Дългият поход на китайските пари

"България би могла да предостави възможността да се реализират някои от китайските предимства, но на място в Европа. Българската работна ръка в момента вече не е по-скъпа от китайската. Трудът в Китай поскъпва, особено висококвалифицираният. Инвестициите в индустрията се увеличават с 15-20% на година. За три-четири години се появява един нов Китай", коментира пред "Капитал" Антон Дончев, който живее и работи в Китай от години като представител на Българската стопанска камара и дузина български и китайски фирми.

България трябва да открие новия Китай и да се опита да привлече интереса му. Ако през 90-те повечето българи асоциираха китайския предприемач с бума на китайски ресторанти в София и складове на "Илиянци", то в следващите години все повече представата за китайците ще се свързва с хай-тек и финансови инвестиции. Хората в Ловеч, Разград и Ихтиман вече го разбраха.

Въпреки че сумата на трите проекта не е чак толкова голяма (сумарно не надхвърлят 200 млн. евро), самото им наличие е добра новина за страна като България, в която кризата доведе до тотален отлив на преките чуждестранни инвестиции (за периода 2007 - 2009 те са спаднали три пъти - от 9.1 на 3.2 млрд. евро годишно). Разбира се, едва ли китайските пари ще могат да компенсират изцяло този драстичен спад. Те обаче имат потенциал да играят важна роля, защото са насочени към две области, в които България има огромна нужда от свежи средства и идеи - нови индустриални проекти и инфраструктура.

Дискретният чар на китайските инвестиции

В края на миналата година директорът на една от големите български строителни компании получава изненадващо обаждане в колата си. Непознат глас на английски му съобщава, че има идеи за неговия бизнес и иска среща, на която да обсъдят проекти за няколко милиона долара. Българският предприемач е силно изненадан и в първия момент решава, че става въпрос за шега. Срещата, която си уговаря обаче, променя това му убеждение - на нея той се запознава с представител на една от големите китайски банки, който от известно време проучва България и условията за инвестиции тук. Оказва се, че банкерът познава в детайли работата на българската компания и тя е само една от многото, с които е уговорил среща. По време на разговора китаецът дава да се разбере, че държи всичко да бъде запазено в пълна конфиденциалност.

Този дискретен начин за търсене на бизнес възможности е една от отличителните черти на китайския бизнес. Много от тези, с които "Капитал" се свърза по темата, отказваха да говорят за проекти или държаха да не бъдат цитирани. Обясненията за това мълчание може да са много: ранният етап, на който се намира опознаването между българския и китайския бизнес, традиционното нежелание на китайците да придават публичност на делата си, опитът от страни, където китайските пари са разглеждани с недоверие. То обаче не може да скрие факта, че раздвижване има.

Най-видимото изражение на този интерес беше през октомври 2009 г., когато пристигна делегация от 150 бизнесмени, придружаващи китайския вицепрезидент Си Цзинпин. В делегацията имаше представители на китайски компании от всички области - от храни и козметика до жп инфраструктура и банки.

"Имам по пет срещи на ден", заяви представител на една от трите китайски банки, пристигнали в София да проучват условията за правене на бизнес, който прие разговор с "Капитал" при условието да не бъдат коментирани конкретни проекти. Той твърди, че интерес от българския бизнес има предостатъчно, но проекти, които да са в много напреднала фаза, засега няма.

Де е България

"Ще ви кажа честно - няма интерес от големите компании. Те не ви познават", заяви пред вестника друг китайски представител. По думите му Китайската банка за развитие (China development bank) е направила повече за българско-китайския бизнес, отколкото посолството ни в Пекин. "България не говори нищо на бизнеса там. Не става с едно посещение. Инвеститорът иска преди всичко да знае как ще му се изплати инвестицията. Той си съставя впечатления от престоя, после отива в Чехия или Румъния и съпоставя."

Изоставането на България личи най-ясно при сравнение с друга от спирките на миналогодишната китайска делегация - Унгария. Тя обяви, че има за цел да се превърне в "европейската входна точка за Китай". Страната вече е домакин на 450 китайски компании и на единствения клон на Bank of China в Източна Европа.

По темата работи и Яна Бодурова