Нямаме друг избор, освен да помагаме на Македония

Вярно е, че по-късно партията приема решение, според което няма македонско малцинство в България. Само че в Скопие сега се хващат за решението от 1946 г. Тези неща не можем да забравим, не можем да направим исторически компромис. Политиците трябва да измислят какъв вид да е този компромис.

На пръв поглед сега най-спорният въпрос е свързан с македонския език.

- Много хора наблягат на това в момента. Какво означава да подписваме документи на български и македонски, както предлагат? Можем да подпишем на английски. Не може един език да е създаден с правителствен декрет през 1944 г. и да бъде наложен от вестници и телевизия.

Смешно е например, когато Киро Глигоров употребява думата съюз и в последния момент я замества с думата алианс, макар че тя също не е “македонска”. Аз по-трудно разбирам текста на една шопска песен, отколкото на една македонска песен. Въпросът е толкова политизиран, че явно някои кръгове от другата страна на границата се стремят да не се подпишат тези споразумения. Защото, когато се подпишат споразуменията и ние започнем да си гостуваме и да си говорим, нещата ще се променят. Сега те непрекъснато се дърпат.

Пет години по-късно смятате ли за оправдано това, че България първа призна Република Македония?

- Естествено е, че ние първи трябваше да признаем Република Македония. Ние сме толкова исторически свързани с това население отвъд границата, че за нас е за предпочитане да съществува една самостоятелна държава Република Македония. А не формирование, което да е в състава на някаква югославска федерация под сръбско управление или каквото и да е друго.

Трябва да има Република Македония и трябва да помагаме на тази република. По време на ембаргото например помощта дойде през България, макар че някои фактори в Скопие казаха, че това е станало случайно или поради търговски интереси. Освен това трябва да помагаме на Македония, защото за хората оттатък границата ние сме най-близките. Факт е, че ние с тях разговаряме без преводач.

Има ли нужда от намесата на външен посредник, след като досега двете страни не са постигнали решение?

- Намесата на външен посредник би усложнила нещата, тъй като това означава да се окаже натиск върху едната или другата страна. Най-добре е да се постараем сами да намерим общ език. Всъщност ние общия език го имаме.

Ако управляващите в Скопие се огледат, ще видят, че не става дума за заплаха, най-малко от страна на България.

Какви са в момента позициите на Македония на Балканите, има ли страната други потенциални партньори?

- Отношенията с Гърция са толкова изострени, че аз не виждам как една Република Македония ще си осигури свободно пристанище, каквото има Сърбия от 1913 г.

Сърбите, от друга страна, не са се отказали от своята “Южна Сърбия”, особено сега. Сърбите, които преживяха разпадането на югославизираната Велика Сърбия, сега преживяват своята национална катастрофа. И те сега са заети на запад в Босна, но не са се отказали от “Южна Сърбия” и няма да се откажат. В Скопие рано или късно ще усетят това.

Същевременно нас, българите, ни обвиняват в някакви санстефански миражи и това вестник “Нова Македония” го повтаря повече от 50 години, до втръсване.

В повечето случаи българските политици предпочитат да премълчават обвиненията.

- Петдесет години ние мълчахме - защо? Ами, защото напишем нещо ние, българските историци, вдигнат шум македонските вестници и ни издърпат ушите от външно министерство, а на външно министерство му дърпат ушите от Москва.

В Скопие някои имат надежда, че както навремето от Москва ни дърпаха ушите, сега ще се намери някоя друга велика сила, която да ни дърпа ушите. От Скопие ни заявяват - щом вие, историците, не се разбирате, тогава ще се разберем ние, политиците, и ще решим въпроса. Това вече не може да стане.

Такова отношение обаче означава, че явно във Вардарска Македония не се е променило нищо съществено. Факт е, че колеги от Република Македония, като идват у нас, се страхуват да разговарят на четири очи. А все водят някого със себе си, за да има свидетел. Това означава, че нещата не са чак толкова променени в политическо отношение в Република Македония за разлика от ситуацията в България. Ние вече като учени можем да изказваме свободно нашето мнение - нещо, което те все още не могат.

Каква е печелившата стратегия в тази ситуация?

- Трябва да бъдем много умни, много мъдри. Не бива емоционално да казваме - тези от другата страна на границата са българи чак до Охрид, те трябва да се осъзнаят национално. Да, но това можеш да го кажеш тук, в свободна България, не може да го кажеш оттатък. Трябва да бъдем търпеливи. Да не искаме невъзможното.

Вярвам, че в Република Македония ще има политически промени, рано или късно те ще се случат. Тогава ще дойдат на власт други хора, които вече признават, че ВМРО не е някаква организация, създадена от някакви си македонци, признават, че основателите на тази организация са или българи, или македонци с българско самосъзнание. Не можеш да кажеш на черното бяло. Аз се шегувам с тях и им казвам: президентът Стоянов по едната линия е от Родопите, по другата от Македония, главният ни прокурор е изцяло македонец, знаете ли още колко държавници и военни имаме македонци?

Всъщност в много случаи нещата не опират до лично осъзнаване, а до кариера и професия. Македонската нация за много от нейните защитници и пропагандатори е начин за правене на кариера. Това обаче си е тяхна работа.

Има ли нова велика сила (както СССР преди 1989 г.), която има интерес от запазване на статуквото на “неразрешените проблеми”?

- Те се надяват на това. Скопие наистина успя да изиграе добре картите си след Втората световна война. Когато ние мълчахме със запушена уста, те създадоха катедри по македонистика из цял свят, като плащаха двойно повече от тамошния стандарт. А ние в това време чакахме да се развалят съветско-югославските отношения. Казваха ни мълчете, и двете страни имате различия, но сте социалистически.

Така те създадоха катедри, направиха македонистката пропаганда толкова голяма, че успяха да разцепят и българската църква в САЩ. Те, въпреки че се пръкнаха вчера като държавица, имат огромен аванс пред нас - издават томове за македонската нация на няколко езика и правят непрекъснато конференции.

Удачно ли е прилагането на стратегия на изчакване в отношенията с Македония?

- Най-важното е, че не бива да скъсваме с тях. Като по-големите, като метрополия, трябва да имаме едно по-благородно отношение въпреки техните закачки.

Рано или късно те ще разберат, че спасението е в България.

Днес, в една обединена Европа, старият санстефански идеал е един исторически национален идеал, но след като границата падне, нещата ще се променят неминуемо. Трябва свободно да се виждаме и учени, и политици, и търговци, и населението от двете страни. Така ще се премахне страшната последица от антибългарската пропаганда - българите идат, българите са на границата, това непрекъснато се внушава. Внушава се от тези, които управляват Скопие, защото им трябва един външен враг - България. Това е извън разума на един здравомислещ човек - България не представлява опасност за Република Македония. Напротив, от наша страна са получавали само помощ.

Ние сме помагали и пак ще помагаме. Ние нямаме друг избор въпреки закачките от тяхна страна.

Интервюто взеха Ася Бочева и Лилия Филева