма собствена логика

Това, което искам да ви кажа, е, че Маркс греши. Историята няма своя собствена логика, няма някакъв краен план. Диалектичният материализъм е история за деца. Истината за историята е артикулирана най-добре от германския социолог Макс Вебер, който я нарича законът на нежеланите последствия. Някакви неща просто се случват. И много често се случват по начини, които не очакваме и не желаем. И това ще бъде едно от основните последствия от AI.

Така че с когото и да говорите, каквото и да ви обещават, за каквото и да се тревожите, ви гарантирам, че никой тук, включително аз, няма никаква идея какви ще са последствията от ерата на AI. Но ако има нещо, за което съм сигурен, то е, че последствията ще бъдат огромни. Ще бъдат коренна промяна. Много от вас ще загубят работата си. Тази седмица имаше изслушвания в Конгреса и дори Сам Олтман, новият крал на Силициевата долина, новият Марк Андресен, новият Стийв Джобс, този брилянтен млад мъж, чието име завинаги ще бъде свързано с AI, дори той призна, че не знае какво ще се случи и се притеснява.

Реалността на тази AI революция е, че ще нанесе още щети и ще трансформира повече, отколкото която и да било предишна технология, включително интернет. Ще замени повечето от нас. След 10 - 20 години AI ще може да даде тази реч вместо мен. Вероятно може да го направи и днес.

Важно е, докато влизаме в тази революция, да вярваме, че няма да бъдем прецакани отново. Няма да позволим същите щети от нежелани последствия. Когато мислим как да контролираме бъдещето, как да го управляваме, трябва да си припомним основите.

Защото ви обещавам, че следващата икономика ще бъде още по-концентрирана в победителите. Както преди 20 години ни обещаваха, че десетки хиляди стартъп цветя ще цъфнат, а сега имаме няколко монополисти. Същото ще се случи с AI.

Нека ви оставя с особено песимистична нотка, защото все пак съм един весел песимист. Ще ви върна към образованието, пак с уточнението, че хвърляме тази дума като решение на всеки въпрос. Какво става, ако го оставим на машините и зарежем цялата образователна система, създадена по време на индустриалната епоха? И още по-важното: какво става, когато искаме да поправим бъдещето? Може ли образованието да бъде съюзник или ще бъде нещо, което ще надживеем в свят, в който и сега умните машини са по-умни от глупавите хора?

Бъдещето, предупреждавам ви, е съвсем живо. И през май 2023 г. е също толкова опасно, колкото винаги е било. Всички ние, заедно, като хора, които искат своето право на история и взимане на решения, трябва да поправим бъдещето.

Фотограф : Надежда Чипева