Задачи с повишена важност

Приоритетите на МОМН:

Квалификация на учителите

+ Новият министър Йорданка Фандъкова поставя на първо място "инвестицията в учителите". Екипът й разработва национална програма за подготовка, квалификация и преквалификация на учителите, като идеята е обучението на преподавателите да е задължително и да се финансира от държавата. Учителите ще посещават курсове по информационни технологии, чужди езици и дори по предметите, които преподават, за да са в час с последните развития в науката. Фандъкова работи вече и по бонусите за преподавателите – 43,6 милиона лева трябва да бъдат отпуснати още през септември за диференцирано заплащане на учителите.

- Сериозен проблем обаче остава обучението на директорите и техните назначения. Особено след въвеждането на делегираните бюджети директорите имат много голямо влияние и определят в голяма степен развитието на училището. Именно затова те трябва да бъдат назначавани единствено на конкурсен принцип, да се обучават на управленски способности и работата им да се оценява и контролира от обществото и от МОМН.

Задължителна предучилищна подготовка

+ Намаляването на възрастовата граница за детска градина също изглежда като стъпка в правилната посока. След две години предучилищната подготовка от петгодишна възраст трябва да стане задължителна, което е практика в много европейски страни (в някои от тях децата тръгват дори по-рано на детска градина). Идеята е, че между 5- и 7-годишна възраст се изграждат важни езикови и математически основи и децата се научават да общуват.

- Въпросът е обаче задължителната подготовка да обхване наистина всички деца, особено и тези от малцинствата. Реформата изисква и сериозно финансиране и ресурс от учебна база и преподаватели, които обикновено не достигат. В тази посока от полза би било въвеждането на делегираните бюджети и в детските градини.

Преминаване към целодневно обучение

+ Новото образователно министерство дава обещания да се раздели с българския феномен за учене на две смени. Идеята е поне в началните класове постепенно да се премине към целодневно обучение.

- Реформата обаче също ще изисква голям финансов ресурс, включително увеличаване на броя на възпитателите и педагогическите съветници, които бяха съкратени от предишния кабинет след въвеждането на делегираните бюджети. Освен това е важно да се намали броят на учениците в една паралелка и той да не надхвърля 26.

Промяна на образователната структура

+ Йорданка Фандъкова ще продължи започната от предшественика й Даниел Вълчев реформа за промяна на структурата на училищното образование. Основното ще бъде разделено на два етапа – начален (от 1 до 4 клас) и прогимназиален (от 5 до 7 клас). От 8 до 10 клас учениците ще се обучават в задължителен първи гимназиален етап, а 11 и 12 клас ще бъде профилирана или професионална подготовка по желание.

- Засега не се споменават промени на обучението в осми клас (т.нар. "подготвителен"), в който се учи предимно чужд език. Заслужава си обаче да се помисли за разширяване на програмата и въвеждане на останалите общообразователни предмети.

Нов учебен план

+ Една от задачите на учениците в шести клас е рецитиране на "Къде си вярна ти любов народна" на Добри Чинтулов – в пълния националистически блясък на стихотворението. Ако министерството спази обещанията си, подобни начини за "ограмотяване" на българската младеж в близко бъдеще не би трябвало да има. Идеята на Фандъкова е реформата на учебните програми да започне от гимназиалния етап и да се прави ревизия на всеки четири години.

- Заслужава си да се помисли и в посока повече практически занимания и дискусии, вместо станалото традиционно за българската образователна система наизустяване на текстове. Материалът в училищата и начинът на преподаване трябва да поощряват аналитично мислене, разсъждение и решаване на проблеми. Това важи с особено голяма сила за професионалното обучение, което често е непривлекателно за учениците и не отговаря на пазара на труда.

Гражданско образование

+ Политологът Светлана Ломева, която като зам.-министър ще отговаря за младежта и европейската интеграция, обяви, че ще насърчава по-съвременните методи на преподаване и гражданската активност на младите хора. Добро впечатление правят и амбициите на новото министерство за повече извънкласни дейности с акцент на изобразителното изкуство и спорта.

- Особено важно е обаче в детските градини и училищата да започнат да се изграждат по-ефективно базови и практични умения, като например за работа в екип и решаване на проблеми. Консултации по кариерно развитие трябва да започват още в ранния гимназиален етап. Повишаването на нивото на образованието на учениците няма шанс и без подобряването на дисциплината в училищата. Макар това да не е проблем само в България, новият екип в министерството трябва да анализира причините за лошата училищната атмосфера и да подготви програма за бързото й повишаване.

Нови закони във висшето образование

+ Неколкократно отлаганите нови закони за научните степени и звания и за висшето образование действително трябва най-накрая да станат факт, но това не изчерпва палитрата от проблеми в научните среди. Назначението на доскорошния ректор на Нов български университет Сергей Игнатов за зам.-министър беше може би крачка напред в иначе закостенялата система.

- Трудността да се реформира висшето образование личи и по факта, че в тази област целите на новия екип звучат най-неясно и неконкретно. Висшите учебни заведения трябва да станат по-автономни, но и да се подлагат на ежегоден рейтинг от Агенцията по акредитация, студенти и работодатели. Връзката между образованието и пазара на труда трябва да бъде много по-силна, а условията за допълнителни квалификации и работа в научните среди - много по-постижими. Крайно време е да се анализира и смисълът на Висшата атестационна комисия и да се появи ясна идея какво да я замести.

Проектно финансиране на висшето образование и науката

+ Нов принцип на финансиране на висшите учебни заведения и научните проекти звучи логично, особено на фона на недостатъчния държавен бюджет за наука. Това би обвързало финансирането с резултатите и по този начин би поощрило и конкуренцията между научните институции. Йорданка Фандъкова обеща за наука да се използват и средства от оперативните програми.

- Отлаганата от последните правителства реформа на БАН също е крайно време да влезе в приоритетите на МОМН. Може например да се проучи възможността да се преобразува в мрежа от учебно-изследователски институти, афилиирани към университети (какъвто е случаят в страни, успешно инвестиращи в наука).

Учене през целия живот

+ Обучението на възрастни също влиза в целите на зам.-министъра Светлана Ломева. Това е особено важно в период на икономическа криза, която според експерти трябва да се използва за преквалифиции.

- В тази насока трябва да се предприемат и мерки за повишаване на ефективността на труда. През април експерти от Световната банка коментираха по време на дискусията "Инициатива 2020", че ако производителността на труда (която от своя страна е следствие от доброто образование) не се увеличи, в следващите 20 години България ще остане на опашката в ЕС по доходи на глава от населението.