Voila!

Втората българска номинация впечатли евродепутатите с три неща. Първо, тя показа задълбочени познания по ресора "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи". Второ, за краткото време, което имаше за подготовка, тя успя да проговори "на европейски жаргон", въпреки че идва от съвсем друга среда. И трето - Георгиева се аргументира по същество и вместо да обещава "работа на терен" и "структурирано сътрудничество", посочи ясно и с примери какви са проблемите, които ще решава и защо тези проблеми са важни за европейците. Формалната й крайна оценка беше "изключително добро представяне" - най-позитивното становище, дадено от този Европейски парламент за кандидат-комисар.

В политизираната бюрокрация като Европейския съюз професионалните качества и позитивната нагласа се ценят още по-високо, когато идват от място, където дълго си ги търсил, но рядко си ги намирал. А в България ЕС ги търси вече четвърта година.

Това, че Георгиева издържа комисарския изпит е по-малкото й постижение (все пак, летвата беше прескочена и от по-неубедителни кандидати). По-важното е, че след нейното категорично представяне днес за България се говори в по-различен контекст отколкото в последния месец, дори в последните години. Въпрос на политически подбор е това да се случва по-често, и с повече хора.

От присъединяването ни към Европейския съюз, репутацията на страната почти не е помръднала към по-добро. Бавните резултати от борбата с корупцията, престъпността и съдебната реформа са редовен повод за критики от Брюксел. Страните членки пък следят напрегнато проблемите с усвояването на еврофондовете, за които в последните седмици се оказа, че засягат не само предприсъединителните програми, но и стотици милиони от структурните и земеделските фондове. Заслужено или не, България влачи имиджа на "най-бедната и корумпирана страна в ЕС" като воденичен камък. Колкото и да е заслужен, успехът на Кристалина Георгиева трудно ще промени това, ако остане изключение. Затова в София критериите и принципите за назначения на важни позиции трябва да са от друг стандарт, а не като за домашна употреба.

Иначе задачата на новия български комисар не е лесна. "Българката отвъд океана" дебютира на европейската сцена в момент на хаотично преподреждане, особено във външната политика. "Външният министър" на ЕС Катрин Аштън воюва за влияние с испанското председателство, дипломатическите структури тепърва се изграждат, а страните членки се възползват от временния вакуум в общите позиции, за да играят собствени игри. Българският еврокомисар неизбежно ще се сблъска с това, и то в момент, когато от нея се очакват бързи действия заради хуманитарната криза след земетресението в Хаити и критиките към ЕС за слабата координация в помощта там. От Георгиева ще зависи не само да осигури по-полезно присъствие на ЕС в региона, залогът е дори по-висок - да даде начален тласък на новата глобална роля, която ЕС търси за себе си след приемането на Договора от Лисабон. Един от първите партньори на българката ще бъде бившият американски президент Бил Клинтън, който стана специален пратеник на ООН за Хаити и координира международната помощ там. Ако Георгиева съумее да работи успешно с него, това ще се отрази позитивно на отношенията между ЕС и САЩ, наскоро замръзнали след отказа на президента Барак Обама да участва в среща с лидерите на съюза през май.

Ресорът на Георгиева и занапред ще изисква светкавична реакция - а предвид често тромавата европейска машина тя ще трябва да се бори доста, за да я координира. Хаити е само първата криза в дневния ред на следващия български еврокомисар. Но както тя самата каза, наред с бедствията, които приковават погледите днес, в света тлеят и десетки забравени кризи, от които камерите са си отишли, но които утре могат да се разгорят, включително към територията на ЕС. Така че очакванията към енергичната българка са големи, а това, че идва от малка и за момента компроментирана страна членка, поне в началото ще й постави допълнително изпитание - да опровергава предразсъдъци и да печели доверие.

Ако Георгиева се справи с тези предизвикателства, ще се нареди сред най-успешните висши кадри на европейските институции. Това е добре и за България, защото думата на нейния комисар ще се чува и когато лобира за страната си независимо дали става дума за становище на еврокомисията по присъединяване към общия валутен механизъм или за свеж поглед към недостатъчното усвояване на еврофондовете у нас. Разбира се, новата роля на Георгиева ще е наднационална, тъй като от еврокомисарите се очаква да са независими от националния интерес. Същевременно обаче европейските институции работят за нуждите на всяка страна членка и от хора като нея занапред ще зависи посоката, в която ще се развиват европейските инициативи. България само ще спечели, ако за нея в Брюксел говори добре мотивиран, аргументиран и уважаван глас.

Добрият дебют на Георгиева на европейската сцена обаче е

Предизвикателство и за българското правителство

което трябва да осъзнае, че един международен успех няма да компенсира нито провала на Желева, нито хроничните проблеми в репутацията на страната навън. "Другото" лице на България няма да стане разпознаваемо, ако не го показваме по-често и чрез успехите на повече хора.